Решение № 260160 от 07.05.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. П., 07.05.2021г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Димитър Чардаков

При секретаря Десислава

Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1222/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове по чл.124 ГПК срещу ответниците В.Н.Р. с ЕГН **********, Р.А.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр.С., *** и ответника „****“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С., *** за установяване, че ищцата С.Н.И. с ЕГН ********** *** е собственик на 6/36 ид.ч. от следните земеделски имоти:

-

ПАЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., обл.П., одобрени със Заповед РД-18-1076/09.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С., общ.С., обл.П., местност „С.", с площ от 2140 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята при неполивни условия: ПЕТА, стар идентификатор няма, номер по преходен план: 017122, при граници и съседи на поземления имот:

***, ***, *** и ***.

-

ПАЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., обл.П., одобрени със Заповед РД-18-1076/09.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С., общ.С., обл.П., местност „К.", с площ от 2374 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: ПЕТА, стар идентификатор няма, номер по преходен план: 018668, при граници и съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, *** и***.

Освен това ищцата е предявила срещу ответника В.Н.Р. иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №43, том І, рег. №972, н.д. №32/2015г. по регистъра на нотариус М. М., гр.П., с който ответникът е признат за собственик на процесните имоти по силата на давностно владение, в частта относно притежаваните от ищцата 3/36 ид. части от тях.

Ищцата твърди, че като наследник на С. М. С., б.ж. на гр.В., родена на ***г. и починала на 16.11.1956г., притежава по силата на земеделска реституция, съгласно решение №4 от 17.07.2000г. на ПК – гр.С., 6/36 ид. част от гореописаните два земеделски имота. Твърди, че на 23.04.2015г., без да зачита правата й на съсобственик, ответникът В.Н.Р., притежаващ 3/36 ид. части, се снабдила с констативен нотариален акт №43, том І, рег. №972, н.д. №32/2015г. по регистъра на нотариус М. М., гр.П., с който бил признат за единствен собственик на имотите въз основа на придобивна давност, изтекла по време на брака му с ответницата Р.А.Р.. На 30.09.2019г. ответниците В.Н.Р. и Р.А.Р. продали на ответника „****“ ООД 31/36 ид. части от имотите.

Ищцата поддържа, че признатото на ответника В.Н.Р. право на собственост върху притежаваните от нея 6/36 ид. части от двата имота не съществува, тъй като същият никога не е владял нейния дял. Оспорва прехвърлителния ефект на договора за продажбата по отношение на тези 6/36 ид. части, поради това, че продавачите не са били техни собственици и твърди, че ответникът „****“ ООД също не е придобил нейния дал.

Иска от съда да установи правото й на собственост по отношение на ответниците и да отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК съставения констативен нотариален акт №43, том І, рег. №972, н.д. №32/2015г. по регистъра на нотариус М. М., гр.П. до размера на нейния дял от 6/36 ид. части. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответниците

В.Н.Р. и Р.А.Р. оспорват исковете при твърдение, че са придобили процесните имоти чрез добросъвестно владение, установено от момента на снабдяването им с констативния нотариален акт за собственост - 23.04.2015г., поради което 5-годишният давностен срок е изтекъл към момента на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020г. При условията на евентуалност претендират да са ги придобили чрез давностно владение, установено още от момента на тяхната реституция през 2000г. Основават владението на неформален договор за доброволна делба между наследниците на общия наследодател С. М. С., при която процесните имоти били предоставени в дял на З. Й. Р. – майка на ответника В.Н.Р., която починала през 2013г. Твърдят, че първоначално са използвали имота в м. „С.“ като ливада. След това го дали под наем на И.

Гергенеков, а след 2013г. го дали под наем и на ЗК „П.“, гр.С., от която получавали рента. През 2016, 2017 и 2018г. отдавали имота под наем и аренда на „П. В. Г.“ ЕООД, като последният договор бил за срок до 2024г.

По отношение на имота в м. „К.“ твърдят, че още педи реституцията е бил обработван от ответника В.Р., който отглеждал в него царевица. Продължил да го обработва и след възстановяването на собствеността през 2000г., като от 2005г. започнал да заплаща на за обработката на земеделската кооперация в гр.С.. От 2015г. отдал нивата под наям на ЗК „П.“, гр.С., от която получавали рента. През 2016, 2017 и 2018г. сключвал договори за наем и аренда с „П. В. Г.“ ЕООД, като последният договор бил за срок до 2024г.

Твърдят, че през цялото време никой от останалите наследници не е оспорвал тяхното владение и възникналата от него собственост.

Ответникът „****“ ООД оспорва иска при твърдение, че праводателите му са били собственици на продадената спорна част от имотите. Твърди, че с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие от фактическа и правна страна следното:

Предявените установителни искове за собственост са допустим. В случая наличието на правен интерес от предявяването им се обуславя от действията на ответника В.Н.Р. по снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти и от извършеното разпореждане с имотите от първите двама ответници в полза на третия ответник. Тези действия на ответниците безспорно засягат претендираното правото на собственост на ищцата, тъй като създават несигурност относно неговото съществуване.

За уважаването на иска ищцата следва да установи, че е наследник на С. М. С., както и факта на настъпила в нейна полза земеделска реституция, в която са включени процесните имоти.

Тъй като изводите на нотариуса за съществуването на удостовереното с констативния нотариален акт правото на собственост се считат за верни до доказване на противното, тежестта за тяхното оборване се носи от оспорващата страна (в т.см. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). С оглед на този легитимиращ ефект на констативния нотариален акт, ищцата следва да докаже наличието на обстоятелства, които изключва давностното владение на този ответник по отношение на нейния дял от имотите.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за основателни.

Между страните не се спори, установява се и от приетите по делото удостоверения за наследници, че ищцата и първият ответник са законни наследници на С. М. С., б. ж. на гр.В., починала на 17.11.1956г., която е оставила шестима низходящи – четири сина: А. Й. С.

/24.11.1922г. – 20.12.2004г./, А. Й. С. /14.05.1927г. – 29.01.1967г./, С. Й. С.

/14.04.1933г. – 31.12.2011г./ и Владо Й. С. /23.01.1939г. – 26.12.2016г./, както и две дъщери: М. Й. Ч. /09.01.2021г. – 16.11.1998г./ и З. Й. Р. /14.12.1924г.

– 22.11.2013г./. Дъщерята М. Й. Ч. е оставила двама низходящи, една от които е ищцата С.Н.И.. Дъщерята З. Й. Р. също е оставила двама низходящи, един от които е ответникът В.Н.Р.. Безспорно е, че делът на ищцата от наследството на общия наследодател С. М. С. е 6/36 ид. части.

Между страните няма спор, установява се и от решение №4/17.07.2000г. на ПК-С., че в полза на наследниците на С. М. С. е възстановено правото на собственост върху два земеделски имота в землището на гр.С., а именно: 1) имот №017122 в местността „С.“ с площ от 2.140 дка, начин на трайно ползване - овощна градина, при граници и съседи: имот №017121- овощна градина на насл. на Г. Н. П., имот №017092- полски път Община С., имот №017101- овощна градина на общината и имот №017667- нива на насл. На Й. С. П.; 2) имот №018668 в местността „К.“ с площ от 2.375 дка, начин на трайно ползване – нива, при граници и съдени: имот №018669 - нива на О. Г. Д., имот №018062 - нива на насл. на С. М. Г., имот №018667 - нива на насл. на Б. К. Г., имот №018065 - полски път на Община С., имот №018119 – нива на насл. на К. А. С. и имот №018670 – нива на насл. на Х. А. Г..

Идентичността на реституираните имоти с тези, предмет на исковата молба, се установява от приетите като писмени доказателства: скица с №15-543291 от 24.06.2020г. на СГКК - П. за ПИ с идентификатор ***, от която е видно, че по предходния план този имот е с № 018668, и скица с №15-543284 от 24.06.2020г. на СГКК - П. за ПИ с идентификатор ***, от която е видно, че по предходния план този имот е с № 017122.

Видно от представения нотариален акт №43, том I, рег. №972, нот. дело 32/2015г. по описа на нотариус М. М., рег. №571 в НК, вписан в Службата по вписвания при РС – П. под №198, том 14, рег.

№3977/23.04.2015г., нот. дело №1603/2015, че на 23.04.2015г. ответникът В.Р. е признат за собственик по силата на давностно владение на процесните земеделски имоти.

Видно от представения договор за покупко-продажба от 30.09.2019г., обективиран в нотариален акт №89, том І, рег.

№1843, н.д. №78/2019г. по регистъра на нотариус Снежана Иванова-Самуилова, рег.

№720 в НК, ответниците В.Н.Р. и Р.А.Р. – съпрузи, са продала на ответника „****“ ООД 31/36 идеални части от имотите.

Спорът между страните се свежда до това, дали ответникът В.Р. е придобил чрез давностно владение правото на собственост върху наследствения дял на ищцата С.И. от двата имота, както е удостоверено в представения по делото констативен нотариален акт, респ. дали това право е прехвърлено на третия ответник с договора за продажба.

За установяване на начина, по който са били владени имотите през годините, по делото са разпитани трима свидетели.

Св. Галя Спасова Ваклинова – внучка на общия наследодател С. М. С. /дъщеря на сина й С. Й. С./ твърди, че до момента до който нейният баща е бил жив, тя не се е занимавала с тези имоти. Разбрала за тях след неговата смърт през 2011г. До тогава преките наследници са се занимали с имотите. Не знае къде точно се намират те. Твърди, че наследниците са правили опити за продажба на техните дялове, но договори за продажба не са сключени. С. не била съгласна да продава. Имало срещи на наследниците преди 4-5 години, на която те обсъждали варианти за делба. На тези срещи ответникът В.Р. заявил, че обработва нивата. Твърди, че между преките наследници е имало неформална делба, но не знае какво са се разбирали, защото тя не е присъствала тогава.

Всеки от децата на общия наследодател получавал рента от имотите.

Св. С.И.Ч. твърди, че живее в съседство до нивата в м. „К.“, а овощната градина в м. „С.“ също е близо до дома му.

Свидетелства, че има преки впечатления защото В.Р. минавал покрай къщата му, за да стигне до имотите си. След 2000г. ливадата, която преди това била овощна градина, я давал на някакъв човек да я коси, тъй като имал животни. Другия имот той си го работел сам заедно с майка си от 2000г. до края на 2013г., когато майка му починала. Други хора не е виждал пред годините да обработват тези два имота.

Твърди, че само В.Р. е виждал в тях, а през последните години е виждал и техника на земеделската кооперацията да ги обработва. Познава С.И., но не я виждал от 2000г. Чул че тя била по Америка.

Св. С.Д.Р. твърди, че по заръка на В.Р. лично е обработвал и двата имота. За овощната градина, твърди че дръвчетата били отсечени, станало ливада и 6-7 години подред я е косил, за което В. му плащал. Първото косене било след 2001г., а последното през 2007-2008 г. Друго парче земя го е орал лично от 2000г. насам. Отново В. му е плащал за оранта.

Категоричен е, че земята е обработвана в годините първо от В.Р., после от кооперацията, в която свидетелят работи.

Първоначално В.Р. му плащал на ръка, след това започнал да я обработва чрез кооперацията. Категоричен е, че други хора не е виждал там.