Определение № 2007 от 23.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2007 гр. Пловдив, 23.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Елена З. Калпачка

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502127 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Х. К., ЕГН: **********, М. М. Х., ЕГН: **********, и А. М. К., ЕГН: **********, всички чрез пълномощник адв. М. Р. – ПАК, против определение № 681/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 29/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, II гр. състав, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по делото до окончателното приключване на производството по гр. д. № 542/2023 г. по описа на РС – гр. Карлово.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателите В. К., М. Х. и А. К. считат, че определението е незаконосъобразно, понеже преценката на първоинстанционния съд за преюдициалност на гр. д. № 542/2023 г. по описа на РС – гр. Карлово спрямо гр. д. № 29/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, била неправилна.

Настояват, че ответницата в първоинстанционното производство Т. Д. Я., ЕГН: **********, има единствено качеството на държател на процесния имот, а предявеният от нея насрещен иск за заплащане на подобрения в него като владелец и искането да задържи имота до заплащането им, единствено манифестирали намерението на г-жа Я. да „протака делата“. Излагат също така съображения за неоснователност и недоказаност на отделения насрещен иск, които няма да бъдат обсъждани от настоящия състав, понеже не са относими нито към първоинстанционното дело, нито към предмета на обжалването.

1

Молят съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. В отговора ответникът по частната жалба иска от съда да изиска и приложи гр. дело № 542/2023 г. по описа на РС – гр. Карлово. Пловдивският окръжен съд намира искането за неоснователно. Преценката за допустимост и основателност на отделения в друго производство насрещен иск стои извън предмета на проверка по настоящото производство. Отделно от това, в кориците на гр. дело № 29/2023 г. по описа на РС – гр. Карлово се съдържат достатъчно данни за предмета на производството по исканото дело, които са единствено относимите към произнасянето на настоящия съдебен състав.

По същество жалбата е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

Производството по гр. д. № гр.д. № 29/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, II гр. състав, е образувано по искова молба на В. и А. К.и и М. Х. против Т. Я.. Ищците твърдят, че ответницата ползва без основание собствения им недживим имот, тъй като договорът й за наем е прекратен.

Претендират връщане на имота, държан от нея, както и парична сума, съставляваща неплатени наеми за определен период. В срока за отговор на исковата молба Т. Я. се ползва от правото си да предяви насрещен иск, в който твърди, че не е наемател, а е владелец на имота. Претендира да бъдат заплатени извършените от нея подобрения, като се позовава на предоставената й от закона възможност да задържи имота до заплащането им от г-н и г-жа К.и и г-жа Х.. В депозирания отделно отговор на исковата молба ответницата преповтаря линията си на защита – оспорва, че е страна по договор за наем, както и подчертава, че е владяла имота, поради което предявила и насрещния си иск. С определение № 330 от 14.03.2023 г.

Карловският районен съд приема, че разглеждането на така предявения насрещен иск ще затрудни производството, поради което на основание чл.

211, ал. 2 от ГПК постановява отделянето му в самостоятелно производство.

Така е образувано гр. дело № 542/2023 г. по описа на РС – гр. Карлово, което е разпределено на друг състав на първоинстанционния съд – III гр. състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Константна е практиката на ВКС, че визираната от разпоредбата връзка на преюдициалност между двете дела се отнася до фактите. Така напр. определение № 478 от 28.08.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 766/2017 г., II т.о., ТК:

„В контекста на изискванията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да е налице пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение.

2

Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход.“

В настоящия случай Пловдивският окръжен съд намира, че не е налице горепосочената обусловеност между делата, която би дала основание за спиране на производството по първото дело. Касае се не до потенциалната възможност за единия първоинстанционен състав да установи със сила на пресъдено нещо факт, който другият да бъде задължен да приеме за установен, а до конкуренция между основания на две различни искови претенции. Ако единият съдебен състав установи, че г-жа Я. има право да задържи имота до заплащане на претендираните от нея подобрения, това не обуславя извод, че вторият съдебен състав следва да отхвърли иска за връщането на имота на договорно основние. Вярно е и обратното. Явно е, че връзка между делата съществува, но тя не е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Според настоящия състав връзката е такава, че правилната оценка на фактите, респ. правилното решаване на делата, може да стане единствено при разглеждането на исковете в едно производство. Видно е, че чрез насрещния иск и възражението за право на задържане на процесния имот, ответницата е осъществила защитата си по първоначалния иск по един от предоставените в закона способи. Преценката на нейното качество спрямо процесния недвижим имот – дали е владелец или държател на същия, е в основата на разрешаването на споровете и по двете към момента висящи пред РС – гр.

Карлово производства, но тази преценка няма да бъде задължителна в горецитирания смисъл, за който и да е от двата съдебни състава.Налице е връзка на взаимна обусловеност между двете дела, която не налага спиране на което и да е от тях, а при евентуално постановяване на противоречиви решения, страните биха могли да използват и способите на обезпечителното производство.

Предвид всичко изложено по-горе, Пловдивският окръжен съд намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 681/22.06.2023 г., постановено по гр. д. № 29/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, II гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4