Решение № 173 от 16.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 136/2024
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.179, ал.1, т.5, пр.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. С.З., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева
Членове:
Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000136 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. К. М. против Решение № 1005/20.11.2023г., постановено по гр.д. № 5550/2022г. по описа на РС – С.З., с което е осъдено „З.Д.ЖЗ.“ АД да заплати на М. К. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9065 лв. за причинени неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от настъпилото на 14.12.2021г. ПТП причинено от водача на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застрахователна полица № BG/30/121003395618, лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за сумата над присъдените 9065 лв., до претендираната сума в размер на 24000,00лв., като частично предявен от сума в размер на 30000лв., като неоснователен и недоказан. Осъдено е „З.Д.ЖЗ.“ АД да заплати на М. К. М. сумата в размер на 652,18лв., представляваща дължима мораторна лихва върху неплатено застрахователно обезщетение за претърпени, като е отхвърлен предявения иск за сумата над присъдените 652,18лв. до претендираните 1726,67 лв., като неоснователен и недоказан.
1
Присъдени са и разноските по делото съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната част. Направени са оплаквания за незаконосъобразност и неправилна преценка от страна на съда относно фактическата обстановка по делото и са изложени съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което исковете на ищцата да бъдат уважени изцяло.
Доказателствени искания не са направени.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който е взето становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно, правилно и обосновано. Изложени са подробни съображения в тази връзка. Посочена е съдебна практика. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред двете инстанции, в това число юрисконсултско, респективно адвокатско възнаграждение. В случай, че претендирания от въззивника размер на адвокатското възнаграждение е над минималния размер се прави възражение за прекомерност на същото. Доказателствени искания не са направени.
Постъпила е частна жалба от адв. С., против Определение № 406/06.02.2024г., постановено по гр.д. № 5550/2022г. по описа на РС – С.З., с което съдът се е произнесъл относно искането за изменение на решението в частта за разноските.
Изложени са съображения относно незаконосъобразността на това определение. Направено е искане да се отмени определението на районния съд и се постанови друго, с което съдът да приеме, че молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските е допустима и подлежаща на разглеждане.
Постъпил е отговор на частната жалба от страна на застрахователното дружество. Становището на ответника по частната жалба е че същата е неоснователна и са изложени съображения в тази връзка. Направено е искане да се потвърди обжалваното определение на районния съд.
Постъпило становище от адв. С., пълномощник на въззивницата, с което посочва, че поради служебна ангажираност не може да присъства в съдебно заседание. Прави искане да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба. Няма доказателствени искания. Взема становище по същество на спора. Претендира адвокатско възнаграждение и поддържа 2 възражението за прекомерност на разноските, направени от ответната страна.
Съдът като взе предвид данните по делото, както и становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1228р16809/15.12.2021г., на 14.12.2021г., около 07.25 часа в гр. С.З., на ** е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №***, управляван от водача Ж.Г.Г. и пешеходец – ищцата М. К.
М.. В протокола е отразено, че ищцата е получила фрактура и натъртвания и е постъпила в УМБАЛ „П.“, без опасност за жИ.та.
Видно от лист за преглед на пациент в ДКБ/СО от 14.12.2021г., ищцата е постъпила с анамнеза „Пострадала при ПТП“. Съгласно заключението на рентгенографското изследване – /л.17 и л.19 от делото/ за ищцата е установена фрактура на фибулата в ляво. От представените по делото амбулаторни листи с номера №964/20.12.2021г., 76/24.01.2022г., 34/10.01.2022г., №310/28.01.2022г., се установява, че ищцата е с основна диагноза счупване само на фибулата, като при прегледите е установявано наличие на палпаторна болка в областта на лява колянна става от латерално, както и ограничени и болезнени движения в лявата колянна става.
Видно от приложените болнични листи № Е20211172362 и №Е20220144188, на ищцата е бил отпуснат домашен амбулаторен отпуск в размер на 14 календарни дни – от 10.01.2022г. до 23.01.2022г. и в последствие, след решение на ЛКК – домашен амбулаторен отпуск в размер на 30 дни, от 24.01.2022г. до 22.02.2022г.
От приложеното писмо от ОД на МВР С.З., сектор пътна полиция се установява, че във връзка със съставен АУАН на лицето Ж.Г.Г. е издадено Наказателно постановление за административно нарушение по чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, влязло в сила на 02.03.2022г.
Ищцата, чрез упълномощеният й представител е предявила претенция за изплащане на 205,00лв. имуществени вреди, както и е поканила ответника да определи и да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея, във връзка с описания случай на 14.12.2021г., неимуществени вреди.
С писмо с изх. №4627/26.09.2022г. ответното дружество е уведомило ищцата за прието решение от застрахователно-експертната комисия на 3 дружеството, на ищцата да бъде изплатено обезщетение в размер на 3000,00лв., от които 2935,00лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 65,00лв. обезщетение за имуществени вреди.
С преводно нареждане от 24.08.2022г. – сумата в размер на 3000,00лв. е била заплатена по сметка на представителя на ищцата – адв. И. С..
Видно от представените по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1822/09.09.2014г.; Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1842/18.09.2012г.; Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0785/13.05.2008г.;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 552/07.04.2006г. и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1301/13.07.2010г., ищцата е майка на малолетните деца Гено Мирков Кирилов, Даниела Миркова К. и Илиян Мирков Кирилов и на непълнолетните деца Стефка Миркова К. и Калин Мирков Кирилов.
От представения трудов договор №6900/07.10.2021г. се установява, че ищцата изпълнява длъжността „метачка“ в ДЗЗД „Г.П.-Б“.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Ж.Г.Г., се установява, че на 14.12.2021г., около 06.30-07.00ч., се движила с автомобил по ул.„***“ в посока изтокзапад, от ул.„Х.“ към ул.„**“. Времето било дъждовно. Не забелязала никакво препятствие на пътя. В един момент видяла само дръжка на метла, която й счупила предното стъкло на автомобила. Изобщо не е видяла пешеходката /ищцата/, защото нямала светлоотразителни знаци, а имала завит на гърдите й черен чувал. Появила се внезапно от дясната страна на автомобила. След ПТП ищцата извикала бърза помощ. Пострадалата била далече от тротоара – по-близо до осовата линия на пътното платно. Не била на пешеходна пътека.
Имала малко одраскано по носа, не забелязала ищцата да има други наранявания. На пътното платно от дясната страна имало паркирани автомобили, затова се налагало тя да се движи по-вляво, почти до осовата линия. Пешеходката няма как да е била на тротоара, а е излязла измежду паркираните коли. След удара ищцата била седнала до автомобила на земята.
Предното стъкло на автомобила било счупено от дръжката на метлата, а не от тялото на ищцата. Свидетелката не е усетила удар, по автомобила не е имало 4 други щети, освен стъклото. За случилото се свидетелката била наказана по административен ред.
От показанията на свидетелите Г.И.Г. /живее на семейни начала с ищцата/ и В.К.К. /сестра на ищцата/ се установява, че преди настъпването на ПТП ищцата полагала грижи за петте си ненавършили пълнолетие деца, грижела се за къщата си. Единствена в домакинството работила. След ПТП не можела да извършва тези дейности, за които помагала сестра й. Стояла вкъщи месец и половина, поради което на семейството й се наложило да взема пари на заем. Изпитвала болки в краката, ребрата и носа. Изпитвала страх и се случвало да бълнува нощно време, имала нужда от помощ при извършване на обикновени, ежедневни дейности. За инцидента са се обадили на свидетеля Г.Г. от Бърза помощ. Той отишъл да я вземе, като тя имала следи от наранявания по лицето. Била кална и мокра, имала светлоотразителна жилетка. След това няколко пъти ходела на лекар заради нараняванията на крака. Не е била гипсирана. През деня се налагало свидетелката В.К. да се грижи за домакинството и децата и да помага на ищцата, а нощем – свидетелят Г.Г.. Преди катастрофата ищцата излизала с приятелки, а след това престанала, защото не се чувствала добре. Все още изпитвала болки в крака.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Вещите лица др Е.Б. и С.Н. посочват в заключението си, че произшествието не е запазено и не е извършен оглед на място от разследващ орган на МВР. Според заключението на вещите лица произшествието е настъпило на 14.12.2021 г., около 7.25 часа, на ул. „***“, до №6, в условия на валеж от дъжд, докато пострадалата е изпълнявала почистване на улицата. Последната се намирала в дясно по посока на движението на автомобилите, до тротоара. Поради невнимание водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № *** е блъснала пострадалата с предната част на автомобила. Вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на лява малко-пищялна кост, счупване на носните кости, контузия в носа. Механизмът на блъскане на пешеходеца е имал четири фази: първа фаза – контакт с автомобила, който се реализира между предната част на автомобила и долните крайници на пешеходеца, в тази фаза е получено счупването на лявата малкопищялна кост. Във втора фаза тялото попада върху автомобила – при ниска скорост на последния е възможно да не се 5 получат съществени увреждания. В трета фаза тялото се отхвърля от автомобила с придадената му скорост. В четвърта фаза тялото попада върху терена, като най-вероятно тогава се е получило счупването на носните кости.
Счупването на малкопищялната кост се лекува чрез имобилизация за 30 дни.
Това счупване е причинило трайно затрудняване на движението на левия крак на ищцата. Счупването на носните кости и контузията на носа са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Ищцата е провела контролни прегледи при лекуващия ортопед-травматолог, който е регистрирал правилно протичане на оздравителния процес. В открито съдебно заседание, вещите лица допълват, че данните в делото сочат за травматичен инцидент на ищцата, на 14.12, като не се установява друг такъв до 20.12. Счупването на носните кости е преминало за по-малко от 30 дни, а счупването на малкопищялната кост било средна телесна повреда – затрудняване на движението за повече от 30 дни. Според назначения по експертизата автоексперт, описаното в исковата молба не протИ.речи на механизма на ПТП – удар на пешеходец с предната част на автомобила. С оглед пълното установяване на обстоятелства по делото и предвид становищата на страните са назначени повторни съдебномедицинска и съдебно автотехническа експертизи, чиито заключения не бяха оспорени от страните и бяха приети от съда като компетентни и добросъвестно изготвени.