Решение № 992 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100509124 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 16765/17.10.2023 г., постановено по гр. д. № 6283/2023 г. по описа на СРС, 59 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. И. П., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, от длъжността „оператор, зареждане с гориво“, сектор „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали“, дирекция „Транспорт и ГСМ“, главна дирекция „Операции“ при „СОФ Кънект“ АД, ЕИК: 206155179, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 1, Летище София, извършено със Заповед № 369/11.11.2022 г. Със същото решение същият е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Л. И. П., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, на длъжността „оператор, зареждане с гориво“, сектор „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали “, дирекция „Транспорт и ГСМ“, главна дирекция „Операции“ при „СОФ Кънект“ АД, ЕИК: 206155179, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 1, Летище София, като „СОФ Кънект“ АД, ЕИК: 206155179, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ № 1, Летище София, е осъдено да заплати на Л. И. П., ЕГН:

**********, адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 и ал. 2 КТ , сумата от 6259,69 лв., представляваща обезщетение за времето от 1

12.12.2022 г. до 12.06.2023 г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано о т датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.02.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 6259,69 лв. до предявения размер от 8618,10 лв., като погасен чрез прихващане с вземане на „СОФ Кънект“ АД в размер на 2358,41 лв. за изплатено на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, и над 8618,10 лв. до пълния предявен размер от 9 000,00 лв., като неоснователен.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответника „СОФ Кънект“ АД в частта му, в която са уважени предявените от Л. И. П. искове. Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е достигнал до неправилни фактически изводи относно реалното закриване на сектор 1 „Складово стопанство“, като не е съобразил в достатъчна степен решението на управителния съвет на дружеството за закриване на сектора и последващата промяна в организационната структура. Отбелязва, че неправилно е приложен материалният закон, като се сочи, че сектор 1 „Складово стопанство“ представлява обособено структурно звено – част от предприятието, чиято дейност е била преустановена, всички щатни бройки са били заличени и не са назначавани нови служители. Навеждат се и доводи за неправилно тълкуване на Тълкувателно решение № 5/26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, като се поддържа, че съдът е въвел изискване дейността да не се извършва в други звена, което не следвало от закона. С оглед на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Л. И. П. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа правилността на решението.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 2

1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, довело до прекратяването на процесното трудово правоотношение.

Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение за неопределено време, по силата на трудов договор № 1705/19.10.2011 г., по който ищецът е заемал длъжността „Оператор, зареждане с гориво“ в сектор 1 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали“, дирекция „Транспорт и ГСМ“, главна дирекция „Операции“. Това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предположение първо, закриване на част от предприятието, считано от 12.12.2022 г. със заповед № 369/11.11.2022 г. на главния директор, човешки ресурси на „СОФ Кънект“ АД, която е връчена на ищеца на 12.12.2022 г. Заповедта е издадена във връзка с организационно решение от 09.11.2022 г. на Управителния съвет на „СОФ Кънект“ АД, видно от което е взето решение за закриване на сектор 1 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали“, дирекция „Транспорт и ГСМ“, главна дирекция „Операции“ и за заличаване на всички прилежащи към него длъжности.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, т.е. налице са процесуалните предпоставки спорът да бъде разгледан по същество.

Относно релевантния за спора въпрос - Налице ли е реално закриване на част от предприятието или вътрешно организационно преустройство на предприятието, свързано със съкращаването на щатните бройки.

В Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГК са дадени задължителни тълкувателни указания, относими към релевантния за настоящото дело въпрос, свързан с разликите между закриването на част от предприятието като самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и вътрешно организационно преустройство на предприятието.

Вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или 3 разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува , но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, който заемат съкращаваната длъжност. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя.

Съгласно установената практика на

ВКС вътрешно-организационно преустройство на дейността би било налице, когато работодателят закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. Решение № 10 от 3.02.2022 г. по гр. д. № 2665/2019 г., IV г. о., ВКС; Решение № 228/02.05.2019 г. по гр. д. № 782/2018 г., ІІІ г. о., ВКС.

По смисъла на Кодекса на труда понятието "част от предприятие" и "структурно звено" имат едно и също юридическо съдържание.

Дефинира го организационноуправленският критерий. Структурното звено е обособена, относително самостоятелна организационна единица в предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с териториалния (в едно и също населено място, община, област или регион), с функционалния (специфика на дейността) и с финансовоикономическия критерий (собствени приходи и/ или разходна сметка). Тези критерии са само отличителни за конкретната структура, но не дефинират понятието. Следователно "част от предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е обособена, относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с някой от останалите: териториален, функционален, финансово-икономически, но те не го дефинират, а само отличават конкретната относително самостоятелна структура.

Така закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната 4 дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд Решение № 228 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 782/2018 г., III г. о., ГК.

В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. От анализа на събрания доказателствен материал се установява, че отдел „Гориво-смазочни материали“ в дирекция "Транспорт и ГСМ" се състои от шест сектора а именно: сектор 1 и сектор 2 с наименования „Складово стопанство“, както и сектор 1, сектор 2, сектор 3 и сектор 4 с наименования „Зареждане на въздухоплавателни средства“. Установява се също така, че длъжностите в сектор 1 и сектор 2 „Складово стопанство“ са идентични – „ръководител сектор“, „организатор, дейности транспортно-експлоатационно звено“, „отчетник счетоводство/ГСМ“, „монтьор, поддръжка на инсталации и оборудване“ и „оператор, зареждане с гориво“.

От представена организационна структура се установява и че преди процесното уволнение в двата сектора „Складово стопанство“ са били предвидени по 4 бр. длъжности „оператор, зареждане с гориво“, каквато е и длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, както и че след закриването на сектор 1 дейността му продължава да се осъществява от сектор 2 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали“, дирекция „Транспорт и ГСМ“.

При това положение настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза е налице вътрешноорганизационно преустройство на предприятието. Релевантно за изхода на спора е обстоятелството, че в ответното дружество преди прекратяването на трудовото правоотношение са съществували два относително самостоятелни сектора, но с идентична дейност /трудова функция на предвидените щатни бройки към тях/, и двата функционално позиционирани в един и същи отдел и в една и съща дирекция с напълно идентични функции.