Определение № 3539 от 15.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3539 гр. София, 15.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20238002101810 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Й. А. против решение № 263533/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 14058/2019 г. от ІІІ-в състав на СГС.

Третото лице – помагач оспорва касационната жалба, с писмен отговор. От ответника не е постъпил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск против посочения като ответник по делото „Банка ДСК“ ЕАД, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

Съдът е приел, че ищецът преди датата на предявяване на иска - 12.03.2018г. е узнал, че ответникът е прехвърлил вземането си спрямо него на цесионера на основание договор за цесия от 10.12.2012г.. Съдът е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу цедента и същият се явява недопустим.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска В конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване срещу цедента на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който е специален и има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в изпълнителното производство, т.е. за да бъде допустим, той следва да бъде предявен против взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи от дължимостта на сумата по изпълнителното основание. Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като 1 правоприемството е настъпило преди завеждане на делото.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на иска се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Сочи се правен въпрос, при нередовност на исковата молба, длъжен ли е въззивния съд да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите, съобразно изискването на чл.129 ГПК.

Сочи се противоречие в процедирането на въззивния съд с тълкуването, дадено с ТР №1/2013 по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което е даден положителен отговор на поставения въпрос.

Съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, касаещо материалноправната легитимация на посочения ответник и наличието на правен интерес при така посочените страни, като без да изпълни задължението си по чл.129 ГПК е обезсилил първоинстанционната решение и е прекратил производството по делото.

Това процедиране в противоречие с посоченото по-горе тълкувателно решение е основание за допускането да касационно обжалване на решението на СГС.

На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 152,95 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263533/22.12.2022 г., постановено по гр.д.

№ 14058/2019 г. от ІІІ-в състав на СГС.

УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 152,95 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2