Решение № 527 от 09.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Стара Загора, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20225530105484 по описа за 2022 година

„Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на сключените договор за потребителски кредит и споразумение за допълнителни услуги поради противоречие със закона - ЗЗП и ЗПК, кумулативно обективно съединени с предявен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на платена сума от 1653,65 лева по договора и споразумението.

В исковата молба се твърди, че между П. К. П., в качеството му на кредитополучател и „Профи Кредит България” ЕООД, в качеството си на заемател бил сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***************** г. По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на 3500 лева, а ищецът би следвало да възстанови предоставената сума, ведно с възнаградителна лихва.

Съгласно договора, страните договорили годишен лихвен процент по правоотношението да бъде 41.17% /, като кредиторът бил посочил, че годишният процент на разходите по договора бил 49.89%. Уговореният срок на договора между страните бил 36 месеца.

В същият ден и час, с подписването на основания договор, ищецът сключил и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който на клиента се предоставял пакет от допълнителни услуги, струващ 4095,72 лева. Съгласно сключения договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***************** г. и погасителния план към него, заемът в размер на 3500 лева, трябвало да бъде погасен за 36 месеца - с 1 падежна дата 1 - во число на всеки месец, до окончателното погасяване на заема. Размерът на месечната вноска бил определен да бъде 170,78 лева.

Съгласно Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предоставената услуга от 4095,72 лева трябвало да се изплати за 36 месеца с месечна вноска от 113.77 лева, изплащана на 1 - во число на месеца. Общата сума, която трябвало да плати ищеца била 284,55 лева. /170,78 + 113,77/.

Съгласно процесното споразумение, ищецът се бил възползвал от услугите, посочени в него, а именно: Приоритетно бил разгледан и изплатен потребителския кредит, получил бил възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, имал бил възможност да намали определен брой погасителни вноски, имал бил възможност да смени падежната дата по договора и с улеснена процедура би получил допълнителни парични средства.

В тази връзка, счита, че при калкулиране на ГПР не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР в размер на 49,89%. Видно от приложените изчисления на годишен процент на разходите в електронни калкулатори в интернет, годишния процент на разходите при включена само възнаградителната лихва била 49,89 %, но заплащането на допълнителна такса за допълнителни услуги не била включена в ГПР, въпреки че трябвало. Това правило основния договор за заем нищожен, поради опита на ответника да заобиколи императивните разпоредби на ЗПК, а в следствие на недействителност на основание договор, бил нищожен и допълнителния договор за услуги към договора за заем. Предвид това обстоятелство счита, че бил дължал единствено чистата стойност на кредита, а не всичко, което бил заплатил.

Счита, че процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателя бил изискал и бил събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не били предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Нарушение на ЗПК било налице и поради обстоятелството, че в договора кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият от 49.89 %. В този порядък следвало да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.

2 тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР била величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия било недопустимо. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Видно и от приложената калкулация, с действително приложения лихвен процент върху главницата, годишния процент на разходите по кредита бил 139.12%, което било в противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита също, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписан с ответното дружество, спрямо който ищеца следвало да заплати сумата в размер на 4095,72 лева бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че бил сключен, и при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 01.07.2018 г., подписан с ответното дружество „Профи Кредит“ ООД, спрямо който ищецът следвало да заплати сумата в размер на 4095,72 лева също бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Счита също така, че договорната лихва противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните били уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 41,17% годишно.

Предвид гореизложеното и недействителността на договора за кредит, на споразумението за допълнителни услуги или на клаузи от двата, П. К. П. бил заплатил на „Профи Кредит“ ООД, повече от дължимото. Той бил заплатил цялата главница, част от възнаградителната лихва и цялата такса за допълнителни услуги. Договорът бил предсрочно погасен, чрез доброволно плащане. В тази връзка, моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да възстанови недължимо платеното от заемополучателя по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***************** г. и споразумение за допълнителни услуги от същия ден.

Искането до съда е да постанови решение, с което признае за установено, че договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***************** г. и споразумение за допълнителни услуги от същия ден, сключени между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 и П. К. П., 3

ЕГН ********** били нищожни поради нарушение на императивни норми на ЗЗП и на ЗПК.

Моли съда да осъди „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД, недължимо платените суми от П. К. П., ЕГН ********** на последния, в размер на 1 653,65 лева във връзка с договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***************** г. и споразумение за допълнителни услуги от същия ден. Претендира направените п делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ищцовото дружество „Профи Кредит България” ЕООД е подало писмен отговор, с който се оспорва така предявените искове, както по основание, така и по размер. Счита всички изложени доводи и съображения в исковата молба за неправилни, неоснователни и голословни, като излага следните съображения:

Сочи, че от представените по делото надлежно заверени преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказвало по недвусмислен начин, че всички условията по договора за кредит били предварително уговорени между страните, като ищецът изрично бил изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. При проверка относно действителността на сключения между страните договор счита, че безспорно се установявало следното: процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор бил посочен общият размер на кредита от 6148,08 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно било посочено общото задължение по договора от 10243,80 лева, ведно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора били посочени и условията за усвояване на заемната сума. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК в договора за потребителски кредит бил посочен размерът на годишния лихвения процент по кредита, а именно 41,17%. В случая такъв бил уговорен като постоянен, а не променлив, поради което било достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което било сторено в договора.

4

В процесния договор годишният процент на разходите също бил посочен и бил фиксиран като абсолютна процентна стойност - 49,89 %. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит щяла да бъде валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят щели да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, както и че ГПР по кредита се изчислявал, като се приемело, че лихвата и другите разходи били неизменни спрямо техния първоначален размер и щели да се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия било посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се правило, като се приемело, че лихвата и другите разходи били неизменни спрямо техния първоначален размер и щели да се прилагат до изтичането на срока на договора. По този начин от страна на кредитодателя били изпълнени изискванията на разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В съответствие с чл.

11, ал. 1, т. 11 ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя били обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото било законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. Едновременно с това били посочени поотделно както размерът на вноската по кредита, така и размерът на включените в него компоненти - главница и лихва, размерът на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги.

Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдели посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнали. Дори и да се приемело, че не било ясно защо ГПР бил 49,89 %, ако в него била включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждавало потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора ясно и недвусмислено било посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпускал, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формирали и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор нямало. Тоест в договора нямало никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувствал заблуден от посочения ГПР. Още повече, дали посочения размер на ГПР бил правилно посочен било относимо към чл.19, ал.4 ЗП и не водило до недействителност на целия договор за кредит. Наред с това клаузата за ГПР, сама по себе си, не водила до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР била обвързана с други клаузи от договора, в които били 5 предвидени вземания, които се включвали в размера на ГПР, които именно клаузи създавали задължения и за които именно следвало проверка, дали отговаряли на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която бил посочен процент на ГПР да заблуждавал потребителя, доколкото в договора били посочени всички параметри по него и какви били дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер.

Разпечатката съдържа 28 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d97bcf6-2bed-4b51-83c5-1542956e510a