Определение № 463 от 20.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Х. Б. – защитник на подсъдимия А. В. А. срещу определението от 10.12.2024 г. по н.о.х.д. № 940/24г. на ОС-Пазарджик, с което е отказано изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“.

В жалбата, която не е просрочена, се твърди незаконосъобразно процедиране, изразено в това, че съдът не бил съобразил неоснователността и тенденциозността на обвинението, а също множеството положително характеризиращи личността на А. данни.

Набляга се и на негов здравословен проблем, заради който принудителното престояване в дома му се превръщало в чрезмерна тежест. Претендира се изменение на мярката му за неотклонение в подписка или гаранция.

Пловдивският апелативен съд в своето мнозинство, след като се запозна с данните по делото, с мотивите на обжалвания първоинстанционен акт и обсъди доводите и съображенията в жалбата, я намери за неоснователна.

Коректен и споделим е изводът на окръжния съд, че и към настоящия процесуален момент продължават да са налице предпоставките за задържане на подсъдимия А. (в дома му).

По делото не са извършени никакви съдебни следствени действия, така че не може да се твърди разколебаване на предположението за основателност на обвинението, по което в рамките само на няколко месеца са се произнесли (положително) шест съдебни състава.

Не са налице и някакви нови данни относно обоснованата при предходни съдебни произнасяния опасност от извършване на престъпление. Не би могло и да е иначе, при положение че въпросната опасност се базира на непроменими във времето факти – броя и 1 тежестта на повдигнатите обвинения, описаните в обвинителните документи интензивно и непровокирано нападение с хулигански характер, усложнена съставомерна дейност и минали осъждания за насилнически престъпления, едно от които е от инкриминирания вид – опит за убийство. Във връзка с последното от изброените обстоятелства ПАС, разбира се, взема предвид настъпилото реабилитиране на А., но не може да неглижира агресивната готовност, за която миналото му криминално поведение свидетелства. Казано накратко, твърдението на обвинителя за специфична и отчетлива обществена опасност на деянието и дееца не е безпочвено, което бездруго обосновава разискваната опасност от извършване на престъпление при промяна на мярката за неотклонение.

Обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК, включително постоянното местоживеене на А., фактът на създаденото семейство, склонността му да съдейства на разследването със своите обяснения и неговите проблеми със сърцето и с кръвното налягане, са съобразени от решаващия съд, като е споделимо становището, че нямат потенциал, достатъчен за претендираното смекчаване на мярката за неотклонение.

За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че твърдението на защитата за добра характеристика и добра социална среда на А. не се опира на някаква използваема доказателствена информация – напротив, видно от приложената на л. 345 от ДП справка, той е в компанията на криминално проявени лица и не се ползва с добро име по местоживеене.

В специалното законодателство, регламентиращо положението и обгрижването на лишените от свобода, е предвидена серия правила за достъп до медицинска помощ, а и защитата не твърди лишаване на А. от подобен достъп. Напротив, представеният документ от МБАЛ гр. Пазарджик показва, че на 07 ноември 24г. е ползвал съответната медицинска услуга в споменатото болнично заведение (заведен там от екип на ЦСМП), след което състоянието му е било подложено на анализ с цел отговор на въпроса дали се налага болнично лечение. Уточнено е, че за продължаване диагностиката и лечението пациентът се насочва към извънболнична помощ. Извънболнична помощ може да се осъществява и на мястото, където се изпълнява домашният арест, а дори при избран от него специалист в кабинет, разрешение за посещение на какъвто би получил (от съда) при обосноваване на съответната необходимост. Защитата не твърди нужда от някакви необичайни медицински манипулации, които да изискват смекчаване мярката за неотклонение. Впрочем дори не е искала разрешение за напускане на дома на А. по каквато и да е причина, вкл. медицинска.

Считано от полицейското задържане на обжалващия, до сега са изминали осем месеца (четири от които А. е прекарал задържан в дома си). В аспекта на обема и тежестта на повдигнатото обвинение 8-месечният срок не е неразумен, в какъвто смисъл е преценката на първия съд. Още повече, че настоящата инстанция не констатира да е допуснато някакво нарушаване на правото на защита на подс. А.; напротив – била му е осигурена и понастоящем му се осигурява пълната възможност да отстоява своята позиция по избрания начин.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд в своето мнозинство 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 10.12.2024 г. по НОХД 940/24 г. по описа на ОС - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на подсъдимия А. В. А. мярка за неотклонение „домашен арест“.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3