Решение № 263617 от 03.06.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2326/2021
- Вид
- Решение № 263617
- Подписан
- 03.06.2021
- В сила
- 03.06.2021
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2326 по описа на 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2326/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на М.П.В. ЕГН ********** и С.П.В. ЕГН ********** от гр.София срещу решение от 18.11.2020 г постановено по гр.д.№8052/2019 г на СРС , 118 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо въззивниците , че същите дължат солидарно на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 257,88 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№85 в гр.София ж.к.Орландовци ул.********за периода м.01.2015 г – м.04.2017 г ; и сумата от 37,75 лева цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2014 г – 30.04.2017 г ; ведно със законната лихва от 12.02.2018 г до окончателното й заплащане ; за които вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.02.2018 г по ч.гр.д.№9709/18 г на СРС , 118 състав . Решението се обжалва и в частта за разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Исковете са недоказани и липсват договорни отношения върху въззивниците и ищеца . Няма данни имотът да е топлоснабден . СТЕ не е обективна , защото документите , по които е работило не са представени по делото. Особеният представител препраща към доводите си в отговора на исковата молба .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
СРС е съобразил наличните доказателства и установената съдебна практика .
Третото лице “Б.Б.” ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.12.2020 г, поради което въззивните жалби от същата дата /по пощата/ са подадени в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153