Решение № 1099 от 27.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1099 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300500922 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.436, вр.чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба от Н. Д. И., в качеството му на длъжник по изп.дело № ***г. на ЧСИ И.К., против постановление на ЧСИ от 25.02.2024г., с което е отказано вдигането на наложен на 02.02.2024г. запор върху вземанията на жалбоподателя по изп.дело № ***г. на ЧСИ Р.Р.. С жалбата е заявено искане за спиране на изпълнителното производство.

В жалбата са изложени подробни доводи за това, защо жалбоподателят счита, че вземанията му, за спрямо които е насочено принудителното изпълнение по изп.дело № ***г. на ЧСИ Р.Р., са несеквестируеми. Цитирана е съдебна практика, съгласно която обезщетенията по чл.225 от КТ обезпечават посрещането на ежедневните нужди на титуляра на съответното вземане.

От взискателя Община- гр.Пловдив е подадено писмено възражение, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

От ЧСИ И.К. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които се поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изп.дело № ***г. на ЧСИ И.К. е образувано по молба от Община- гр.Пловдив, с която са представени девет изпълнителни листа против жалбоподателя. На 02.02.2024г. е наложен запор върху вземанията на жалбоподателя по изпълнително дело № ***г. на ЧСИ Р.Р.. На 06.02.2024г. и на 15.02.2024г. от Н. И. са подадени заявления с искане за вдигането на запора върху вземанията му по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ Р.. С постановление от 25.02.2024г. от ЧСИ И.К. е постановен обжалвания отказ за вдигане на запора.

Безспорно е, а и от наличните по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение до Община- гр.Пловдив, в качеството й на длъжник по изп.дело № ***г. на ЧСИ 1

Р.Р., и изп.лист от 04.01.2024г., издаден по гр.д.№ 15592/2022г. на ПдРС, ХV гр.с. се установява, че вземанията на жалбоподателя по посоченото изпълнително дело са за обезщетение по чл.225 от КТ за оставането му без работа вследствие на незаконно уволнение. Тези вземания не са измежду тези по т.8 на чл.444 от ГПК, тъй като в КТ, а и в който и да било друг нормативен акт, не е уредена несеквестируемост на същите. Съгласно чл.444, т.8 от ГПК, несеквестируемостта следва да е изрично уредена в закон, така както например е предвидено в разпоредбите на чл.114а от КСО и чл.381 от КЗ. Както се сочи и в мотивите към Решение № 295 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 251/2012 г., IV г. о., ГК, „несеквестируемостта по чл.446 от ГПК не се отнася за всякакви обезщетения, дължими по трудово правоотношение, а само за трудовото възнаграждение“. Вземанията за обезщетение по КТ не могат да се приравнят на такива за трудово възнаграждение, макар конкретно това по чл.225 от КТ да се определя в размер на брутното трудово възнаграждение. В тази връзка следва само да се допълни, че вземанията за трудово възнаграждение не са абсолютно, а само частично несеквестируеми. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, като в конкретния случай тази част от тълкувателното решение се цитира единствено с оглед на законосъобразността на обжалвания отказ. В обобщение на горното настоящият състав на ПОС намира, че вземането за обезщетение по чл.225 от КТ не е несеквестируемо и дори същото да се разглежда като аналогично на това за трудово възнаграждение, запорирането му се явява допустимо. Ето защо, жалбата против постановлението на ЧСИ И.К. от 25.02.2024г. ще следва да бъде оставена без уважение. С оглед крайния изход на спора по делото искането за спиране на изпълнителното производство също се явява неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. Д. И., в качеството му на длъжник по изп.дело № ***г. на ЧСИ И.К., жалба против постановление на ЧСИ от 25.02.2024г., с което е отказано вдигането на наложен на 02.02.2024г. запор върху вземанията на жалбоподателя по изп.дело № ***г. на ЧСИ Р.Р., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и заявеното с жалбата искане за спиране на изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2