Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1368 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19350/2024
Вид
Решение № 1368
Подписан
23.03.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330119350 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Х. Г. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с която се настоява за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит. Ищцата излага, че на ***** г. е сключила с ответното дружество договор за заем в размер на 1000 лева, по който е обявен годишен процент на разходите от 49.11%. Твърди се, че в договора е включена клауза за обезпечаване чрез поръчителство от трето лице – „*****", като за тази услуга е начислена такса в размер на 950 лева, която не е била оповестена в съдържанието на договора при сключването му и не е включена в изчислението на годишния процент на разходите. Според ищцата това представлява заобикаляне на закона и води до недействителност на целия договор на основание липса на яснота при формиране на общо дължимата сума и неспазване на законовите ограничения за максимален размер на разходите по кредита. Поддържа се също, че договорът не е подписан съгласно изискванията за електронен подпис, което сочи на липса на съгласие, и че същият съдържа неравноправни клаузи и подвеждаща търговска практика. Ответната страна не е представила отговор в законоустановения срок и не е ангажирала доказателства, оборващи твърденията в исковата молба.

1

При преценка на събраните доказателства съдът намира предявения иск за основателен, тъй като анализът на договорните отношения разкрива съществени нарушения на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Основният порок на процесното съглашение се корени в изкуственото разделяне на разходите по кредита, при което значителна сума, определена като такса за поръчителство, е останала извън обявения годишен процент на разходите, въпреки че тя е пряко свързана с предоставянето на заема и се явява негово задължително условие в практиката на кредитора.

Съгласно закона в годишния процент на разходите следва да се включват всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати, а неправилното им посочване или пропускането на компоненти лишава потребителя от възможността да прецени реалната цена на кредита и икономическите последици от договора. В конкретния случай добавянето на таксата от 950 лева към главницата от 1000 лева води до фактически размер на годишния процент на разходите, който многократно надхвърля законовия лимит и обявената стойност от 49.11%, което е основание за недействителност на договора. Съдът съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз, според която непосочването на всички разходи в годишния процент на разходите е равносилно на липса на посочен такъв и води до санкция, изразяваща се в отпадане на задължението за лихви и разноски, като потребителят следва да върне само чистата сума на главницата. Допълнително следва да се отбележи, че клаузата за предоставяне на банкова гаранция или поръчителство от точно определен партньор на кредитора на цена, близка до размера на самия кредит, създава значително неравновесие между страните и противоречи на принципа на добросъвестността. Липсата на доказателства за надлежно полагане на електронен подпис при сключването на договора допълнително потвърждава неговата порочност и води до извода, че претенцията за прогласяване на нищожност е изцяло доказана по основание и размер.

С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат заплатени от ответната страна.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК договор за предоставяне на потребителски 2 кредит № ****, сключен на ***** г. между Т. Х. Г., ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 200599406.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати на Т. Х. Г., ЕГН: **********, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 52 евро.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Д. М. сума в размер на общо 200 евро/С ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство на Т. Х. Г. в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3