Присъда № 102 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 102/09.05.2023г. по НОХД № 5936/2022г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.С.И. за това, че за периода от месец декември 2020г. до месец септември 2021г. включително, в гр. Пловдив, при условията на повторност извършил е престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по чл.183 ал.1 от НК - с Присъда № 14/10.03.2021г. по НОХД № 20205330208006 по описа на Районен съд гр.Пловдив, XIV н.с, влязла в сила на 20.05.2021г. и след като е бил осъден с Решение №1075/27.03..2018г. по гражданско дело №17547/2017г. на Районен съд гр.Пловдив III брачен състав, влязло в сила на 21.06.2018г, да издържа свой низходящ - дъщеря си Т.М.И. ЕГН: **********, като заплаща чрез нейната майка и законен представител З.В.К. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220лв /двеста и двадесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 220лв всяка, или всички дължими месечни издръжки в общ размер на 2200 лв./две хиляди и двеста лева/ - престъпление по чл.183 ал.4, вр. ал. 1, вр. чл.28 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде признат за виновен и да не се наказва.

Подсъдимият М.С.И. не се признава за виновен и не дава обяснения по случая. Защитникът на същия -адв. К. моли за минимално наказание.

Граждански иск не е предявен.

На основание чл.76 и следващите от НПК в качеството на частен обвинител по делото е конституирана Т.М.И.. Повереникът на същата – адв.

К. изцяло поддържа повдигнатото по делото обвинение, като моли на подсъдимия да бъде наложено строго наказание.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият М.С.И. е роден на ..... г. в гр. Пловдив, ....., български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, не работи, ЕГН:

**********.

Свидетелката З.В.К. и подсъдимият М.С.И. живеели на семейни начала, като в резултат от съвместното им съжителство се родило детето им – Т.М.И., родена на 20.09.2003г. Още преди да се роди детето, отношенията между К. и И. силно се влошили и двамата се разделили. От тогава до настоящият момент К. заживяла в дома на своя баща, находящ се в гр. Пловдив, ул.

Крайна № 14.

Тъй като подс. И. не се грижел за детето и не предоставял средства за 1 издръжката му, през 2007г., по инициатива на свид. К., било образувано гр.д.

№ 1274/2007г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХV гр.с., за определяне на издръжка. Такава била определена в размер от 50 лева месечно, считано от 10.05.2006г. която сума подсъдимият трябвало да заплаща на детето си, чрез неговата майка. Било образувано и изпълнително дело при ДСИ към Районен съд гр. Пловдив въз основа на издаден изпълнителен лист по посоченото гражданско дело.

В последствие свид. К. инициирала образуването на гр.д.№ 8628/2014г. на ПРС за увеличение на така присъдената издръжка, като издръжката била увеличена на 120 лева месечно. Издаден бил изпълнителен лист, присъединен към вече образуваното изпълнително дело.

С оглед факта, че към онзи момент подс. И. работел на трудов договор, сумите по издръжките били превеждани по изпълнителното дело и на свид. К. регулярно, като последното плащане било на 27.06.2018г., преведено на К. по сметка на 02.07.2018г. За този период били издължени всички суми по издръжката.

През 2017г. свид. Т.М.И. предявила иск до Районен съд гр. Пловдив за увеличаване на присъдената в нейна полза издръжка, като с Решение № 1075/27.03.2018г., по гр.д.№ 17547/2017г. по описа на ПРС, ІІІ-ти бр.с., в сила от 27.04.2018г., допълнено с Решение № 2125/30.05.2018г. в сила от 21.06.2018г. присъдената в полза на Т. И.а издръжка била увеличена на 220 лева.

Тъй като подс. И. не изпълнявал своите задължения по издръжката, с Присъда № 14/10.03.2018г., постановена по НОХД № 8006/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, той бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 20.05.2021г. и обхващала периода от месец ноември 2018г. до месец септември 2020г., включително.

Независимо от осъждането си подс. И. продължил да не заплаща определената му издръжка. За инкриминирания с настоящия обвинителен акт период от м. декември 2020г. до м. септември 2021г. (включително), той не заплатил дължимите на низходящата си Т.М.И., чрез нейната майка и законен представител месечни вноски за присъдена издръжка както следва, а именно 10 /десет/ пълни месечни вноски в размер на 220.00 (двеста и двадесет) лева, на обща стойност от 2200 (две хиляди и двеста) лева, дължими за периода от м. декември 2020г. до м. септември 2021 г. (включително), всички възлизащи на обща стойност от 2200лв. Неизпълнението на това задължение от страна на И. към низходящата му било съзнателно, тъй като същият знаел за влезлия в сила съдебен акт, с който то било присъдено, разполагала със съответните парични средства и имущество, знаел адреса на детето и неговия законен представител в гр. Пловдив, където следвало да изпълни задължението си.

Именно чрез бездействието си по непрестиране на присъденото парично задължение И. не изпълнил задължението си да заплаща издръжка на детето си – Т. И.а за посочения период.

2

В хода на съдебното следствие са представени и приети като писмени доказателства по делото разписки от Изи Пей, видно от които към датата на последното съдебно заседание подсъдимият И. е изплатил изцяло сумата от 2200лева, представляваща дължимата издръжка за инкриминирания период на пострадалата Т. И.а.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите Т.М.И., В.А.К. З.В.К., както и от писмените доказателства по делото – Решения на РС Пловдив, справка от ДСИ, справка от ТД на НАП и от Агенция по заетостта, справки от Служба по вписванията и от КАТ, разписки, справка съдимост, характеристична справка.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите описва част от фактите, изложени по-горе. Съдът счита така посочените гласни доказателства за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие с писмените доказателства по делото.

Всички тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват извършеното престъпление, личността на извършителя-именно подс. И. и неговите лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с неизпълнение задължението да издържа свой низходящ – детето си Т. И.а.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183 ал.4, вр. ал. 1, вр. чл.28 ал.1 от НК, тъй като за периода от месец декември 2020г. до месец септември 2021г. включително, в гр. Пловдив, при условията на повторност - извършил е престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по чл.183 ал.1 от НК - с Присъда № 14/10.03.2021г. по НОХД № 20205330208006 по описа на Районен съд гр.Пловдив, XIV н.с, влязла в сила на 20.05.2021г. и след като е бил осъден с Решение №1075/27.03..2018г. по гражданско дело №17547/2017г. на Районен съд гр.Пловдив III брачен състав, влязло в сила на 21.06.2018г, да издържа свой низходящ - дъщеря си Т.М.И. ЕГН: **********, като заплаща чрез нейната майка и законен представител З.В.К. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220лв /двеста и двадесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 220лв всяка, или всички дължими месечни издръжки в общ размер на 2200 лв./две хиляди и двеста лева/.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Това обстоятелство се установява от 3 собствените му действия, в които той ясно демонстрира знанието си за наличното парично задължение, но не го е изпълнявал. Същевременно подс.

И. е млад, здрав и работоспособен и има всички възможности да полага труд, посредством който да осигурява както собствената си издръжка, така и тази на детето си.

Във връзка с гореизложеното съдът намира за неоснователно искането на представителя на РП-Пловдив и на защитата за приложение в настоящия случай на привилегията на чл.183 ал.3 от НК. Цитираната разпоредба урежда случаите, в които обвиняемо лице за деяние по чл.183 ал.1 от НК изпълни в цялост задължението си за издръжка по повдигнатото обвинение. В настоящият случай тази предпоставка е налице, но следващо изискване на Закона е същото лице да не е осъждано за деяние по чл.183 от НК и до момонта да не се е ползвало от привилегията на чл.183 ал.3 от НК. Именно това обстоятелство се явява пречка за приложение на цитираната норма по отношение на подс. И., тъй като същият е осъждан именно за деяние по чл.183 ал.1 от НК като обвинението му по настоящото дело е и за престъпление, реализирано при условията на повторност. Поради това и самият факт на заплащане на дължимата сума за издръжка от негова страна, макара и преди постановяване на съдебен акт по делото, не може да доведе до признаването му за виновен и ненаказването му.

С оглед така установената правна квалификация на извършеното от М.С.И. престъпление по чл.183 ал.4, вр. ал. 1, вр. чл.28 ал.1 от НК, както и с оглед на целите по чл.36 от НК, обстоятелствата по чл.54 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената норма. При определяне конкретния размер на наложеното наказание “лишаване от свобода” съдът взема предвид всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива от първата група се отчитат младата му възраст, заплащане изцяло на задължението му за издръжка и липсата на настъпили други вредни последици за пострадалата. Като отегчаващо отговорността обстоятелства се явява незаинтересоваността на И. към житейските проблеми на собственото му дете. Ето защо при така очертаните обстоятелство при извършване на престъплението от страна на М.С.И. настоящият състав намира, че най-подходящо е на същия да се определи и наложи наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед размера на определеното наказание и липсата на наложено до настоящия момент наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия по време на извършване на деянието, за поправянето и превъзпитанието му, настоящият състав е на становище, че така наложеното общо наказание шест „лишаване от свобода“ НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално.

4

От една страна наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може да бъде постигната. Освен това за този извод се отчитат и данните за семейното положение на подсъдимия, което отново обосновава извод за положително осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието.