Решение № 262376 от 27.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262376/27.7.2021г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4 по описа за 2021 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Й.С.С., ЕГН **********,***, офис *, действащ чрез адв. Т. П. против ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 405 от КЗ, да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 447.60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие настъпило на 13.12.2018 г. в гр. Варна, дължимо по имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства“ с полица № * със срок на валидност от 27.04.2018 г. до 26.04.2019 г., включващи стойността на вложените материали и труд за лек автомобил марка „*“, модел „*”, с ДК № *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума по реда на чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение от 16.05.2019 г., по ч. гр. д. № 25721 по описа за 2019 г. на РС-София.

Твърди се в исковата молба и уточняващата молба, че ищецът на 09.05.2019 г. е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срок е постъпило възражение за недължимост, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви установителния иск. Сочи се, че между страните за процесното МПС е сключена застраховка „сухопутни превозни средства, без релсови превозни средства“ /“Каско“/ със застрахователна полица № *, със срок на действие от 27.04.2018 г. до 26.04.2019 г. Поддържа се, че страните са договорили по силата на учредената облигационна връзка ответникът да заплати на ищеца всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната сума. Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху застрахованото имущество по силата на договор за покупко-продажба, като първоначалната регистрация на лекия автомобил е 29.01.2016 г.

Сочи се, че на 13.12.2018 г. ищецът е парикал процесното МПС в гр. Варна, кв. „*“ на паркинга на бл. *.

На следващия ден сутринта на тръгване за работа лицето Д. Д. е забелязал, че по застрахования лек автомобил на ищеца има нанесени щети по дясната страна на автомобила и по конкретно по двете врати, които са със степен боя. Размерът на щетите по предна дясна врата и задна дясна врата се твърди, че възлиза на 447.60 лева, която е формирана от разоборудване на детайлите, боядисване, тониране и материал боя и бояджийска камера.

Поддържа се, че ищецът е уведомил застрахователя-ответник за настъпилото застрахователно събитие веднага след узнаването, вследствие на което е образувана щета № *. Направен е опис, в който са посочени всички увредени детайли по МПС-то. По образуваната щета ответникът е отказъл да заплати застрахователно обезщетение, като е мотивирал отказа си с това, че ищецът не е заплатил втората вноска по застрахователната премия уговорена между страните да се заплати от застрахования-ищец разсрочено на четири вноски. Поради неплащането на втората вноска се твърди, че ответникът е прекратил договора на 12.11.2018 г. Ищецът обаче с категоричност твърди, че е заплатил дължимата по застрахователната полица втора вноска в полза на ответника по банков път още на 08.11.2018 г. чрез застрахователния брокер.

Ищецът сочи, че отказът на ответника е формален, като реално липсвали конкретни ясни аргументи, обосноваващи действителните причини за неудовлетворяване паричното вземане на застрахования по застраховката „Каско“.

По същество се моли предявеният иск да бъде уважен по основание и размер.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на сезиралата съда искова молба от ответното дружество. В отговора се поддържа, че исковата молба е нередовна, а предявеният иск недопустим, по които възражения съдът вече се произнесе.

По същество моли съдът да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и излага подробни и пространни доводи в тази насока, които могат да бъдат обобщени както следва: оспорва учреденото между страните застрахователно правоотношение, като твърди, че същото е преустановено поради неплащане на дължимата застрахователна вноска от ищеца към датата на събитието; оспорва на 13.12.2018 г. да е настъпило твърдяното застрахователно събитие; оспорва механизма на същото; оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното от ищеца застрахователно събитие и щетите по лекия автомобил, като твърди, че щетите са били налични по автомобила още при сключването на договора за застраховка, т.е. имало ги е още към 28.04.2017 г.; оспорва ищецът да е завел щета пред застрахователя, като твърди че същата е заведена от Д. Д.; оспорва твърдението, че застрахователят не е изплатил претендираното застрахователно обезщетение поради неплащане на втората вноска, като твърди, че договорът е прекратен поради неплащане на третата вноска по процесната полица; оспорва и размера на предявените граждански притезания; твърди, че ищецът не е положил грижата на добрия стопанин, с което е допринесъл за увреждането на лекия автомобил; оспорва верността на ангажираните от ищеца проформа фактура № 4 от 11.03.2019 г. и фактура № 3557 от 08.11.2018 г.; оспорва истинността на подписа на получателя на фактура № 3557 от 08.11.2018 г.

Ответникът не оспорва, че на 25.04.2018 г. между него и ищеца е сключена имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица № * със застрахователна премия в общ размер от 459.00 лева. Не оспорва и факта на завеждане на щета № *. Твърди обаче че между страните е уговорено премията да се изплати на 4 вноски, а именно 1-ва вноска в размер на 114.75 лева с падеж на 25.04.2018 г.; 2-ра вноска в размер на 114.75 лева с дата на падеж 27.07.2018 г.; 3-та вноска в размер на 114.75 лева с дата на падеж 27.10.2018 г. и 4-та вноска в размер на 114.75 лева с дата на падеж 27.01.2019 г. С категоричност се твърди, че ищецът е заплатил само 1-ва и 2-ра вноска, като до 27.10.2018 г. третата дължима вноска в размер от 114.75 лева не е била изплатена от ищеца. Плащането не било сторено и в срока на гратисния период от 15 дни, поради което се сочи, че договорът е прекратен автоматично на основание чл. 368, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ с изтичането му на 12.11.2018 г., което обуславяло и крайния извод, че към датата на застрахователното събитие между страните не е било налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“.

Не оспорва, че на ищеца с писмо от 08.01.2019 г. е отказано изплащането на претендираното обезщетение.

Твърди, че на 11.01.2019 г. при застрахователя е депозирано уведомление с вх. рег. № 114 от застрахователния брокер „С.“ ООД, чийто лиценз за брокерска дейност е бил отнет на 11.01.2018 г. от КФН, с който ответникът се твърди да е преустановил договорните си отношения, незабавно след отнемане на лиценза му, като уведомлението било подписано лично от Д. Х.. С уведомлението Х., представлявайки се за надлежно упълномощен представител на „С.“ ООД, е уведомил ответника-застраховател, че е събрал застрахователните премии от група лица, включително и от ищеца за трета вноска в размер на 114.75 лева. Ответникът сочи, че уведомлението за плащане на 3-та вноска е получено от него почти след два месеца и половина от датата на падежа – 27.10.2018 г. Ответникът твърди, че само част от третата вноска е била преведена по негова сметка от застрахователния брокер, а именно 84.37 лева, като разликата до 114.75 лева била задържана от брокера като възнаграждение за предоставената на ищеца услуга. Поддържа се, че в платежното нареждане, с което по сметка на ответника е преведена сумата в размер от 448.23 лева няма посочени индивидуализиращи белези и за последния било невъзможно да разбере по кой договор и за кое лице е извършено плащането. Ответникът твърди, че във връзка с уведомлението от „С.“ ООД чрез Х. и по арг. от чл. 301 от ТЗ незабавно е изпратил писмо-уведомление до ищеца, с което се противопоставил на действията на дружеството „С.“ ООД, действащо чрез Х., тъй като същото е действало без представителна власт и лиценз за брокерска дейност. С уведомлението ответникът е довел до знанието на ищеца, че договорът между застрахователя и броекра поради отнемане компетентността за посредническа дейност е развален по право, което изключвало възможността на брокера да събира от името и за сметката на застрахователя застрахователни премии по договорите за застраховка. Твърди се, че след преустановяване на договорните отношения между ответника и брокера, т. е. след 11.01.2018 г. действията на последния не обвързват ответника. Ответникът поддържа, че не е потвърждавал действията извършени от мнимия представител, а именно застрахователния брокер, включително относно платената трета вноска от страна на ищеца, поради което и процесният застрахователен договор към датата на застрахователното събитие не е бил действащ.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 25.06.2021 г. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 23.06.2021 г. поддържа отговора на исковата молба и в условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

На осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на предявения иск предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие по време на действие на полицата, представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.

Първият спорен по делото въпрос е относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане към 13.12.2018 г. – датата на твърдяното застрахователно събитие.

От доказателствата се установява следното:

Между ищеца Й.С.С. и ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ е сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ за л. а. марка

„*“, модел „*”, рег. № * съгласно застрахователна полица № * от 25.04.2018 г., който факт е обявен за беспорен между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК. Уговорена е застрахователната премия в общ размер на 459.00 лева да се изплати на четири вноски, последната от която с падеж 27.01.2019 г. В договора страните са предвидили изрично, че застрахователното правоотношение се счита прекратено в случай, че застрахованият не погаси в 15 дневен срок от падежа някоя от разсрочените вноски по премията. Договорът е сключен с посредничеството на „С.“ ООД като застрахователен посредник по смисъла на чл. 294 от КЗ.

Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d929fa5-b3d6-4192-89b7-bc675460159c