Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260065 от 07.10.2022, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 624/2021
Вид
Решение № 260065
Подписан
07.10.2022
В сила
31.10.2022
Състав
ВАЛЕНТИНА ЖЕКОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260065 гр.Хасково, 07.10.2022 год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 624 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от «БНП Париба Пърсънъл

Файненс» С.А., Париж, Франция чрез «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А., клон България, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София, сгр.14, против С.Ф.Д.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2417/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан на 05.04.2019г. Договор за кредит № CREX-16930164 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България като заемодател и ответницата като заемател, за сумата в размер на 1846.41 лв., за закупуването на стоки и услуги на изплащане. Срокът на договора бил 24 месеца, който обхващал периода от сключването му до 20.03.2021г., съгласно погасителен план към него, който включвал падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размер на оставащата главница. Съгласно сключения договор ответникът следвало да погаси кредита на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 100.93 лева, като самите месечни погасителни вноски включвали изплащане на главница по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора, която от своя страна се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. След сключване на договора сумата по кредита, представляваща такава за закупуване на стоки, била преведена от ищеца по сметка на упълномощения търговски партньор, като така извършеното плащане представлявало изпълнение на задължението на кредитора по сключения договор за кредит. Това изпълнение на договорното задължение от кредитора от своя страна създавало задължението на кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечни погасителни вноски по кредита, всяка от които в размер на 100.93 лева. В чл.3 от сключения договор било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Предвид обстоятелството, че ответницата преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.04.2019г., до която дата не била заплатила нито една погасителна вноска по кредита, кредиторът приел, че по отношение на вземането е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като съгласно чл.3 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. В конкретния случай вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, считано от 20.05.2019г., за което ищецът изпратил изрично уведомление до длъжника на 05.07.2019г. Предвид изложеното, за дължимите му суми по договора за потребителски кредит ищецът подал в Районен съд–Хасково Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата и възоснова на него било образувано Ч.гр.д. № 2417/2020г. по описа на Районен съд–Хасково, по което съдът издал заповед за изпълнение. Със съобщение по горецитираното дело ищецът бил уведомен за възможността да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. № 2417/2020г. по описа на Районен съд–Хасково заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния му интерес от подаване на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1846.41 лв. - главница по договора за кредит, 575.91 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2019г. до 20.03.2021г., 238.42 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 20.05.2019г. до 12.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2417/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. В условията на евентуалност и в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответницата. Претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски. В случай, че исковете бъдат частично уважени, прави искане за присъждане на разноските по съразмерност и след компенсация.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Такъв е постъпил от назначения му по делото особен представител, който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението за наличие на настъпила предсрочна изискуемост на непогасените вземания по процесния договор, както и за забава на заплащането им, настъпила от претендирания начален момент, предвид на което се иска отхвърляне на предявените установителни искове. Моли да бъдат отхвърлени и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. В тази връзка сочи, че предвид естеството на процесния договор, уговорката в него за предсрочна изискуемост на вземането противоречала на императивната правна норма на чл.71 от ЗЗД и не следвало да се взема предвид от съда, а наред с това липсвали и доказателства, че приложените по делото договори действително били подписани от ответницата, както и доказателства относно претендирания размер на вземането. Алтернативно, тъй като ответницата имала качеството на потребител по смисъла на ЗПК и ЗПП, поради неспазване при сключване на договора на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК, моли процесният потребителски договор да бъде обявен за недействителен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи безспорно, че на 05.04.2019г. между ответницата в качеството на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България като кредитор е бил сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CREX-16930164 за сумата 1846.41 лева. С договора страните са постигнали съгласие да бъде закупена застраховка, като застрахователната премия е била в размер на 297.41 лева. Общата сума по кредита е била 2522.32 лева. Крайният срок за връщане на кредита е 20.03.2021г., като е следвало кредитополучателят да погаси задължението си на 24 равни месечни вноски, всяка от които по 100.93 лева, формирана от горепосочените елементи, при първа погасителна вноска – 20.04.2019г. В изложения смисъл е и приложеният към делото договор и погасителен план с обозначени параметри за време на погасяване, размер на погасителни вноски и др. Страните са постигнали съгласие още, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка просрочена вноска /т.3/. Освен това е договорено, че при просрочие на две или повече погасителни вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. За това право на кредитора страните са уговорили, че е безусловно, т.е. не е необходимо изпращане на съобщение /уведомление/ до длъжника.

По делото са представени и приети като писмени доказателства и Сертификат № CREX-16930164 за застраховано лице С.Ф.Д., Сертификат № CARD-16930164 за застраховано лице С.Ф.Д. по пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“, Общи условия по договора, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит CREX-16930164, Служебен бон от 05.04.2019г., издаден от „Зора“ М.М.С. ООД за сумата от 1649 лева, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че процесният кредит е усвоен на 05.04.2019г. с превод от ищеца на сумата от 1649 лева на „Зора М.М.С.“ ООД, за покупка на посочения в договора смартфон. Вещото лице посочва, че размерът на задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и към момента на изготвяне на заключението е, както следва: главница – 1846.41 лева; възнаградителна лихва – 575.91 лева и мораторна лихва за периода от 20.05.2019г. до 12.10.2020г. – 262.60 лева.

Във връзка с направено от процесуалния представител на ответника оспорване на подписите за клиент в процесните договор, условия по договор и съгласие за обработка на лични данни, бе назначена съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът също възприема изцяло. От заключението се установява, че ответникът С.Ф.Д. е изпълнила всички подписи за клиент и кредитополучател в: 1. Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-16930164 оторизационен код а371а96х от 05.04.2019г.; 2. Условия на договора по т.1 и 3.

Съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит или сключване и изпълнение на Договор за потребителски кредит CREX-16930164.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.1 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

В процесния договор за потребителски кредит е уговорен краен срок – 20.03.2021г. В подаденото заявление по чл.410 от ГПК, по което е било образувано Ч.гр.д. № 2417/2020г. по описа на Районен съд-Хасково ищецът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.05.2019г. Безспорно е обаче, че за вземания по договор за потребителски кредит, какъвто е и процесният, с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски като част от основанието на иска, изрично заявено в заповедно производство, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и то преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В приетата като писмено доказателство по делото Последна покана /л.19/ липсва подпис на длъжника. По делото не бяха представени и други доказателства, от които да се формира несъмнен извод, че кредиторът е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението, което уведомяване да е достигнало до длъжника. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.

Съдът, като прие горната фактическа обстановка и възоснова на същата направи своя извод за неоснователност на предявения главен иск, следва да разгледа и се произнесе по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.