Определение № 887 от 31.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887 гр. София, 31.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500166 по описа за 2025 година Производството е по член 122 от ГПК .

С определение № 911 от 17.01.2025 г. по гр.д.№ 414/2025 г. по описа на СГС I – 9 състав, е повдигнат спор за родово компетентния съд , който да разгледа подадената от С. Н. А. искова молба с вх.№ 2929/ 17.09.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) .

Първоначално сезираният СРС - 77 състав с определение № 48547 от 28.11.2024 г. е прекратил производството по гр.д.№ 55233/ 2024 г. по съображения, че ищецът, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, претендира обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди от злополука, настъпила по време на работа по договор за отдаване на работна сила по реда на член 77,ал.1 и член 78,ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и мораторна лихва в размер на 3 182,56 лева ; с възлагането на работата между ищеца и възложителя не възниква трудово правоотношение, спорът не е трудов и не попада сред изключенията на член 104,т.4 от ГПК, за да е от компетентността на СРС. В определение № 911 от 17.01.2025 г. по гр.д.№ 414/2025 г. СГС е приел, че основанието на исковете включва твърдения за трудова злополука , която по изключението по член 7,ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, подлежи на установяване в 1 исковото производство, а преценката дали злополуката е трудова е по съществото на спора .

За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, САС намира следното: съгласно член 1,ал.2 от КТ отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това основно положение важи, освен ако е приложим специален закон , който ги урежда по друг начин с оглед тяхното естество – член 11,ал.2 от ЗНА . В случая се касае до полагане на работа от ищеца, който е лишен от свобода, в предприятието на юридическо лице по реда и условията на член 174 от ЗИНЗС и член 179 от ППЗИНЗС и възникнала при нейното изпълнение злополука, за която той твърди , че е трудова по смисъла на член 66 ,изр.2 от ППЗИНЗС.

Според специалната правна уредба изпълняваната от лишения от свобода работа се определя от администрацията на затвора по възможност съобразно предпочитанието му – член 77,ал.2 и член 172,ал.2 от ЗИНЗС ; възнаграждението се определя с договора за отдаване на труд, сключен между държавното предприятие „ Фонд затворно дело“ и юридическото или физическо лице, разкрило работния обект – член 179,ал.1 от ЗИНЗС ; полагащото се на работниците възнаграждение се заплаща на държавното предприятие – член 175,ал.1 от ЗИНЗС. Липсата на свободно договаряне между лишения от свобода и възложителя на работата относно съществени елементи на правоотношението дава основание да се приеме, че то не е уредено като трудово.

Предявеният спор е относно изпълнението на едно такова правоотношение – отговорността пред ищеца , изтърпяващ наказание лишаване от свобода, на ответника за вреди за злополука, настъпила в разкрит от него по реда на член 174, ал.1 от ЗИНЗС работен обект. С оглед изложеното той не е трудов спор по смисъла на член 357,ал.1 от КТ и е подсъден по рода си на СГС .

Воден от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

2

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадената от С. Н. А. искова молба с вх.

№ 2929/ 17.09.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) е Софийски градски съд, на когото делото да се изпрати .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3