Решение № 73 от 16.09.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ямбол, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка П. Кирова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600128 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Т. М. Ю. с ЕГН ********** чрез защитника си – адв. Н., против Присъда № 43/04.04.2022 г. по НОХД № 828/2021 г. по описа на ЯРС, с която той е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., от около 09:09 часа до около 14:35 часа, в гр. ***** е нарушил временни противоепидемични мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората за територията на страната, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, издадени по предложение на Главния държавен инспектор, посочени в т. 14, във връзка с т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61 от Закона за здравето - като лице по т. 5 от Заповед № РД-01-347/19.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, чл.63 и чл.63в от Закона за здравето, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх. № ******/****** на РЗИ - Ямбол, не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който е посочил, че ще пребивава – гр. *****, ул. ****** ***** № **, за посочения в предписанието 14-дневен срок /от **.**.**** г. до **.**.**** г./, а предприел пътуване на **.**.**** г. до гр. Бургас с лек автомобил „*** ****" с регистрационен № * **** **, като деянието е извършено по време на обявена извънредна епидемична обстановка на 1 територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID19, и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. с Решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 г. и удължена с Решение № 378 на Министерски съвет от 12.06.2020 г. за удължаване на срока на обявената, с Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г., извънредна епидемична обстановка, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г., поради което и на основание чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода" и ГЛОБА в размер на 250 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода" за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Подс. Ю. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 255.29 лв., вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС – Ямбол.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като ЯРС е кредитирал противоречивите и непоследователни показания на заинтересования полицейския служител св. Р., избирателно показанията на останалите свидетелите, извършил е неправилна интерпретация на доказателствения материал и е достигнал до необосновани изводи.

В съдебно заседание въззивникът Т.Ю. се явява лично и с адв. Н., чрез която поддържа изцяло всичко, подробно изложено в депозираната въззивна жалба, като счита, че обстоятелствата, върху които е определена присъдата, са недоказани и тя е необоснована.

Защитата и въззивникът настояват окръжният съд да отмени изцяло атакуваната присъда и да признае подс. Ю. за невиновен по повдигнатото обвинение. В случай, че съдът прецени, че е осъществен формално съставът на чл. 355, ал. 2 НК, настояват да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба, като счита, че изводите на ЯРС са обосновани и присъдата мотивирана.

Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:

Във връзка с разпространението на Covid-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на хората, с Решение на Министерски съвет № 325/14.05.2020г за периода 14.05.2020 г. – 14.06.2020 г. в страната в Република България била обявена извънредна епидемична обстановка, удължена с решение на Министерски 2 съвет № 378/12.06.20 г. за периода от **.**.**** до **.**.** година. Била въведена, със Заповед № РД 01-333/12.06.20 на Министъра на здравеопазването, задължителна карантина за срок от 14 дни за лица, които са влезли на територията на страната.

На подс. Т. М. Ю., при влизането му от Р. Турция в Р. България на **.**.**** г. през ГКПП Лесово, било издадено и връчено електронно Предписание № ******/****** на РЗИ Ямбол за поставяне под карантина за срок от 14 дни, считано от **.**.**** г. до **.**.**** година. В предписанието бил посочен и адрес, на който подс. Ю. заявил, че ще прекара карантината – гр. ***** ул. "****** *****" № **. Съобразно изискванията на действащата по това време нормативна уредба, предписанието било издадено в електронна форма от д-р С., в качеството на главен инспектор в РЗИ – Ямбол. Подсъдимият подписал разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина по заповед на министъра на здравеопазването, като декларирал, че се е запознал с предписанието за поставяне под карантина и че ще спазва предписаните мерки.

На **.**.**** г. подсъдимият нарушил поставената му карантина, като около 9.09 ч. заедно със св. А., тръгнали с лек автомобил *** **** с ДК № * **** ** към гр.

Бургас. В изпълнение на служебните си задължения, около 9.35 ч. на същата дата, полицейските служители от РУ – Ямбол – св. К. Р. и М. М., посетили, посочения в предписанието адрес за карантиниране – гр. *****, ул. „****** *****" № **, ап. * , за да извършат проверка дали се спазва наложената карантина. След като не открили никой на адреса, св. Р. осъществил контакт с подс. Ю. като позвънил на посочения от него телефонен номер за връзка – **********, обяснил му, че трябва да му извършат проверка дали спазва карантината и за целта следва да се покаже, за да го видят. Подс. Ю. заявил, че не се намира в гр. ***** и има намерение да отседне в хотел в КК "******* ****", като преди това бил правил опити да се свърже с РЗИ, за да промени адреса си за карантиниране, но не е успял.

Полицаят му разпоредил незабавно да се върне на обявения адрес и да спазва наложената му карантина и подсъдимият около 14.35 ч. се прибрал на адреса.

Преди около два месеца преди този случай, подс. Ю. и св. А., се прибрали от Великобритания и са били поставени под карантина, с оглед неразпространението на Ковид19.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа в разписката за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина № *********/****** (от **.**.** г. е положен от подс. Т. М. Ю..

Видно от приложеното писмо изх. № ****-**/*.**.** г. на МОН по данни от Регистъра на документите за завършено основно образование, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация, който съдържа дипломи за следно образование, издадени след 1.01.07 г. и свидетелства за завършено основно образование, дубликати на свидетелства за завършено основно образование, издадени след 1.06.2009 г., има издаден документ на Т. М. Ю. ЕГН: ********** – дубликат на свидетелство за основно образование с дата на издаване на документа **.**.**** г., издадено от средно училище „****** *****" гр. Джебел, въз основа на оригинален документ рег. № ****/**.**.**** г., 3 издаден от ЕСПУ „**.*****" гр. Джебел.

Подс. Т. М. Ю. е б. г. с ЕГН: **********.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: показанията на свидетелите М., Р. и Ш., отчасти въз основа на показанията на св. А., на дадените в хода на досъдебното производство показания от св. М. и Р. в прочетените им от съда части, въз основа на писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Р.В., а така също и въз основа на събраните по делото писмени доказателства: писмо изх. № **-**-*/**.**.****г на РЗИ Ямбол, Предписание № ******/******, разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина, писмо изх. № ****-**/*.**.** г., писмо изх. № *****-*/*.**.**** г., писмо изх. № **-****-*/**.**.** на РЗИ Ямбол, Заповед № РД-01-76/**.**.** г. на Директора на РЗИ Ямбол, График на дежурствата за обезпечаване на непрекъснат денонощен режим на работа на звеното за граничен здравен контрол на ГКПП Лесово – Хамзабейли за периода **.**.** – **.**.** г., справка за съдимост.

Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на ЯРС, възприема всички изводи безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, не необходимо въззивният съд да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение № 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.).

ЯОС ще акцентира, че правилно решаващият състав е констатирал, че има противоречие между показанията на св. Р. и тези на св. А. относно обстоятелството към момента на провеждане на телефонния разговор с подсъдимия дали същия е знаел за наложената карантина и е походил правилно, кредитирайки показанията на св. Р., изхождайки от фактите, че последния не е заинтересован от изхода на делото. Показанията на св. Р. следва да се ползват с доверие, тъй като са обективни, логически, безпротиворечиви и последователни, като същите съответстват на данните, вписани в предписанието за поставяне под карантина. От друга страна, контролиращият състав подкрепя и извода на ЯРС, че показанията на св. А. не следва да се кредитират, тъй като тя логично има интерес от оневиняване на подсъдимия, предвид факта, че живее с него на семейни начала.

Верен е и извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е бил наясно с наложената карантина, предвид приложеното по делото предписание за поставянето му под 4 карантина и подписаната от него разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне по карантина, както и обстоятелството, че по данни на св. А. - два месеца преди процесния случай двамата са се прибрали от Великобритания и са били поставени под карантина, от което следва, че двамата са наясно с въведените мерки против разпространението на Ковид-19.

Отново правилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на св. А. и тези на св. Ш. относно това, че подсъдимият Ю. не разбира добре български език, тъй като същите се опровергават както от показанията на св. Р., който заявява, че не му е направило впечатление Т.Ю. да не разбира или да говори трудно български, от представената по делото диплома за завършено основно образование в страната, така и от факта, че по данни от св. А. подсъдимия често пребивава в страната и че работи тук, когато намери работа – все факти които водят до извод, че подсъдимия владее български език.

Мотивирано са приети по делото и представените от РЗИ – Ямбол писмени документи, тъй като същите са с печат и със заверка „вярно с оригинала“, поради което имат доказателствена сила на оригинални документи и са годни доказателствени средства за установяване на посочените в тях обстоятелства.