Определение № 2374 от 22.11.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2374 гр. Пловдив, 22 ноември 2019 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.

ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3151 по описа на съда за 2019 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника директора на ТД на НАП – Пловдив, юрк. Ф., с която се иска допълване на определението в частта за разноските. Твърди, че с определение от 17 октомври 2019 г. съдът е прекратил производството по адм.д.№ 3151/ 2019 г. по описа на Пловдивски административен съд, тъй като жалбата е била просрочена.

Обосновава искането си с това, че по делото е била ангажирана юрисконсултска защита, депозирано е и становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, както и списък с разноските в размер на 500 лв.

Дадена е възможност на жалбоподателя „Луана“ ЕООД за становище по искането с препис от молбата по чл.248 ГПК в седемдневен срок от съобщението, връчено на управителя Л.К. на дружеството на 24.10.2019 г. Становище не е постъпило.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като съобщение за определението е получено от ответника на 18.10.2019 г., а молбата е подадена на 22.10.2019 г.

Ето защо съдът намира молбата за допустима, а по същество за частично основателна, предвид следното.

Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за допълване/ изменение на решението в частта за разноските е средство за поправяне на допуснати от съда грешки във фактическите констатации или в правните изводи.

Съдът констатира, че с представената административна преписка по факса, на 16.10.2019 г. от страна на процесуалния предсатвител на ответника е представено както становище по спора, така и списък с разноските, в който е упомената сумата от 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.143, ал.1 АПК право да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен, а чл. 143, ал. 4 АПК установява изрично задължението за разноски при същите условия, включително минималното възнаграждение за един адвокат. С тълкувателно решение № 3 от 13.05.2013 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд прие, че при условията на чл. 143, ал. 4 АПК страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. В мотивите на същото тълкувателно решение е отчетено, че в разпоредбата на чл. 143 АПК - "Отговорност за разноски" - не е дадена пълна и изрична регламентация на всички хипотези, при които се дължат разноски, при което е налице непълнота, която може да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на ГПК, на основание чл. 144 АПК. Изрично е прието, че мълчанието на законодателя относно дължимостта на разноски в случаите, които не са изрично уредени в чл. 143 АПК съставлява хипотезата на т. нар. "неуредени случаи", при които ГПК е субсидиарно приложим.

Относно дължимостта на разноски при прекратяване на делото, законодателят в чл. 143, ал. 3 АПК е регламентирал изрично само една от хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно - оттегляне на жалбата. Член 159 АПК обаче съдържа още основания за прекратяване на съдебното производство. За тези хипотези на прекратяване на съдебното производство АПК не съдържа регламентация относно разноските - законодателят нито ги е посочил в чл. 143, ал. 3 и 4 АПК, нито ги е изключил изрично като хипотези, при които не е налице отговорност за разноски. Следователно за тези хипотези на прекратяване на съдебното производство законодателят не е регламентирал отговорността за разноски в Административнопроцесуалния кодекс. Налице е непълнота, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на ГПК, на основание чл. 144 АПК, а конкретно в случая на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Нормата на чл. 78 ГПК установява общия принцип на дължимост на разноските от страната, която с поведението си е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор. В същото време Алинея 4 на посочената разпоредба регламентира правото на разноски на ответника при прекратяване на делото, като не поставя каквито и да било изисквания относно причината за прекратяването, предвид характера на отговорността за разноски като обективна и безвиновна.

С оглед на изложеното, в хипотеза като настоящата, когато съдебното производство е прекратено поради недопустимост обусловена от липсата на допустимост на жалбата поради просрочие, оспорващият има задължението да заплати направените и доказани разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Фактът, че по делото не е проведено открито съдебно заседание е ирелевантен за процесуалното представителство и за осъществената защита. От доказателствата по делото е видно, че органът е бил надлежно представляван от юрисконсулт - по делото е представено становище на органа, изготвено от него, както и приложен списък с разноските.

Предвид обстоятелството, че приложимата норма в случая е тази на чл.78 ГПК, то съдът намира, че по силата на чл.78, ал.8 ГПК следва юрисконсултското възнаграждение да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а именно в размер на 100 лв., а не както претендира ответника в искането и с представения списък с разноските в размер на 500 лв.

Ето защо на основание чл.144 АПК във връзка с чл.248 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав, О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА Определение № 2066 от 17 октомври 2019 г., постановено по адм.д.№ 3151 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "ЛУАНА" ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК

*********, с адрес на управление/ гр. ****, с управител Л.К., да заплати на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева върнаграждение за юрисконсултска защита.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: