Решение № 835 от 06.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20261100500710 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК.

Постъпила е жалба, вх. № 057235/29.10.2025 г. по изп.дело

№

20108410404672/2010год. по описа на ЧСИ Н.М.,рег.№841 от длъжника И. Д. Т. ,ЕГН :

********** ,чрез адв.З.Д. , в която се обжалва разпореждане от 10.10.2025год., по изп.дело № 20108410404672/2010год. по описа на ЧСИ Н.М.,рег.№841 ,с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като по делото не били налице данни за извършени изпълнителни действия в периода 27.12.2010год. – 12.09.2016год. , които да могат да прекъснат давността за вземането.

От фактическа страна твърди, че производството по изпълнителното дело е образувано през 2010год.На 27.12.2010год. ЧСИ,след справка в МВР наложил запор върху лек автомобил,собственост на длъжника.След това се твърди ,че в период от две години не били извършвани нови изпълнителни действия,нито били предприемани такива от ЧСИ по възлагане по чл.18 ЗЧСИ.В периода 27.12.2010год. до 12.09.2016год.,когато бил наложен запор върху получавана от длъжника пенсия ,по делото постъпила на 30.11.2012год. молба по чл.429 от ГПК ,за конституиране на нов взискател ,поради цедиране на вземането на банката ,която не представлява изпълнително действие.На 17.12.2012год. било постановено разпореждане за опис на движими вещи ,които не било връчено на длъжника нито описа бил реално извършен ц разпореждане за опис на движими вещи от 08.07.2014год. и от 20.11.2015год. ,които също не били извършени.Навежда доводи ,че въпреки разпорежданията, описи на движими вещи не били извършени ,но не по вина на длъжника 1

,поради което не представлявали същински изпълнителни действия,годни да прекъснат давността и перемпцията.

Моли съдът да отмени разпореждане от 10.10.2025год. ,с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство ,на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от страна на взискателя „Банка ДСК“АД , с което подадената жалба се оспорва като неоснователна.

Излага се идентична фактическа обстановка с тази описана в жалбата, относно поисканите от взискателя изпълнителни действия, но се предлага различно тълкуване. Счита, че съобразно разясненията дадени в ТР № 2/2013 на ОСГТК и ТР № 2/2023 г. на ОСГТК перемпцията и давността се прекъсват, когато взискателят е поискал извършването на определено изпълнително действия, като е ирелевантно дали в действителност съдебният изпълнител е приложил съответния изпълнителен способ. Твърди, че в нито един момент не е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок, тъй като взискателя периодично е подавал молби за извършване на едни или други изпълнителни действия.

В своите мотиви ЧСИ Н.М. излага, че подадената жалба е допустима, но е неоснователна. Излага се идентична фактическа обстановка с тази описана в жалбата относно поисканите от взискателя изпълнителни действия. Твърди се, че перемпцията и давността се прекъсват с поискването, респ. с предприемането на съответното изпълнително действия, като в конкретния случай от момента на образуването на изпълнителното дело взискателя е поддържал висящността на изпълнителят процес като е депозирал множество молби, в които е посочвал конкретни действия по изпълнението, които да бъдат предприети спрямо длъжника.

За да се произнесе по жалбата, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С разпореждане от 26.11.2010год. е образувано изп.дело № 20108410404672/2010 г. срещу длъжника И. Д. Т.. ЕГН: **********, с адрес - общ. Столична, гр. София, ж.к . ****.

ПК; 1799, за сумите: 19 601.76 лева, ведно със законната лихва от 27.05.2010год. до окончателното изплащане на вземането , 83,85.96,лева - договорна лихва, .571.75 лева съдебни разноски и е разпоредено да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение,насрочен е опис на движимо имущество.

На основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ е възложено да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи.

На 02.12.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение , като същата видно от обратната разписка е връчена на 04.12.2010год.

На 30.12.2010год. на длъжника е връчено Запорно съобщение , за наложен запор на МПС,собственост на длъжника с разпореждане от 27.12.2010год.

На 24.04.2012год. е постъпила молба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : 201058040 за конституирането му като взискател като с Постановление от 30.11.2012 2 г. е конституиран нов взискател , а производството по отношение на първоначалния взискател Банка ДСК АД, ЕИК : 121830616 е прекратено.

До длъжника е изпратена призовка за насрочен

,която не е надлежно връчена. опис на движимо имущество

С разпореждане от 08.07.2014 г. е насрочена нова дата за опис,за което на длъжника е редовно връчена на 16.07.2014 г. ,съгласно известие за доставяне призовка за принудително изпълнение.

На 07.10.2015 г. е постъпила молба, вх. № 156338/07.10.2015г. от взискателя, с която същият е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение ,чрез опис на движимото имущество на длъжника.

На длъжника е редовно връчено на 21.10.2015год.,съгласно известие за доставяне ,Съобщение за насрочен опис на движимо имущество ,който ще се състои на 09.12.2015год.

На 20.11.2015год. от взискателя е постъпила нова молба с искане за пристъпване към принудително изпълнение ,чрез опис на движимо имущество на длъжника.

С разпореждане от 12.09.2016год. на ЧСИ е наложен запор върху вземането за пенсия на длъжника,дължима му от НОИ,на който е връчено запорно съобщение на 16.09.2016год.

На 14.05.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение на длъжника, като е насрочен опис на движимото му имущество, като няма данни да е връчена на длъжника.

Съгласно писмо на ТП-НОИ-София-град от 12.10.2017год. ,от пенсията на длъжника се извършва удръжка във връзка с наложения запор в размер на 205,94лв. месечно ,считано от 01.11.2017год.

Видно от последващите постъпили писма , удръжките от пенсията на длъжника са съобразявани с преизчисляването на пенсиите в периода 01.11.2017год. – 01.01.2025год.

С молба от 28.04.2023год. взискателя по делото е поискал да се извършат справки за новооткрити банкови сметки на длъжника ,като при установяване на такива да бъде наложен запор върху вземанията.Поискал и е запор върху евентуално получавано трудово възнаграждение.

На 06.03.2025 г. е постъпила молба от „Банка ДСК“ЕАД, взискател по делото 3

/правоприемник на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ , с която същият е поискал да се извърши справка за наличие на банкови сметки и трудови договори и при наличието на такива да се наложи запор,както и за събиране на данни за движимо и недвижимо имущество на длъжника ,срещу което да се пристъпи към принудително изпълнение.

На 08.10.2025 г. е постъпила молба, вх. № 053116/08.10.2025 г. от длъжника, с която се сочи ,че в периода от 27.12.2010год. до 12.09.2016год. не са поискани изпълнителни действия ,поради което моли за прекратяване на делото ,на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и вдигане на всички наложени обезпечителни мерки по същото.

С разпореждане от 10.10.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство,което е съобщено на длъжника на 15.10.2025год..

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С оглед позоваването от длъжника в жалбата и на настъпила перемция и на липсата на право на ЧСИ да извършва действия по принудително изпълнение поради изтекла давност относно вземане, следва да се отбележи, че перемпцията и давността са различни правни института.

Както е посочено и в т. 3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на уредба в чл. 116, б. "б" ЗЗД.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД и не се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд, като следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава 4 и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.

Санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за взискателя е в невъзможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, загубата на наложените обезпечения.

Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

Защитата на длъжника, при довод за погасяване на съдебно установеното дело по давност е с отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Предмет на настоящото производството, образувано по жалба срещу действия на ЧСИ е законосъобразността на отказа на ЧСИ Н.М. на основание настъпила перемция.

Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти – така ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело не са налице основания да се приеме, че е настъпило прекратяване на изпълнителното дело поради перемция.

Не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника на визираното основание към настоящия момент.

Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е преклузивен, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.