Решение № 1140 от 15.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000500311 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 264955 от 22.07.2021г., постановено по гр.д. № 7597/2020г., СГС, I ГО, 18 състав е осъдил Народно събрание на Република България и Районен съд - Сливница солидарно да заплатят, на основание чл.

2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 4, §3 от Договор за Европейския съюз, на Л. Х. (L. H.), гражданин на Република Турция, роден на *** г. с настоящ адрес в Република Унгария, гр.

***, кв. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. *** сумите от 37 635 евро с левова равностойност 73 607,66 лева, 152 000 унгарски форинта с левова равностойност 958,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в размер на 74 569,35 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в неотмяна на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс към 10.06.2016 г. от законодателния орган - Народно събрание и неприлагане от Районен съд - гр. Сливница на чл.

9, §1 и чл. 4, §2 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС при постановяване на окончателен съдебен акт по нохд № 392/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, ведно със законната лихва от датата на нарушението - 10.06.2016 г. до окончателното й плащане. На основание чл.

130 от ГПК, СГС, I ГО, 18 състав е върнал предявения от Л. Х. (L. H.) против Държавата, чрез министъра на финансите иск с правно основание чл. 2 в от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, §3 от Договор за Европейски съюз с искане да 1 бъде осъден солидарно с Народно събрание и Районен съд - гр. Сливница за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумите от 37635 евро с левова равностойност 73 607,66 лева, 152 000 унгарски форинта с левова равностойност на 958,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в размер на 74 569,35 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз и производството в тази част е прекратено.

Решението е обжалвано от Районен съд - Сливница, представляван от председателя, с възражения за неправилност и необоснованост. Релевира се довод за допуснато в случая достатъчно съществено нарушение на общностното право, като се поддържа, че първостепенният съд не е отчел всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд, което следва изрично от практиката на Съда на ЕС, систематизирана последно в Решение от 28 юли 2016г. Томасова, С-168/15, според което тази отговорност би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който националната юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, е допуснала очевидно нарушение на приложимото право. В жалбата се сочи, че сред елементите, които могат да се вземат предвид в това отношение се включват степента на яснота и прецизност на нарушената норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуалната грешка при прилагане на правото. Релевира се оплакване, че от приетото не ставало ясно откъде съдът извежда презумпция за достатъчно съществения характер на извършеното нарушение. Поддържа се становище, че от изискването санкциите при неспазване на задължението за деклариране да са ефективни, съразмерни и възпиращи, съгласно чл.9, §1 от Регламент № 1889/2005г. не би могло да се изведе по очевиден начин несъвместимостта на чл. 251, ал.2 НК с тази разпоредба. Релевира се възражение, че очевидността на извода за несъответствие следвала единствено от тълкуването, което Съдът на ЕС е възприел едва с Определението от 30 януари 2019г., АК, С-335/18 и С-336/18.

Поддържа се твърдение, че в случая не било съобразено, че постановеното на 10.06.2016г. определение по н.о.х.д. № 392/2016г. на РС-Сливница е постановено в производство по чл.384, ал.1 във връзка с чл.381 НПК въз основа на споразумение между прокурор при РП-Сливница и упълномощен защитник на Л. Х., като от съдържанието на съдебния протокол, било видно, че подсъдимият се е признал за виновен, разбрал е последиците от предложеното споразумение, съгласил се е с тези последици и доброволно е подписал споразумението. Прави се извод, че това процесуално поведение на ищеца също следвало да е от значение за преценката на това дали извършеното от РС-Сливница нарушение при одобряване на споразумението е достатъчно съществено. Излага се възражение, че бил неправилен изводът, 2 че процесното определение противоречи на практиката на Съда на ЕС, тъй като такава до постановяването му не е имало. Релевира се оплакване, че несъвместимостта на мярката по чл.251, ал.2 НК с правото на Съюза била установена по несъмнен начин едва с Определението от 30 януари 2019г., АК, С-335/18 и С-336/18, т.е. отговорът на този въпрос бил ясен за националните съдилища, считано от 30.01.2019г. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че преюдициалните тълкувателни заключения на Съда на ЕС имат обратно действие, като се сочи, че това е вярно, но само по отношение на висящите правоотношения, възникнали преди тълкувателното решение, а не и по отношение на правоотношения, по които е налице влязъл в сила съдебен акт, какъвто е процесният случай. В жалбата се отправя искане до въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Предявява се претенция за присъждане на разноски.

Срещу осъдителното решение е подадена и въззивна жалба от Народно събрание на Република България, чрез процесуалния представител. В жалбата се релевира възражение за недопустимост на решението, евентуално неправилност и необоснованост. Поддържа се оплакване, че ЗОДОВ е неприложим по отношение на Народното събрание. В жалбата се изразява становище, че Народното събрание не е процесуално легитимирано да отговаря за последиците, произтекли от осъществяване на законодателен процес и реализиране на предоставените му конституционни правомощия.

Сочи се, че, за да е налице извъндоговорната отговорност на държавата по чл.

4, § 3 от Договора за Европейския съюз следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличието на причинно-следствена връзка между нарушението и вредата. Допълва се, че при преценката дали е налице нарушение, следва да се има предвид целта, която се преследва с конкретна норма. Поддържа се твърдение, че чл. 9, § 1 от Регламента не предоставя права, а въвежда задължение за държавата-членка да санкционира определено поведение на субектите на границата, поради което се прави извод, че не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на Народното събрание, който е основополагащ за разглеждане на иск по чл. 4 § 3 ДЕС. Излага се довод, че липсата на засегнати от процесната разпоредба права на частноправни субекти прави невъзможно обосноваването на отговорност и прави безпредметно коментирането на останалите елементи на фактическия състав на чл. 4 § 3 ДЕС. Поддържа се становище, че в случай, че съдът приеме, че е налице нарушение на права, то същото е оправдано от съображения за обществен ред и обществена сигурност. В жалбата се отправя искане до въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Предявява се претенция за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. пред въззивния състав жалбоподателите поддържат подадените от 3 тях жалби. Ответникът по жалбите, чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което оспорва жалбите.

Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3, ал.2 ДЕС.

Ищецът по делото - Л. Х. е посочил в исковата молба, че ответникът РС-Сливница му е причинил имуществени вреди в резултат на неприлагане на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателна дейност. Посочил е, че на 08.06.2016г., преминавайки през Митнически пункт-Калотина, не е декларирал сумите от 37 635 евро с левова равностойност 73 607,66 лева, 152 000 унгарски форинта с левова равностойност 958,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в размер на 74 569,35 лева, като по образуваното НОХД № 392/2016 г. по описа на РС-Сливница, на основание чл. 251, ал. 1 НК, е било постановено протоколно определение от 10.06.2016г. за одобряване на споразумение, с което му е било наложено наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен изпитателен срок, като недекларираната сума, предмет на престъплението, е била отнета в полза на държавата, съгл. чл. 251, ал. 2 НК. Посочил е, че с това е нарушен чл. 4, §3 от ДЕС, чл. 9 от Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета, като му е причинена имуществена вреда в размер на 74 569,35 лева. Изложил е твърдения, че СЕС се е произнесъл в преюдициално производство по инициатива на РС-гр. Свиленград относно съвместимостта на чл. 251, ал. 1 и ал. 2 НК с правото на ЕС, като с определение по дело С 707/2017 г. е приел, че не се допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за недеклариране по чл. 3 от този Регламент, предвижда отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, тъй като е несъразмерно тежко и следва да отговаря за претърпените от него вреди на същото основание. В подкрепа на изложеното е посочил, че срещу Република България е образувана „Процедура за нарушение № 2012/2085 по описа на ЕК за отстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане в ЕС, установен в чл. 251 от НК, чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005“, както и че от страна на Министерския съвет 4 е внесен законопроект за изменение и допълнение на НК с мотиви именно образуваната срещу държавата наказателна процедура. С тези доводи е ангажирал отговорността на държавата, чрез министъра на финансите.

Относно третия ответник по иска - Народното събрание на РБ е изложил доводи, че нарушението се изразява в това, че не е отменил разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, за да премахне несъответствието между националното и европейско законодателство. Посочил е, че това бездействие е позволило на РС-Сливница да приложи нормата на чл. 251, ал. 2 НК и така е причинило вредата от отнемане на недекларираната сума. Претендирал е да бъдат солидарно осъдени ответниците по иска да заплатят сумата от 74 569.35 лв. обезщетение за имуществени вреди от нарушение на общностното право, ведно със законната лихва от 10.06.2016г. – датата на отнемането й в полза на държавата до окончателното изплащане.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд, след преценка на представените доказателства, и най-вече практиката на СЕС, е приел, че ответникът Районен съд - Сливница не е приложил директно общностна норма с приоритет пред национална такава, а при съмнения относно тълкуването й не е отправил преюдициално запитване, като е постановил необжалваем акт по същество. Посочил е, че е извършено съществено нарушение, което е в пряка причинно-следствена връзка с произтеклите имуществени вреди. Приел е, че приложената от националния съд ал.2 на чл.