Решение № 1203 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330115218 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от “Банка ДСК” АД срещу М.

Д. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 16851.24 лева- главница, дължима по Договор за текущо потребление от *** сключен между “Банка ДСК” АД като заемoдател и М. Д. В. като заемател; сумата от 1337.69 левавъзнаградителна лихва, дължима за периода от 20.12.2021 год. до 12.02.2023 год.; сумата от 92.38 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 20.12.2021 год.- 12.02.2023 год., сумата от 192.45 лева - законна лихва, дължима за периода 13.02.2023 год. до 20.03.2023 год., сумата от 120 лева – разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 21.03.2023 год., до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4163/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от ***, предоставил на ответника кредит в размер 17 600 лв., със срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Кредитът се погасявал с месечни вноски съгласно погасителен план, като падежната дата на издължаване била 20-то число на месеца. Сочи се, че кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на 1 сключването му е 6,50% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент 0,110%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 6,390%. Излага се, че при изпълнениe на условията на програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение към договора, приложимата преференциална надбавка без отстъпка за програмата е в размер на 7,39%, а при нарушаване на условията правото на ползване на преференциалните условията отпада изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 9,39%.

Ищецът заявява, че по вземането било налице нередовно плащане на задължението, поради което е предприел необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред като на задълженото лице ответник била връчена Покана- уведомление с изх. № 15678 от 02.12.2022г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 47, ал. 3 ГПК на датата 13.02.2023г. съгласно протокол от *** на ***. Сочи, че от представеното извлечение от счетоводни книги било видно, че задължението е станало предсрочно изискуемо на 19.01.2021г. и била предприета съдебна процедура спрямо длъжника от страна на банката на 22.01.2021г. Към 21.03.2023г. се твърди, че не са погасени 14 броя погасителни вноски с падежи и размер, а общият размер на дължимата сума бил 18 593,76 лв., от които дължима главница 16 851,24 лв., дължима договорна лихва в размер на 1337,69 лв., 92,38 лв. обезщетение за забава за периода 20.12.2021г.-12.02.2023г., 192,45 лв. лихвена надбавка за забава за периода 13.02.2023г.-20.03.2023г., както и 120 лв. разходи за изискуем кредит.

Банката подала срещу ответницата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК пред РС-Пловдив, като по подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №4163/2023г. Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 06.04.2023г. и Изпълнителен лист от дата 06.04.2023г., с които според ищеца било разпоредено ответникът да плати посочените по-горе суми. Срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение постъпило писмено възражение от М. В., поради което ищецът смята, че има възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Поради посоченото по-горе иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че към 21.03.2023г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 16 851,24 лв., договорна лихва в размер на 1337,69 лв., 92,38 лв. обезщетение за забава за периода 20.12.2021г.-12.02.2023г., 192,45 лв. законна лихва за забава за периода 13.02.2023г.-20.03.2023г. и разноските в досъдебното производство.

Сочи се, че ако предсрочната изискуемост на кредита не бъде сметната за 2 настъпила на твърдяната от него дата 13.02.2023г., с предявяването на настоящата молба банката обявява предсрочна изискуемост по договора за кредит в размер на пълния му неизплатен остатък.

Иска се в случай, че съдът не приеме, че настъпилите в хода на производството факти - обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са правнорелевантни по отношение на изискуемостта на претендираното вземане, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца изискуемите по договора за кредит суми към момента на приключване на съдебното дирене. Претендират се разноски за настоящото производство.

С уточнителни молби ищецът е посочил, че обезщетението за забава до датата на настъпване на изискуемост се начислява на основание чл. 16.1 от ОУ към договора и се формира като отношение на просрочената главница в погасителните вноски ( с натрупване), както и че главницата е формирана от чистата стойност на предоставения ресурс и към нея се включват други величини. Сочи се още, че претендираната възнаградителна лихва е в общ размер на 1337,69 лв., от които просрочената лихва 1268,23 лв. към дата 20.01.2023г. и дължима лихва в размер на 69,46 лв., начислена към 13.02.2023.

Начислената мораторна лихва към дата 13.02.2023г. възлиза на 92,38 лв., от които 82,49 лв., дължима към дата 20.01.2023г. и дължимата лихва върху просрочената главница в размер на 9,89 лв. към дата 13.02.2023г.

Претендираната лихва се твърди, че се начислява само върху просрочената главница.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан в претендирания размер. Смята се, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.

11, т. 9 и т.10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК, а именно това, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи. Посочва се, че с договора се нарушава добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения поради несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата чрез достигане на значителна нееквивалентност на насрещните престация по договорното съглашение и се излагат съображения за това във връзка с размера на лихвата и срока на договора. Твърди се, че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ответника не бил установен механизмът, по който е изчислен лихвения процент и по-точно какви разходи освен възнаградителната лихва са включени в него. Излага се, че застрахователните премии представляват разход по кредита, ако са задължително условие за сключването му. Отбелязва се, че когато не са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК и не бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните и по силата на чл. 23 в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита.

Поради изложеното по-горе се смята, че искът следва да бъде отхвърлен 3 като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

По допустимостта на исковете:

Настоящото исково производство се развива след като по ч.гр.д. № 4163/2023 год., по описа на РС- Пловдив е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2269/06.04.2023 одг. Срещу посочената заповед за изпълнение е депозирано възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. В предоставяне на едномесечния срок е депозирана искова молба с предмет вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Налице е идентитет между заявените в заповедното производство и претендираните с исковата молба вземания. Предвид това, производството по настоящото дело е допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали - Договор за текущо потребление от *** /л.6-8/, се изяснява, че между „Банка ДСК“ АД като заемодател и М. Д. В. – като заемател, е възникнало правоотношение по повод на цитирания договор от *** със заемна сума от 17600 лева, представляваща главница по договора. Отразеният в договора годишен фиксиран лихвен процент е 6.50 %, годишният процент на разходите е 7.42 %, а задължението следва да се погаси на 120 месечни вноски. За обезпечаване вземанията по договора, на 22.04.2021 год. между страните е сключен Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД /л.8/. Към договора за кредит е заявен за ползване, видно от приобщени заявка и условия – приложение № 2 /л.16,17/, платежен пакет „ДСК Рау+“, с който между страните е уговорено ползване на преференциален лихвен процент по кредита.

По силата на сключения договор, на длъжника е предаден погасителен план /л.18-20/, както и копие от общите условия /л.9-13/, приложими към договора за кредит. Видно от приобщения погасителен от ответницата се дължатзастрахователни премии, които са в размер на 13.16 лева месечно и се издължават заедно с дължимите вноски за главница и лихва. Дължима е и такса от 4.95 лева с общ размер от 694 лева.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се изяснява, че по силата на процесния договор за кредит, на длъжника е предоставена и от него е усвоена на 22.04.2021 год. сумата от 16700 лева, като с нея са погасени нейни задължения към Кредисимо ЕАД и Кредит Йес ООД, а сумата в размер на 10800 лева е изтеглена от ответника на 26.04.2021 год. Посочено е още, че по договора е постъпила сума в общ размер от 1401.14 лева, като от 20.12.2021 год. плащанията са преустановени. В годишния процент на разходите са включени разходите за лихви, такса при усвояване в размер на 10 лева и месечна такса в размер на 4.95 лева. В ГПР не са включени разходите за застраховка, както и платежен пакет ДСК Рау+.След уточнение в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, че таксата от 4.95 лева е именно такса по платежен пакет ДСК Рау+, то вещото 4 лице допълва, че таксата по този пакет, при условие, че е тази от 4.95 лева, е включена в ГПР. В заключението си вещото лице посочва също, че съобразно погасителния план вземанията за застраховка са в общ размер на 1579.20 лева, като по това перо от ответницата е извършено плащане в размер на 44.80 лева.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата М. Д. В. е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 16700 лева, която сума е усвоена от ответницата. Сумата е усвоена от кредитополучателя по изрично посочена от него в договора банкова сметка Ищецът- кредитор е банкова финансова институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова,- т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за потребителския кредит.