Определение № 271 от 11.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Ловеч, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500118 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. 248, ал.3 от ГПК.

Постъпила частна жалба № 621/23.12.2022 г. пот „Ай тръст“ ЕООД-София против определение №566/16.12.2022 г. по гр.д №2/2022 г. на Тетевенски районен съд,което моли да бъде отменено, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изтъква се ,че в представения договор за правна защита и съдействия на адв.М. не са индивидуализирани по брои исковите претенции и съответно ответниците, както и дължимите хонорари срещу всеки ответник.

Позовава се на неяснота относно претенцията за разноски и прекомерност на нейното определяне.Обсъжда се процесуално представителство в защита на един интерес и се посочва относима според жалбоподателя съдебна практика.

Изтъква ,че се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение само по един иск. Изтъква, че са предявени искове, произтичащи от едно правоотношение и с едно и също основание, поради, което се дължи само един адвокатски хонорар.Моли да бъде отменен обжалваният съдебен акт и да бъде намалено адв. възнаграждение на адв. М. до размер на сумата 261.16 лева.

Подадена е частна жалба №199/17.01.20223 г. от „Кредисимо „ЕАДСофия против определение №566/16.12.2022 г. по гр.д №2/2022 г. на Тетевенски районен съд. Излага мотиви, че съдебната практика е утвръдена в насока за определяне на адв. възнаграждение при аритметичен сбор на исковите претенции, а не за всяка една от тях отделно. Изтъква се, че поотделно се определя възнаграждение за всеки предявен иск, когато исковете са различни по вид и основание. Моли обжалваното съдебно определение №566/16.12.2022 г. по гр.д №2/2022 г. на Тетевенски районен 1 съд да бъде отменено до размер на сумата 261.16 лева-адв. възнаграждение за адв. М..

Представен е писмен отговор №324/26.01.2023 г. и писмен отговор №743/20.02.2023 г. от адв. Д.М. като проц.представител на В. Т. И.,в които се изтъква,че актуалната съдебна практика приема,че възнаграждението за проц.представителство по граждански дела следва да бъде определено за всеки един иск поотделно акт. Моли частните жалби да бъдат оставени без уважение.

Обжалваното определение №566/16.12.2022 г. по гр.д №2/2022 г. на Тетевенски районен съд е съобщено на жалбоподателя „Ай тръст“ ЕООДСофия на 19.12.2022 година, а частната жалба е подадена на 23.12.2022 година,като е спазен законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 от ГПК.

Частната жалба на

„Кредисимо „ЕАД-София е постъпила на

17.01.2023 г., съобщението за определение №566/16.12.2022 г. по гр.д №2/2022 г. на Тетевенски районен съд е получено на 11.01.2023 г. и следователно производството спрямо нея е допустимо на основание чл. 275 от ГПК.

По приложените в гр.д. 2/2022 г. на ТРС писмени доказателства, становището на страните,преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема следните фактически обстоятелства:

Подадена е искова молба 4/04.01.2022 г. от В. Т. И. от *** ,чрез адв. Д.

В. М. против "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я.. Със същата искова молба е предявен иск и против "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, гр. София, бул.

"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш.. В петитум е заявено искане да бъде прието приеме , че договор за потребителски кредит № 2325848 / 21.12.2020г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от договор за потребителски кредит № 2325848 / 21.12.2020г. и Договор за предоставяне на поръчителство сключен с "Ай Тръст" ЕООД, са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП .

Постановено е съдебно решение №164/27.10.2022 г. по гр.д. 2/22 г. на ТРС ,с което съдът:

-прогласил нищожност на а клаузата на чл.4 ал.1 от договор запотребителски кредит № 2325848 / 21.12.2020г. сключен между В. Т. И. и“Кредисимо“ЕАД,ЕИК**********, и Договор от 21.12.20202г. за предоставяне на поръчителство сключен с"Ай Тръст" ЕООД ,ЕИК ********* и В. Т. И. са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП .

2

-осъдил “Кредисимо“ЕАД,ЕИК********** и "Ай Тръст" ЕООД ,ЕИК *********, да заплатят солидарно на адв. Д. В. М. от А.К. Пловдив , сумата 1044,64 лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на В. Т. И. ЕГН ********** от *** , *** безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.

- осъдил “Кредисимо“ЕАД,ЕИК**********, и "Ай Тръст" ЕООД ,ЕИК *********, да заплатят на на В. Т. И. сумата от 203 лв разноски за държавна такса .

- осъдил В. Т. И. да заплати на Кредисимо“ЕАД,ЕИК**********, сумата от 3900 лева главница в едно съсзаконната лихва от 16.02.2022г. по договор за потребителски кредит № 2325848 /21.12.2020г.

-осъдил В. Т. И. да заплати на „Кредисимо“ЕАД,ЕИК**********,сумата от 300 лева за юриск.възнаграждение и 156 лева за държавна такса .

-оставил без уважение искането на В. Т. И. по чл.241 от ГПК съдът да разсрочи изпълнението на сумата от 3900лв на 36 месечни вноски по 108, 33 лева.

Съдебният акт не е обжалван от страните и е влязъл в законна сила. При условията на чл. 248 от ГПК ответниците са поискали произнасяне от районния съд по присъждането на съдебно-деловодните разноски, които са поискали да бъдат намалени с писмени молби №5385/17.11.2022 г. и №№5386/17.11.2022 г. до размерите на сумата 261.16 лева.

В. И. е упълномощила адв. Д. В. М. с пълномощно от 21.09.2021 г. аз процесуално представителство по делото, като изрично е посочено предявяване на иск за нищожност на договор за потребителски кредит 2325848/21.12.2020 г. с „Кредисимо“ЕАД-София , нищожност на клаузата на чл. 4 от същия договор, както и на договор за поръчителство , сключен с „Айтръст“ЕООД-София.Представен е на л.131 по гр.д. №2/22 г. на ТРС договор за правна защита и съдействие от 21.09.2021 година, в който е посочено, че договореното възнаграждение за процесуално представителство е безплатно на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е основателна. Настоящата инстанция приема, че са предявени главен положителен установителен иск за нищожност на договор за кредит и два евентуални положителни установителни иска за нищожност на чл. 41,ал.1 от договор за кредит и договор за поръчителство. Правоотношенията са в отрицателна връзка, като при отхвърляне на главния иск, съдът е сезиран за произнасяне по двата евентуални иска. Видът на предявените искове, броя и евентуалното им съединяване е установено и в доклада по чл. 146 от ГПК – протоколно определение №359/05.102022 г. на ТРС. Районният съд не се произнесъл в диспозитив по главният иск, положителен установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит № 2325848 / 21.12.2020г. , сключен с „Кредисимо“ ЕАД , на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и 3 чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Следва при условията на чл. 247 от ГПК да се прецени отстраняване на очевидна фактическа грешка от ТРС.

Съдът приема ,че предвид предявяването и произнасянето по два обективно съединени евентуални иска относно договора за кредит и договора за поръчителство се касае до две самостоятелни искови претенции. По отношение на договор за потребителски кредит № 2325848 / 21.12.2020г. се търси установяване на нищожност на една от клаузите-чл. 4,ал.1 от договора , а спрямо договор за поръчителство -изцяло. От друга страна първият иск е предявен против „Кредисимо“ ЕАД-София, а вторият иск е насочен спрямо „Айтръст“ЕООД-София. Това определя и различни страни-ответници по тях.

Следователно при уважаването на двата евентуално обективно съединени иска се дължи възнаграждение на процесуалния представител на В. Т. И., чрез адв. Д. В. М. от АК – Пловдив за всеки един от тях поотделно.На основание чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА дължимото възнаграждение възлиза на сумата 690 лева за всеки един от исковете.Процесуалното представителство е осъществено при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА и по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 690 лева за всеки от ответниците, а районният съд е присъдил по 522.32 лева. Посочената в съдебният акт сума за заплащане на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е по-малка от минималния размер на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и не се явява прекомерна, предвид възражението на молителите.

Ловешки окръжен съд намира,че определение №566/16.12.2022 г. по гр.д №2/2022 г. на Тетевенски районен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

, като законосъобразно, определение

№566/16.12.2022 г. по гр.д №2/2022 г. на Тетевенски районен съд за изменение,на основание чл. 248 от ГПК, съдебно решение №164/27.10.2022 г. по гр.д. 2/22 г. на ТРС, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4