Решение № 1637 от 08.07.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1637

Кърджали, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20257120700349 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от Г. С. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-178/13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че в случая административния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.). В тази връзка сочи, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено преди последната разпоредба да е влязла в сила. Счита, че неправилното приложение на закона е довело и до неправилно определяне на размера на дължимото парично обезщетение за безработица. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище, представено от гл.юрк.Б., излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Счита, че дневният размер на следващото се парично обезщетение за безработица е определен при правилно приложение на разпоредбите на чл.54б, ал. 8 от КСО, във вр. с чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ответникът намира последната разпоредба на КСО за приложима към случая, тъй като законодателят не е предвидил продължаване на действието на предходния ред за изчисляване на паричните обезщетения за безработица, поради което незавършените производства следва да бъдат подведени под действието на новата разпоредба. Сочи, че правото на лицата, подали заявление за отпускане на обезщетение за безработица преди 13.08.2024 г. представлява юридически факт, който е заварен, но не е реализиран, поради което и въз основа на чл.142, ал.1 от АПК, следва да се приложи новия закон. Позовава се на Решение №4/14.05.2020 г. на КС по к.д.№9/2019 г., както и на Решение от 23.04.2026 г., постановено по дело С-116/2025 на СЕС. По горните съображения счита, че оспореното решение е съобразено с националното законодателство, както и с практиката на СЕС.

Административният съд като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление вх.№081-00-1292/23.10.2023 г., до директора на ТП на НОИ–Кърджали, подадено чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“-Кърджали, жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че е упражнявана трудова дейност във [държава], за периода от 04.09.2023 г. - 20.10.2023 г.

В декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателят е посочил периода от 04.09.2023 г. - 20.10.2023 г., през който е работил във [държава], като [длъжност]. Посочил е също, че е живял под наем през периода на заетост; разполага с постоянно жилище в Република България; в страната живеят преобладаващата част от роднините му, както и че не се е завръщал в Република България, по време на последната си трудова заетост в чужбина. Със заявление до директора на ТП НОИ-Кърджали, жалбоподателят е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз, за посочения период.

С разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на Структурирани електронни документи от съответната осигурителна институция. Впоследствие, спряното производство е възобновено, предвид получени документи, издадени от компетентната институция във [държава], относно преценката на правото и размера на паричното обезщетение за безработица. В получените документи, за заявителя е удостоверен период на последна осигурена заетост във [държава] от 04.09.2023 г. - 20.10.2023 г., както и полученото брутно трудово възнаграждение, като е посочена и причината за прекратяване на заетостта.

С Разпореждане №081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на *** лв. дневно, считано от 21.10..2023 г. до 20.08.2024 г.

С Решение №2153-08-178/13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата против Разпореждане №081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали. В мотивите към решението е прието, че заявителят има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга държава членка на ЕС – [държава], поради което при изчисляване на размера на следващото се парично обезщетение са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Посочено е, че в случаите, в които лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004, не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа. Прието е, че с влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), в националното ни законодателство е създадена норма, уреждаща случаите на безработица, при които изчисляването на обезщетението не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа, а се вземат предвид доходите на лицето, както от последната му работа, така и тези за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, независимо дали са придобити в Република България или в друга държава, за която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Прието е също така, че нормата на чл.54б, ал.8 от КСО е приложима и по отношение на заварените производства по отпускане на парично обезщетение за безработица. Т.е., тези, при които обезщетението все още не е отпуснато, за какъвто е приет и разглеждания случай. По тези съображения е направен извод, че дневният размер на паричното обезщетение за безработица е правилно определен, съгласно приложимите разпоредби на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, във вр. с чл.54б, ал.8 от КСО.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът обаче намира, че при определяне размера на процесното парично обезщетение, не са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, като съображенията на съда са следните:

По делото няма спор, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж, придобит в Република България, както и в друга държава членка на ЕС – [държава], в която е последната трудова заетост на заявителя. Безспорно е също, че Република България е държавата членка по пребиваване на безработното лице. Спорът в случая касае определения дневен размер на паричното обезщетение за безработица, както и приложението на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО при определянето му.

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Съгласно чл.54б, ал.8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. – в сила от 13.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размер на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лице по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително доходите за периодите по ал.7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Съгласно Решение от 23.04.2026 г. на СЕС по дело С-116/2025 г., на което се позовава административният орган „Член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително” трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка. Член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.“ Според приетото в горното решение на СЕС, разпоредбата на чл. 54б, ал.8 от КСО не противоречи на разпоредбите на Регламент(ЕО) № 883/2004г.