Решение № 312 от 09.12.2019, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр.

Козлодуй, 09.12.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Козлодуйският

Районен съд, трети състав, в публично заседание на 12 ноември 2019 година, в състав:

Районен съдия: Борислав Методиев при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Методиев гражданско дело № 1730 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.Б.“ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София сграда 6, чрез процесуалният си представител адв. В.Г. от САК срещу К.О.Л. с ЕГН:**********, с адрес: ***, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване:

-

Установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Л., че дължи на „Т.Б.“ЕАД *** сумата в размер на 239,65 лева /двеста тридесет и девет лева и 65 ст./, представляваща главница, за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, за периода от 05.09.2016г. до 04.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2018г. до изплащане на вземането;

-

Осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.205 от ЗЗД, за осъждане на ответника Л., да заплати на „Т.Б.“ЕАД *** сумата в размер на 637,24 лева /шестстотин тридесет и седем лева и 24 ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 265,03 лева /двеста шестдесет и пет лева и 03 ст./ по Договор за лизинг от 17.06.2016г. за мобилен номер **********, за периода от м.02.2017г. до м.05.2018г. и 372,21 лева /триста седемдесет и два лева и 21 ст./ по Договор за лизинг от 24.08.2016г. за мобилен номер **********, за периода от м.02.2017г. до м.07.2018г..

В исковата молба се твърди, че между страните са съществували валидни облигационни отношения, въз основа на договор за мобилни услуги от 27.02.2016г., новиран с допълнително споразумение на 17.06.2016г.; договор за лизинг от 17.06.2016г.; договор за мобилни услуги от 24.08.2016г. и договор за лизинг от 24.08.2016г.. В срока на действие на договорите били издадени следните фактури: №**********/05.10.2016г.;

№**********/05.11.2016г.; №**********/05.12.2016г., с които били начислени следните задължения: сумата от 76,11 лева – главница, представляваща незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски; сумата от 78,13 лева – главница, представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски и сумата от 75,15 лева, представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски. Сочи се, че с кредитно известие №**********/05.01.2017г. е извършена корекция на дълга на ответника, като е сортирана сумата в размер на 11,62 лева за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 35,18 лева и е отразен незаплатения баланс в размер на 216,09 лева, за предходните три отчетни париода, при което задължението за плащане възлизало на сумата в размер на 239,65 лева.

Поддържа се, че поради неизпълнението на задължението на ответника да заплати главницата, представляваща незаплатени услуги, ищецът е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг и да начисли неустойка в размер на 966,07 лева.

На ответника е издадена крайна фактура №********** от

05.02.2017г., в която е включена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 966,07 лева; сумите дължими за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 637,24 лева и сумата за потребените мобилни услуги за последните три отчетни периода в размер на 239,65 лева. Твърди се, че съгласно договорите ищецът има право да получи в срок начислени суми за мобилни услуги и лизингови вноски.

Тъй като ответникът не е изплатил процесните задължения, на 09.07.2018г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл.410 от ГПК за процесните суми, с изключение претенцията за неустойка, като било образувано ч. гр. дело №1106/2018г. по описа на РС-Козлодуй. Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 10.07.2018г., за сумата от 876,89 лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.09.2016г. до 04.02.2017г., мораторна лихва за забава в размер на 118,63 лева за периода от 21.02.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, която била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това на ищцовото дружество е указано по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви положителния устонвителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В едномесечния срок, ищцовото дружество е предявило иска по чл.422 от ГПК само за част от сумата, за която била издадена цитираната заповед за изпълнение на парично задължение от 10.07.2018г., а именно за сумата до размера на 239,65 лева, която сума представлява потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск по чл.422 от ГПК, при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба е предявен и осъдителн иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 637,24 лева. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.И.Л. ***, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорил исковете. Твърди се, че е недопустимо обективно съединяване на двата иска- установителен и осъдителен. Моли, съдът ако приеме, че тези искове са допустими да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

След преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за мобилни услуги без номер от 27.02.2016г. между „Т.Б.“ЕАД и ответника К.О.Л. по абонаментен план „Стандарт +15.99“, за SIM карта №******************** с предпочетен номер: ************ и месечна абонаментна такса 15,99 лева за срок от 24 месеца. Представено е и подписано от ответника приложение към договора за мобилни услуги, имащо характера на ценоразпис, което не установява конкретно съдържание на облигационна връзка между страните.

От приложено по делото допълнително споразумение от 17.06.2016г. към договор за мобилни услуги от 27.02.2016г. за мобилен номер ************, се установява, че е променен абонаментния план на ответника К.О.Л., като е уговорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 21.99 лева за срок от 24 месеца. При подписването на споразумението на ответника е предоставено мобилно устройство марка „LG“ модел „K10LTE BLACK“ със сериен номер: ***************.

Представен по делото е и договор за лизинг от 17.06.2016г., без номер, с приложени към него общи условия, между „Т.Б.“ЕАД и ответника К.О.Л. за мобилен апарат марка „LG“ модел „K10LTE BLACK“ със сериен номер: ***************, за срок от 23 месеца и месечна лизингова вноска в размер на 15,59 лева, с включен ДДС.

Приложен към делото е и договор за мобилни услуги, без номер от 24.08.2016г. между „Т.Б.“ЕАД и ответника К.О.Л. по абонаментен план „НонСтоп“ за SIM карта ********************, с предпочетен номер: ************и месечна абонаментна такса 29,99 лева за срок от 24 месеца, с промоционална отстъпка от месечния абонамент в размер на 40℅, както и заявление за пренасяне на номер в мрежата на „Теленор“.

Представен е по делото и договор за лизинг от 24.08.2016г., без номер, с приложени към него общи условия, между „Т.Б.“ЕАД и ответника К.О.Л. за мобилен апарат марка „HUAWEI“ модел „P9 Lite BLACK“ с IMEI:

***************, за срок от 23 месеца и месечна лизингова вноска в размер на 19,59 лева, с включен ДДС.

От горепосочените договори се установява, че страните са били в облигационни отношения, въз основа на сключените между тях два договора за мобилни услуги, допълнително споразумение за промяна на абонаментен план и два договора за лизинг, като ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от общите условия на мобилния оператор, относими към предоставените мобилни услуги и договорите за лизинг, както и че е запознат с разборедбите им.

По делото са представени Общи условия на „Т.Б.“ЕАД по договори за лизинг, като не са представени Общи условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги, но последните са публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което съдът приема, че ищецът е установил тяхното съдържание.

Съгласно общите условия заплащането на мобилните услуги се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 18-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че абонатът не изпълни задължението си за заплащане на дължимите суми, доставчикът на мобилни услуги има право да прекрати договора.

Приложени по делото са фактури №**********/05.10.2016г.; №**********/05.11.2016г.; №**********/05.12.2016г., за мобилен номер *** и за мобилен номер **********, с които са начислени следните задължения: сумата от 76,11 лева – главница, представляваща незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски; сумата от 78,13 лева – главница, представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски и сумата от 75,15 лева, представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски. Представено е и кредитно известие №**********/05.01.2017г. за извършена корекция на дълга на ответника, като след извършеното преизчисление задължението за плащане възлиза на сумата в размер на 239,65 лева.

Приложена по делото е и представена от ищцовото дружество крайна фактура №********** от 05.02.2017г., в която е включена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 966,07 лева; сумите дължими за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 637,24 лева и сумата за потребените мобилни услуги за последните три отчетни периода в размер на 239,65 лева.

Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че дължимите суми за мобилни услуги за периода на представените фактури от 05.09.2016г. до 04.02.2017г., предоставени за мобилни номера ********** и ********** е в размер на 236,05 лева. Според заключението на вещото лице размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство „LG“ модел „K10LTE BLACK“, взето във връзка с абонамент за мобилен номер ***, след м.02.2017г., месеца, в който е издадена крайната фактура №**********, съгласно погасителния план по договора за лизинг от 17.06.2016г. е в размер на 265,03 лева, а размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство марка „HUAWEI“ модел „P9 Lite BLACK“, взето във връзка с абонамент за мобилен номер **********, след м.02.2017г., месеца, в който е издадена крайната фактура №**********, съгласно погасителния план по договора за лизинг от 24.08.2016г. е в размер на 372,21 лева.

Съдът приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото. Съдът не приема оспорването на особения представител на ответника на експертното заключение Това оспоравне е „голословно“, без да са посочени съответни основания, защо се оспорва заключението. Поради това, съдът крадитира съдебно-счетоводната експертиза като вярна и обективна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По установителния иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД:

За основателността на иска ищцовото дружество следва да докаже наличието на облигационно отношение с ответника по силата на договорите за мобилни услуги, сключването на договорите и изпълнението на задълженията си по тези договори. На следващо място ищецът следва да установи твърдените от него факти, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за заплащане на предоставените мобилни услуги, изпадането му в забава и размера на претендираните вземания.

С представените по делото два броя договори за мобилни услуги от 27.02.2016г. и 24.08.2016г., както и допълнително споразумение от 17.06.2016г. се установи сключването им между страните, а оттам и наличието на облигационни отношения между тях.