Решение № 62 от 20.02.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Смолян, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500468 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 327/26.07.2025 г. по гр.дело № 47/2025 г.

Смолянският районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Е., че А. М. Р. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2058 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., одобрени със Заповед № РД-18-73/16.12.2010 г. на ИД на АГКК-С., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 07.11.2016 г., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване ливада, при подробни посочени съседни имоти, по силата на давностно владение в периода от 2006 г. до 30.10.2024 г. и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС М. Е. да предаде на А. Р. владението върху него.

На следващо място с решението съдът ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. И., че А. М. Р. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 058 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., одобрени със Заповед 1

№ РД-18-73/16.12.2010г. на ИД на АГКК-С., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 07.11.2016 г., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: ливада, при подробно посочени съседи на имота, по силата на давностно владение в периода от 2006 г. до 30.10.2024 г.

С решението също така са осъдени И. С. И. и М. М. Е. да заплатят на А. М. Р. сумата 2 170 лв. разноски по делото.

Срещу решението са подадени допустими въззивни жалби от И. С. И. и М. М. Е.

С въззивна жалба вх.№ 0981/15.08.2025 г. И. С. И., чрез пълномощника адв.Д. М., обжалва решението в частта, с която спрямо него е признато за установено, че А. Р. е собственик на ПИ с идентификатор ***, намиращ се в с.С., по силата на давностно владение на имота в периода от 2006 г. до 30.10.2024 г., както и в частта, с която е осъден да плати на Р. разноски по делото. Иска отмяна в тази част и отхвърляне иска на А. Р., както и присъждане на възнаграждение на представлявалия го безплатно адвокат М..

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата А. М. Р., чрез пълномощника адв.Б. М., оспорва жалбата на И. И. и моли за потвърждаване на решението в атакуваната от него част, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

С допустима въззивна жалба вх.№ 4385/29.08.2025 г. М. М.

Е., чрез пълномощника адв.В. Р., обжалва решението, иска отмяната му и отхвърляне исковете на Р., както и присъждане на всички направени пред двете инстанции разноски.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата А. М. Р., чрез пълномощника адв.Б. М., оспорва жалбата на М. Е. и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на направените за въззивното производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Е., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.В. Р., и поддържа своята жалба.

Жалбоподателят И. И., редовно призован, не се явява в 2 съдебно заседание. За него пълномощникът му адв.Д. М. поддържа жалбата.

Въззиваемата А. М. Р., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Б. М., като продължава да оспорва въззивните жалби.

Съдът установява следното:

Решението е неправилно и следва да се отмени.

Не се доказва от съвкупния анализ на събраните пред двете инстанции доказателства А. Р. да е придобила спорния ПИ с идентификатор *** по давностно владение от 2006 г. до м. октомври 2024 г.

С решение № 17178/01.12.1997 г. по преписка по заявление с вх.№ 17178/17.02.1998 г. и представени писмени доказателства от Е. С. В., ПК-С. възстановява на наследниците на С. А. А. правото на собственост върху редица земеделски земи в землището на с.С., сред които по т.3 – ливада от 2,049 дка в м.Д. С., представляваща имот № 013043 по картата на землището.

Заявителката Е. С. В. е дъщеря на наследодателя С. А. А., починал през **** г.

Ответникът И. С. И. е негов внук от сина му А. С. А., роден през **** г. и починал през **** г.

С договор от 20.12.2013 г. за доброволна делба на наследствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите, представляващ Акт № 53, том ІІІ, рег.№ 6218/20.12.2013 г. на нотариус А. Ш., вписан в СлВП при Смолянския районен съд, лицата Ф. В. В. -Г., Н. В. Ч., Н.

Л. С. - Б., Л. Н. С., А. А. С., Н. А. С., С. А. В., А. А. А. и ответникът И. С. И., всички като наследници на С. А. А., починал през **** г., извършват помежду си доброволна делба на останали в наследство от С. А. недвижими имоти в землището на с.С., възстановени им с посоченото по-горе решение на ПК-С. и решение № 17Ф78/02.07.1998 г. по същата преписка. Вследствие тази делба, изключителен собственик на спорния ПИ с идентификатор става ответникът И. С. И. /т.4 от договора/.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том V, рег.№7 311, дело № 781/14.11.2024 г. на нотариус А. Ш., с район на действие РС-Смолян, на 14.11.2024 г. И. С. И. продава на ответника М. Е. процесния имот за сумата 6 000 лв.

Представени са на л.99-203 от делото на РС документи към писмо с изх.№ РД-1189-1/01.04.2025 г. на О. д. „З.“-С., касаещи участието на 3 спорния имот в процедури по чл.37ж ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на пасища, мери и ливади, в периода 2017 – 2024 г. Чл.37ж, ал.1 ЗСПЗЗ урежда създаването на масиви за ползване на пасища, мери и ливади по споразумение между собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. От тях е видно и че като собственик на имота за този период е посочен ответникът И. С. И., като е приложено, освен друго, и реституционното решение по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. А. с № 17178/01.12.1997 г. на ПК-С. по преписка по заявление с вх.№ 17178/17.02.1992 г.

Пред Смолянския районен съд са разпитани свидетелите Д.

Х., Р. К., С. Т., Б. Р., Е. Е., Д. М. и А. К.. От въззивния съд е разпитана свидетелката Ф. В.-Г.. Показанията на св.Т., Р., К., В. -Г. се преценяват при съблюдаване изискването на чл.172 ГПК

Свидетелските показания, включително на разпитаната от въззивния съд свидетелка Ф. В.-Г., обсъдени заедно с писмените доказателства, оборват предположението по чл.69 ЗС, тъй като упражняваната от ищцата фактическа власт върху имота не е с намерение за своене, а представлява държане; като няма доказателства това държане да е превърнато във владение и това превръщане да е станало достояние на собственика ответника И. С. И..

Доведената от ищцата свидетелка Д. Х. установява упражняване от А. Р., лично и чрез дъщеря и С. Т., само на фактическо господство от около 2006 г. върху имота от 15-16 години – изчистване от камъни, засаждане на овошки, изчистването му от растяща в него земна ябълка, наторяване с оборска и комбинирана тор, обработка с трактор, обработване на намиращите се там овощни дръвчета. Свидетелката не е виждала друг да обработва имота, не знае А. Р. откъде го има. Свидетелката е съсед по имот и живее в с.С..

Свидетелката Р. К., притежаваща имот в съседство със спорния, съобщава впечатления, от които се вижда, че А. Р., лично и чрез дъщеря си С. Т., упражнява фактическа власт – разчистване на имота от камъни и земна ябълка, засаждане с картофи и фасул, грижи за намиращите се в имота овощни дръвчета, за които самата ищца е казала на свидетелката, че са 4 посадени от нея и от покойния и съпруг. Р. К. не е виждала друг да обработва имота. Показателно е обаче, че тя, макар да е доведена от ищцата, предполага, че А. Р. е взела имота под наем, но не знае от кого. Свидетелката сочи, че имотът е наричан „Ф.“, по-напред бил на жена на име Ф., но тя била починала отдавна и свидетелката не я помни.

На показанията на свидетелката С. Т., че с майка и не си задавали въпроса чий е имотът, че майка и забелязала как имотът е необработваем и така решили да го ползват, че никой нямал към имота претенции, че имота никой не им го е дал, никого не питали, никой не ги е търсил, не са питали и в кметството, че не знаела имотът да е отдаван под наем на майка и и срещу това ползване ищцата да е давала някому паричен наем или продукти, въззивният съд категорично не дава вяра. Това е така, защото твърденията са несъстоятелни най-напред заради вида, местонахождението и площта на имота /равно място над 2 дка до реката, осигуряваща поливни води, плодородно, в непосредствена близост до къщите на селото/. На следващо място, С. Т. е дъщеря на ищцата и е много силно заинтересована от изхода на делото; и разказът и противоречи на данните в писмените доказателства и на показанията на свидетелите Ф. В.-Г., Р., Е., М. и К..

С. Т. описва подробно как тя, членовете на нейното семейство, и майка и обработват от 2006 г. имота, като отстраняват камъните и земната ябълка от него, торят го, орат го, фрезоват го, прокарват вади, поливат, садят картофи и фасул, овошки, от които берат плодовете.

От друга страна, показанията на свидетелите Р., Е.,М., К., В.

-Г. са логични, не противоречат едни на други, съответстват на данните в описаните по-горе документи.

Така свидетелят Б. Р., девер на ищцата и водил в миналото дела със своя брат и неин покоен съпруг, също сочи, че спорният имот се нарича „Ф.“ по името на една жена, която свидетелят е познавал. Същата жена има внучка, кръстена на нея с името „Ф.“, роднините и сега живеят в П. и К..

Показателно е как свидетелят изтъква, че ищцата и покойният и съпруг имали Н. да купят спорния имот, но не знаели кои са децата на Ф.. Неговият брат и ищцата ползвали имота, след смъртта му ползването продължават ищцата и дъщеря и. Б. Р. съобщава, че, преди брат му и снаха му да ползват имота, той е 5 обработван от други лица – З. И., И. П.; че имотът не е общински, а е Ф.. След връщането на имотите от ТКЗС, семейството на Ф. вече не живее в С.. След реституцията на зеделските земи наследниците на Ф. не са виждани от свидетеля да ползват имотите.

Свидетелят Е. Е., племенник на ответника М. Е., дава показания, че спорният имот се знае в селото като „Ф.“. Чичо му купува имота от един от нейните наследници – И. от П.. Преди време имотът е ползван от работници на свидетеля – от Д. И. и неговите родители З. и С. И.. Виждал е и ищцата и дъщеря да работят имота, преди около четири години, но не целия, а само около четвърт от него.

Свидетелката Д. М. дава сведения, че през 2020-2021 г. спорният имот, който е закупен от ответника М. Е., е отдаван на нея от общинската и областната служби по земеделие за паша, тъй като тя отглежда 300 овце. При проверка в службата по кадастъра М. разбира, че собственик на имота е лице на име И., не помни фамилията. Тя се свързва с него по телефона и той и дава разрешение да ползва имота занапред. Лично не е виждала имотът да се обработва от А. Р., но уточнява, че тя пасе стадото, когато хората вече са си прибрали продукцията от имотите, през есента; както и че съсед на име М. К. и е съобщил, че имотът е окосен от ищцата. През следващи години при разпределяне на имоти за такава паша, спорният се пада на А. П., след това – на М.. Процедурата по това разпределяне касае имоти, за които няма подадена декларация по чл.69 за лично ползване, която се подава всяка година до края на м.юни, и тези имоти попадат в бели петна и се раздават на животновъди като нея. Няма спомен на ищцата или дъщеря и да е каран оборски тор за този имот. Същият през 2017-2018 г. е ползван по този начин от сина на свидетелката, който има отделно стопанство.

Свидетелят А. К. разказва, че имотът се казва „Ф.“ и е принадлежал на жена на име Ф., живяла в С. и починала отдавна. Имотът е ползван от ищцата – тя сее само около половин декар от имота; както и от други лица - И. П., З. И., свидетелката Д. М. и от друг мъж, чието име не посочва. Ответникът Е. е споделял на свидетеля, че издирва собствениците на имота, за да го купи. Свидетелят не е наясно кой е предоставял за ползване имота на ищцата и на другите изброени от него лица.