Решение № 2032 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100507691 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД срещу решение от 02.04.2024 г. по гр.д. №30721/2023 г. на Софийския районен съд, 124 състав, с което е уважен предявеният от А. Т. В. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за сумата от 1285,40 евро, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от 25.02.2013 г. до 25.07.2013 г., дължими по договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост №17167/в/30.11.2012 г., заедно с уговорената в чл.7.4.1 от договора неустойка за забава по 0,1 % от неизпълнената част от дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 1200,00 лв., представляваща разноски за възстановяване на държането върху актива, сумата в размер на 120,00 лв., представляваща разноски заплатени от „Интерлийз“ ЕАД за възстановяване държането на актива, сумата в размер на 538,19 евро, представляваща неустойка при предсрочно погасяване на договора по вина на лизингополучателя, сумата в размер на 1085,19 евро, представляваща неустойка, сумата в размер на 3009,65 лв. – разноски по арбитражното дело, както и сумата в размер на 134,40 лв., представляваща застрахователна премия, ведно със законната лихва върху нея от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 50,00 лв. – разноски по делото, предмет на изпълнителен лист от 31.03.2017 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело №4539/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че последното валидно изпълнително действие, прекъснало давностния срок, е запор на МПС от 10.04.2018 г., както и че последващите молби за описи на движими вещи и запор върху микросметка не са валидни изпълнителни действия, респ. не са прекъснали давността. Поддържа, че неправилно първоинстанционният 1 съд не е съобразил разпоредбата на чл.3 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, както и съответните изменения на същата разпоредба. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск за недължимост на процесните вземания.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Т. В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно поради следното:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на 2 вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

По делото не е спорно, че по повод процесните вземания в полза на „Интерлийз“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 31.07.2017 г. по т.д №1032/2017 г. по описа на СРС, VІ18 състав.

Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение. По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на процесните вземания, за които е налице влязло в сила решение.

Според т.3 ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Перемпцията е без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Съгласно мотивите по ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, молба, в която е посочен начинът на изпълнение води до прекъсване на давността, включително и когато първоначалната и нередовност е поправена - чл.426 ал.3 ГПК вр. чл.129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т.10 ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които 3 съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл.426 ал.4 вр. чл.426 ал.2 изр.2 и ал.1 ГПК и прекъсва давността.

По молба от 29.06.2017 г. е образувано изп.д. №20178380404539 по описа на ЧСИ М.Б. по описания по-горе изпълнителен лист, като с молбата за образуване на изп. дело взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки, дружествени дялове и движими вещи на длъжниците, възбрана върху недвижими имоти, запор върху трудово възнаграждение, както и на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ му е възложено извършване на всички процесуални действия.

По делото не е спорно, а и е установено от приетото по делото копие на описаното по-горе изпълнително дело, че със запорно съобщение от 04.04.2018 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника А. Т. В., с което действие давността е била прекъсната.

С молба от 28.06.2019 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател в производството. В молбата е поискано прилагането на определени изпълнителен способ – опис и оценка на движими вещи. Съдът намира, че с това действие давността е била прекъсната предвид наличието на отправено искане от взискателя до съдебния изпълнител за извършване на определено изпълнително действие /в този смисъл и решение №50094/16.11.2023 г. по т.д. №770/2022 г. на I ТО на ВКС/.

С молби от 31.01.2020 г., 06.02.2020 г., 18.11.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършването на конкретни изпълнителни способи – опис и оценка на движими вещи и запор на банкови сметки в „ОББ“ АД, които молби са валидни такива и прекъсват давността.

Освен това, в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.