Решение № 822 от 04.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211378 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Валентина Василева Терзиева-Трухчева, в качеството на управител на „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Университетска“ 5 срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2400152 от 27.05.2024 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ (ДИТСО), с което на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Според жалбоподателя установената в наказателното постановление фактическа обстановка е неправилна. Твърди се, че санкционираното дружество никога не е откривало позиция за длъжност „гардеробиер“, както и че никога не е имало никакви трудови отношения с Д. А. и не е налице фактическия състав за сключване на трудов договор. Твърди се още, че дружеството „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД има сключен договор с „Калчър бийт“ ООД, по силата на който „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД обслужва гардероба. В допълнение се казва, че санкционираното дружество осъществява единствено услугата частна охранителна дейност. Предвид изложените аргументи, жалбоподателят счита, че обжалваното НП е издадено без да е установено по безспорен начин наличието на административно нарушение. Твърде се, че е нарушена териториална компетентност на органа, издал НП. Предвид тези аргументи се отправя искане до съда за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редновно уведомен се 1 представлява от адв. Хаджиев и адв. Трухчева. В хода на съдебните прения по делото, адв. Хаджиев моли за отмяна на наказателното постановление, като излага аргументи, сходни с тези в депозираната жалба. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, редовно уведомена, се представлява от юрк. Иванов. В хода на съдебните прения същият моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като представеният по делото трудов договор е сключен след деня преди проверката, въпреки че върху него е отразена дата на сключване, която предхожда проверката, както и че Д. А. Акцентира и върху това, че в преписката се съдържат обяснения от Д. А., в които твърди, че не е била наясно с това, че работи в една и съща фирма с баща си. Изтъква и това, че в показанията си пред съда, свид. А. е заявила, че не е работила за дружеството „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД. Позовава се и на справка от НАП, от която е видно, че лицето е осигурявано за март месец, но не е осигурявано за месец февруари на 2024 г. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Университетска“ 5, с управител Валентина Василева Терзиева-Трухчева, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България.

Дружеството осъществявало охранителна дейност на територията на заведение “Culture beat”, находящо се в гр. София, пл. „България“ 1 и стопанисвано от дружеството „Калчър бийт“ ООД. На 24.02.2024 г., около 22:40 часа, служители на ДИТСО извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в заведението. В хода на проверката било установено свид. Д. А. А., с ЕГН ********** да полага труд като „гардеробиер“. Проверяващите служители на ДИТСО предоставили на свид. А. декларация, в която тя собственоръчно вписала, че работи на длъжност „гардеробиер“ в дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД от 12.12.2023 г., с работно време от 20:00 до 05:00 часа, 6 дни седмично, срещу трудово възнаграждение в размер на 60 /шестдесет/ лева на ден.

Проверката продължила по документи, в периода от 08.03.2024 г. до 29.03.2024 г. в сградата на ДИТСО. Проверяващите органи достигнали до извод, че в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД не е уредило отношенията при предоставяне на работната сила като трудови, като не е сключило трудов договор със свид. Д. А.

Въз основа на констатираното в хода на проверката, на 29.03.2024 г., свид. К. Г. К., на длъжност „главен инспектор“ в ДИТСО, съставила против дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно 2 нарушение (АУАН) № 23-2400152, в който констатирала като нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил връчен срещу подпис на представител на дружеството, като в графата за възражения било написано единствено „възразявам“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения.

Като взела предвид депозираните срещу АУАН възражения, на 27.05.2024 г., Калинка Вълкова, на длъжност „директор“ на ДИТСО издала обжалваното НП № 23-2400152 от 27.05.2024 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото доказателства:

Писмени доказателства: АУАН № 23-2400152 от 29.03.2024 г.; НП № 23-2400152 от 27.05.2024 г.; договор за услуга, сключен между дружествата „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД и „Калчър бийт“ ООД; Трудов договор № 4 от 23.02.2024 г.; справка от НАП за регистриран трудов договор; длъжностна характеристика за длъжност „гардеробиер“; протокол за извършена проверка от ДИТСО; писмени възражения срещу АУАН по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; споразумение по чл. 415 г от КТ/чл. 58г от ЗАНН, сключено между ДИТСО и „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД от 11.04.2024 г.; договор за физическа охрана, сключен между дружествата „Калчър бийт“ ООД и „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД; длъжностна характеристика на актосъставител; заповед № 1415/08.08.2022 на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № 43 от 30.01.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

Гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля К. К., показания на свидетеля Д. А.;

Съдът оценява като достоверни в цялост показанията на свидетеля К..

Тази свидетелски показания не се опровергават нито на собствено основание, тъй като са ясни, непротиворечиви и последователни по съдържание, нито се разколебават от други доказателства по делото. От показанията на свидетеля се установява времето, мястото и начинът на извършване на проверката.

Установява се без съмнение, че Д. А. е заварена на място в заведение “Culture b e a t ” , където същата е осъществявала дейност като гардеробиер на заведението. Установяват се и обстоятелствата, които свид. А. е попълнила в декларацията, посредством приложените писмени доказателства по делото. Става ясно, че за съставяне на АУАН е послужила основано декларацията и вписаните в нея обстоятелства.

От показанията на свид. А. се установява, мястото на проверката, както и че същата е попълнила декларацията в хода на проверката от служителите на ДИТСО, както и това, че в декларацията като работодател е вписала дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“, работното си време, почивните дни и трудовото възнаграждение, което й се заплаща за отработен ден.

Възпроизведените от свидетелката показания, съдът кредитира като достоверни в тази им част, тъй като същите намират опора в писмените 3 доказателства по делото (основно в попълнената от нея писмена декларация в хода на проверката) и показанията на свид. К.. Съдът възприе за обслужващи защитната теза на жалбоподателя тези показанията на свид. А., в които тя твърди, че се е объркала, тъй като баща й е работил в „БГ СЕКЮРИТИ“.

Именно по отношение на това обстоятелство, съдът констатира вътрешно противоречие в нейните показания, тъй като свидетелката в един момент заявява пред съда, че се е объркала при вписването на работодателя си в декларацията, защото баща й е работил в „БГ СЕКЮРИТИ“, а в следващ момент заявява пред съда, че по време на проверката не е сигурна баща й къде е работил. Предвид изложеното съдът намира, че в тази част показанията не следва да бъдат кредитирани. В подкрепа на извода за недостоверност в тази част на посочените гласни доказателствнеи средства са и непосредствените впечатления на съда от свидетеля А.

Съдът отказва да кредитира приложените докладни записки по делото, тъй като те съдържат твърдения на лица и не допринасят за изясняване обстоятелствата от предмета на доказване. Съдът не кредитира и представения по делото трудов договор от дата 23.02.2024 г., тъй като посочената дата се опровергава от останалите доказателства по делото – попълнената от свид. А. декларация, и представеното по делото споразумение, сключено между „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД и ДИТСО, в което се съдържа признание, че дружеството не е имало сключен трудов договор със свид. А. Косвено за достоверността на датата свидетелства и уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП, което е входирано с дата 27.02.2024 г. в деловодната система на НАП. Въпреки че уведомлението е подадено в срок, то е подадено след датата на извършване на проверката, което косвено потвърждава недостоверната дата, поставена върху трудовия договор на Д. А. Косвено свидетелства и справката от НАП за периодите на осигуряване на лицето, където се съдържат данни за месеците март и април на 2024 година. Останалите писмени доказателства съдът намира за обективни, достоверни и формиращи еднопосочен извод за извършеното нарушение, поради което съдът ги кредитира.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от административни органи, които разполагат с материална и териториална компетентност и при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от обективните писмени доказателства, представени по делото, с оглед на което твърдението на жалбоподателя за липсата на териториална компетентност на органа се явява неоснователно.

Съдът приема, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при съставяне и връчване на АУАН. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството - въззивник, предявен му е за 4 запознаване и му е връчен препис.

Както АУАН, така и НП, имат предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съдържание. По надлежен начин и при пълна идентичност, както в АУАН, така и в НП, са описани както нарушението, така и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на дата на извършването му и на нарушената законова разпоредба.

Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай правилно е приложен не само процесуалният закон, а и материалният закон, като дружеството жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.02.2024 г., около 22:40 часа, свидетелката Д. А. е извършвала дейност като гардеробиер в заведение “Culture beat”, находящо се в гр. София, пл. „България“ 1, стопанисвано от дружеството „Калчър бийт“ ООД. Установи се и това, че на територията на заведението охраната е била осигурявана от дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, като на територията на заведението е имало служители на дружеството. По делото се установи, че Д. А. А. е работила като гардеробиер в заведението, при определено работно време от 20:00 ч. до 05:00 ч., 6 дни седмично, с възнаграждение от 60 /шестдесет/ лева на ден, с работодател „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД. Съдът намира за несъстоятелни наведените в жалбата твърдения, че свид. А. е имала сключен договор с дружеството „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД, доколкото от приложеното по делото споразумение между дружеството и ДИТСО се установи, че към датата на извършване на проверката дружеството е направило признание пред АНО, че не са сключили договор със свид. А. Съдът намира, че в случая се касае за трудово по своя характер правоотношение, тъй като при него работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. Изводът за характера на правоотношението следва от попълнената декларация от свид. А., както и от показанията на свид. К., която лично е възприела, че свид. А. е осъществявала трудова дейност като гардеробиер в заведението. Декларацията е попълнена от свид. А. доброволно и самостоятелно. Предвид противоречията в нейните показания и липсата на доказателства, които да потвърждават нейните твърдения, че става дума за грешка при посочване на работодателя, съдът намира тези нейни твърдения за несъстоятелни и отказва да ги кредитира.