Определение № 769 от 05.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. Плевен, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500543 по описа за 2026 година 1. С РЕШЕНИЕ № 109/ 29.01.2026г. / с характер на определение по чл.

248 от ГПК / Плевенски районен съд „ Оставя молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с вх. номер 40977, без уважение като неоснователна“.За да стори това , ПлРС е приел, че от подписния Договор за правна помощ и съдействие, представен по делото се вижда , че заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 1000 лева, а не 1450 лв. Посочил ,че заплатеното от ищцата /Г. Б. / адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е дори под минимума. Съобразил , че по така образуваното дело е разгледан иск за обявяване за нищожност на договор за потребителски кредит с материален интерес 9 272, 18 лв. и че работата на адвоката по това дело включва както изготвяне на искова молба, така и лично участие в проведени две съдебни заседания - 21.10.2025 година и 24.11.2025 година като при второто е с разглеждане по допусната и приета ССчЕ с ВЛ.Уточнил ,че останалата оспорена сума в размер на 450 лева не представлява разноски за адвокатско възнаграждение, а включва държавна такса в размер на 50 лева и заплатен депозит за ВЛ в размер на 400 лв., който депозит е внесен своевременно по депозитната сметка на ВЛ в РС- Плевен.

Препис от това решение / с характер на определение/ е бил връчен на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД на 11.02.2026г.

На 18.02.2026г./ т.е. в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК /е подадена частна жалба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу РЕШЕНИЕ № 109/

29.01.2026г. / с характер на определение по чл. 248 от ГПК /на Плевенски районен съд. Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение и вместо това да псе постанови друго с което да се намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение ,възложени в тежест на ответника на 1

200лв. или 102,26 евро.

2. С последващо РЕШЕНИЕ № 516/ 14.04.2026г./ с характер на определение по чл. 248 от ГПК / ,Плевенски районен съд ПОВТОРНО постановил, че „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с правно основание чл. 248,ал.1 от ГПК, с която се иска изменение на решението в частта за разноските“.

Това второ решение е било връчено на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД на 22.04.2026г.

На 29.04.2026г./ т.е. също така в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК / е била подадена частна жалба вх.№ 13240 от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу РЕШЕНИЕ № 516 / 14.04.2026г. / с характер на определение по чл. 248 от ГПК /на Плевенски районен съд.С нея се прави искане бъде отменено обжалваното решение / определение / и вместо това да се постанови друго с което да се намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение ,възложени в тежест на ответника на 200лв. или 102,26 евро, а при условията на евентуалност- на 400 лв. или 204,52 евро.

Постъпила е на 27.04.2026г. молба от адв.Т. М. –пълномощника на Г. Б. в която като се проследяват извършените от страните по делото и от ПлРС процесуални действия ,се констатира ,че ПлРС всъщност се е произнесъл втори път с решение по една и съща молба за изменение на основното решение в частта за разноските ,като се прави искане ПлРС да отмени РЕШЕНИЕ № 516/ 14.04.2026г. и да изпрати делото на Плевенски окръжен съд за произнасяне по частната жалба срещу първото решение /определение / РЕШЕНИЕ № 109/ 29.01.2026г. / .

Съображения на съда :

Плевенски окръжен съд ,като разгледа двете редовни и допустими частни жалба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу двете решения /с характер на определения /и извърши проверка за тяхната валидност , допустимост и правилност в условията на т.н. „пълен въззив“ /съгласно постановката на ТР № 6/ 2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС според която „Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“/, констатира ,че РС-Плевен,постановявайки ВТОРОТО си обжалвано РЕШЕНИЕ № 516/ 14.04.2026г./с характер на определение по чл.

248 от ГПК / всъщност е постановил един недопустим съдебен акт ,тъй като се е произнесъл втори път по една и съща молба за изменение на основното решение № 1909/04.12.2025г., а именно по молбата по чл. 248 ГПК с вх.№ 40977/23.12.2025г./ вложена на л.61 от делото на РС-Плевен / ,т.е. пререшил е сам спорния въпрос по който вече се е произнесъл с първото си РЕШЕНИЕ № 109/ 29.01.2026г. /с характер на определение / ,което е недопустимо. Заедно с това , няма по делото на РС-Плевен подадена втора молба от която и да било от страните за ново изменение на решението на осн. чл. 248 от ГПК в частта за разноските по която РС-Плевен да е дължал ново произнасяне по този ред за изменение на първоначалното си решение № 1909/04.12.2025г., а ако пък условно се допусне ,че такава втора молба за 2 изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение беше подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,то тя би била недопустима,като повторна молба за същото искане и би следвало да бъде върната на подателя и.

От изложеното следва ,че ПлРС не е бил сезиран с редовна нова молба по чл. 248 от ГПК по която да се произнесе с второто си решение № 516/ 14.04.2026г./с характер на определение по чл. 248 от ГПК /,поради което същото следва да бъде обезсилено.

В т.вр. следва да се отбележи ,че ПлРС не би могъл и сам да отмени постановеното от него второ недопустимо решение № 516/ 14.04.2026г.

/каквото искане е направено в молба от 27.04.2026г.подадена от адв.т.М. като пълномощник на Г. Б. ,доколкото това определение / неправилно наречено решение / не е от кръга на тези определения посочени в чл. 253 от ГПК , а то подлежи на самостоятелно въззивно обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК.

По частната жалба с вх.№ 4985/ 18.02.2026г., подадена срещу първото РЕШЕНИЕ № 109/ 29.01.2026г. / с характер на определение по чл. 248 от ГПК /на Плевенски районен съд, Плевенски окръжен съд намира ,че това решение /с характер на определение / се явява валидно ,допустимо , а по съществото на спорния въпрос и правилно ,поради което следва да бъде потвърдено от ПлОС.То е постановено именно по първата и единствена молба по чл. 248 от ГПК с вх.№ 40977/ 23.12.2025г., подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД.

Както се вижда от предявения пред ПлРС по гр.д. № 4508/ 2025г. иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит,материалният интерес ,който се защитава от ищцата по делото чрез процесуалния и представител адв.Т.М. е равен на 9 272,18 лв. включващ размера на кредита от 4000лв. , договорната лихва в размер на 2 872,18 лв.

,както и допълнителна услуга „Фаст „ в размер на 2400лв.

При този защитим материален интерес,който съгласно дела чл. 7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /по дела с определен интерес/,следва да послужи като основа за определяне размера на адвокатското възнаграждение ,съдът намира,че е била налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа според която ориентировъчния размер за договаряне на адвокатското възнаграждение е равен на 1227,22 лв. Както се вижда от представения по делото договор за правна помощ между Г. Б. и адв.М. договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1000лв.

,т.е. то е по –малко от посочения по горе ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение. ПлОС също както и ПлРС намира ,че в случая няма основание да се намаляват още повече разноските за адвокатско възнаграждение,които и без това са под ориентировъчния размер ,изчислен по чл. 7,ал.2 т.2 от Наредбата ,като се има предвид ,че освен изготвянето на исковата молба , адв.Т.М. се е явявала в две отделни съдебни заседания ,което дава основание за увеличаване размера на адвокатското възнаграждение, 3 ангажирано е било по делото на РС-Плевен по доказателствено искане от адв.М. назначаване и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в подкрепа на исковата претенция ,т.е. положените в защита на посочения погоре материален интерес процесуални усилия не са пренебрежимо малки за да се налага слизане под посочения ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение по конкретното дело. При това следва да се отбележи ,че от извършената от ПлОС служебна проверка в ЕИСС за това има ли Г. Б. и други дела със сходен предмет ,се установи ,че в ПлОС има само още едно висящо в.гр.д.№ 388/ 26г. страна по което е Г. Б. и нейн пълномощник е адв.Т.М. ,което обаче е с друг кредитор .В т.см. ПлОС приема, че не се касае за завеждане от Г.

Б. ,чрез пълномощника и адв.М. на поредица от еднотипни производства при което за всяко следващо такова съдебно производство вложените усилия от страна на пълномощника априори да стават все по –малки поради натрупана рутина и в какъвто случай вече би имало основание за допълнително намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Поради тези съображения първото обжалвано

РЕШЕНИЕ № 109/ 29.01.2026г. / с характер на определение по чл. 248 от ГПК /на Плевенски районен съд следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо обжалваното РЕШЕНИЕ № 516/ 14.04.2026г. / с характер на определение по чл. 248 от ГПК / на Плевенски районен съд .

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното РЕШЕНИЕ № 109/ 29.01.2026г. / с характер на определение по чл. 248 от ГПК / на Плевенски районен съд с което се Оставя молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с вх. номер 40977, без уважение като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4