Решение № 100 от 19.05.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №85

№ 100 гр. С., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20241870100637 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. И. Б. от с. М., Община С., е предявил срещу „К.“ ЕООД, гр. С. иск за обявяване нищожността на сключен между тях договор за потребителски кредит № 934478/27.09.2023 г., като при условията на евентуалност е предявен иск за обявяване нищожността на чл. 18, ал. 1 от този договор относно клауза за неустойка – в случай, че съдът не приеме, че договорът е изцяло нищожен.

Твърди се в исковата молба, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради съдържащата се в чл. 18, ал. 1 от него неравноправна клауза за неустойка. Сочи се, че клаузата за неустойка е уговорена за неизпълнение на задължения на кредитополучателя да осигури обезпечение по договора във формата на поръчител или банкова гаранция. Изтъква се, че условията за осигуряване на такова обезпечение по договора са неизпълними за ищеца и поради това тази неустоечна клауза заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че в разрез с тази разпоредба, установяваща максимален допустим размер на годишния процент на разходите по кредита, неустойката води до нарастването на този размер до близо 300 %, макар и тези разходи да не са включени изрично в годишния 1 процент на разходите при сключването на този договор. При тези обстоятелства се изтъква, че клаузата за неустойка нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и чл. 147, ал. 1 от същия закон, като освен това тази клауза противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики – като уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В подкрепа на това твърдение се изтъква също така, че клаузата е неясна, не е уговорена индивидуално и ищеца не е могъл да обсъди съдържанието й по адекватен начин. Излагат се поради това доводи, че поради наличието на тази неравноправна клауза договорът е нищожен изцяло, а в случай, че съдът не приеме това, се изтъква, че следва за нищожна да бъде обявена клаузата на чл.

18, ал. 1 от договора, съдържаща процесната клауза за неустойка в размер 5270,20 лв., поради неравноправния характер на тази клауза и поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете изцяло. Изтъква, че клаузата за неустойка е уговорена между страните за неизпълнение на договорно задължение, което обстоятелство настъпва след сключване на договора по вина на кредитополучателя, поради което размерът на тази неустойка не може и не следва да се включва в стойността на годишния процент на разходите по кредита. Поради това сочи, че годишният процент на разходите, уговорен между страните, не надвишава императивния максимален размер на тези разходи съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Сочи се в отговора на исковата молба, че клаузата за неустойка е уговорена индивидуално и е напълно ясна, като в тази връзка се изтъква и обстоятелството, че между ищеца и ответника, както и други финансови институции от групата на „Е.В.Ф.“, са сключени общо 16 договора за потребителски кредит, в чието съдържание такава неустоечна клауза съществува. В тази връзка се оспорват твърденията на ищеца, че същият не е бил наясно със съществуването на тази клауза и с действителното й съдържание и се поддържа, че ищецът не е въведен в заблуждение за нея при сключването на договора. Сочи се в подкрепа на тези твърдения, че между страните съществуват трайни отношения създадени на базата на тези 16 бр. договори за кредит. Оспорват се твърденията в исковата молба, че клаузата е 2 неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите и че същата накърнява добрите нрави. Оспорва се искането за обявяване на целия договор за нищожен, както и за обявяване на клаузата за неустойка за нищожна.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Е.Х., който заявява, че поддържа иска и в хода на устните състезания излага съображения в подкрепа на неговата основателност.

В молба, постъпила преди провеждане на откритото съдебно заседание адв. Х.М. – пълномощник на ответника, заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В условията на евентуално обективно съединяване са предявени главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за обявяване на сключения между страните договор за нищожен поради противоречие със закона и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора, установяваща задължение за неустойка в размер 5270,20 лв. за неизпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на обезпечение по кредита – поради противоречието й с добрите нрави и поради неравноправност.

Исковете и евентуалното им съединяване са на общо основание допустими.

По същество по предявените искове съдът намира следното:

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № 934478/27.9.2023 г.

По силата на чл. 3 от този договор ответникът се е задължил да предостави на ищеца потребителски кредит „CreDirect“ в размер 2700 лв., а ищецът се е задължил да върне на ответника тази сума ведно с възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент 47 % на 18 месечни вноски с падежи от 27.10.2023 г. до 27.3.2025 г., от които 4 вноски са в размер 3 по 105,75 лв., а 14 вноски са в размер по 254,20 лв. съгласно съдържащ се в договора погасителен план, отразяващ частите от главницата и възнаградителната лихва, от които се състои всяка погасителна вноска.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца от последната редовна погасителна вноска и обезпечаваща общия размер на задължението за главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1/. При един поръчител – осигурителният му доход да е в размер не по-малък от три пъти размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, а при двама поръчители осигурителният доход на всеки от тях да е в размер не по-малък от два пъти МРЗ за страната; 2/. Поръчителите или който и да е от тях да не са поръчители по други договори за кредит, сключени със същия кредитор; 3/. Поръчителите или който и да е от тях да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени със същия кредитор, по които е налице неизпълнение; 3/.

Поръчителите или който и да е от тях да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 4/. Поръчителите да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно уговорката в чл. 6, ал. 2 от договора ищецът се е задължил да предостави горепосоченото обезпечение в срок до 2 дни от сключване на договора.

В чл. 18, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер 5270,20 лв., която ищецът следва да заплати на ответника в случай на неизпълнение в срока по чл. 6, ал. 2 от договора на задължението му да предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл. 6, ал. 1 от договора. Декларирано е в чл. 18, ал. 2 – 5 от договора, че тази неустойка служи като обезщетение за причинените вреди на ответника; че тя представлява отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК същата не се 4 включва при изчисляване на годишния процент на разходите; че размерът й е определен преди сключване на договора по съгласие на страните след проведени преговори, като са взети предвид общият размер на кредита, срокът на договора и предходна кредитна история на ищеца; че неустойката може да бъде платена от ищеца разсрочено. Във връзка с уговорката в чл. 18, ал. 5 от договора в погасителния план към чл. 3 от договора е посочен и вариант на погасителните вноски с включени в тях части и от уговорената неустойка, платими на същите падежни дати.

Страните не спорят за обстоятелството, че ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, отговарящо на условията на чл. 6, ал. 1 от договора.

Предвид естеството на правоотношението, което е възникнало между страните по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит и с оглед установения в чл. 9 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне страните могат да уговорят обезпечение на изпълнението на паричното задължение на ответника за заплащане на главница и договорна възнаградителна лихва. Въпреки че условията, на които уговореното в чл. 6, ал. 1 от договора обезпечение следва да отговаря, са сравнително строги, това е съгласуваната воля на страните и съдът не намира, че в конкретния случай осигуряването на такова обезпечение е обективно невъзможно. Това е възможно за изпълнение договорно задължение, а за обстоятелството, че към момента на сключване на договора то е било неизпълнимо конкретно от ищеца не са ангажирани никакви доказателства.

Отново с оглед принципа на свобода на договарянето, както и в съответствие с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, е допустимо неизпълнението на задължението на ищеца за осигуряване на уговореното обезпечение да има за последица и възникване на акцесорно задължение за заплащане на договорна неустойка. Заплащането й представлява разход на ищеца при неизпълнение на негово задължение, поето с договора за потребителски кредит, поради което съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК такъв разход не се включва в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита. Затова доводите на ищеца, че поради невключване на неустойката в ГПР неговият действителен размер в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не съответства на посочения в договора ГПР като многократно го надвишава, са неоснователни и не могат 5 да обосноват недействителност на договора в неговата цялост на основание чл. 22 от ЗПК. От цялостното съдържание на договора не може да се направи извод и за наличие на друго основание за недействителност на процесния договор в цялост, изразяващо се в неспазване на относимите към този договор изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-9, т. 11 и т. 20 от ЗПК.

Що се отнася до самата клауза на чл. 18, ал. 1 от договора, установяваща задължение за ищеца да заплати такава неустойка в размер 5270,20 лв., съдът взе предвид, че тази клауза установява неустойка с компенсаторен характер в твърд размер, която съгласно чл. 18, ал. 2 от договора обезпечава изпълнението и служи да обезщетява вреди от неизпълнението на едно непарично акцесорно (допълнително) договорно задължение на ищеца – за предоставяне на обезпечение, отговарящо на условията на чл. 6, ал. 1 от договора. Вярно е, че по принцип такава неустойка би могла да има и санкционен характер на наказателна неустойка, но такъв неин характер трябва да бъде изрично уговорен в договора, какъвто не е настоящият случай с оглед съдържанието на клаузата на чл. 18, ал. 2 от договора и предвид цялостното съдържание на този договор.