Решение № 3630 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3630 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВ.А ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВ.А ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110128857 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Д. В. И., С. В. К., В. К. К. и А. К. К..

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в гр. ............

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 680 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 334, 05 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 03.04.2024 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва:

Д. В. И. – 18/36, С. В. К. – 4/36, В. К. К. – 7/36, и А. К. К. – 7/36.

Претендира разноски.

С влязло в сила разпореждане от 12.11.2024 г. исковата молба е върната в частта относно предявените срещу ответника Д. В. И. искове.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от останалите ответници – С. В. К., В. К. К. и А. К. К..

В първото по делото открито съдебно заседание ответниците В. К. К. и 1

А. К. К. заявяват, че не оспорват обстоятелството, че процесният имот им е наследствен; че същият е бил собственост на баба им и дядо им; че имотът е топлоснабден; че в същия е извършвана услугата дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, както и размерите на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.12.1984 г., по силата на който А. В. И. и В. К. И. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр.

........ с площ от 78, 24 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, В. К.

И. е починал на 12.11.2013 г., като е оставил наследници по закон: А. В. И. – съпруга, починала на 11.10.2021 г., Д. В. И. – син, К. В. К. – син, починал на 22.06.2014 г., с наследници от своя страна: С. В. К. – съпруга, В. К. К. – син, и А. К. К. – дъщеря.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, А. В.

И. е починала на 11.10.2021 г., като е оставила наследници по закон: Д. В. И. – син, К. В. К. – син, починал на 22.06.2014 г., с наследници от своя страна: С. В.

К. – съпруга, В. К. К. – син, и А. К. К. – дъщеря.

Видно от представения протокол от проведеното на 25.10.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .........., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 12.10.2001 г., сключен между ЕС с адрес: гр.

.......... като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период до същия е доставяна топлинна енергия на стойност 2 исковата сума.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.12.1984 г. се установи, че по силата същия А. В. И. и В.

К. И. са придобили собствеността на процесния имот. Не се твърди и установява съществуването на брак помежду им към посочения момент, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена съсобственост.

В. К. И. е починал на 12.11.2013 г., като е оставил наследници по закон:

А. В. И. – съпруга, Д. В. И. – син, и К. В. К. – син, всеки от които е придобил по 1/3 от неговата 1/2 и следователно – по 1/6.

К. В. К. е починал на 22.06.2014 г., като е оставил наследници по закон:

С. В. К. – съпруга, В. К. К. – син, и А. К. К. – дъщеря, всеки от които е 3 придобил по 1/3 от неговата 1/6 и следователно – по 1/18.

А. В. И. е починала на 11.10.2021 г., като е оставила наследници по закон: Д. В. И. – син, К. В. К. – син, починал на 22.06.2014 г., т.е. преди наследодателката, с наследници от своя страна: С. В. К. – съпруга, В. К. К. – син, и А. К. К. – дъщеря.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Следователно, К. В.

К. се замества в наследяването на А. В. И. от децата си В. К. К. и А. К. К..

При това положение притежаваните от А. В. И. 4/6 се наследяват, както следва: Д. В. И. – 4/12, В. К. К. – 4/24, и А. К. К. – 4/24.

От изложеното следва, че по отношение на имота е налице съсобственост, както следва: Д. В. И. – 1/2, В. К. К. – 4/18, А. К. К. – 4/18, С.

В. К. – 1/18.

Исковата молба по отношение на Д. В. И. е върната с влязло в сила разпореждане на съда и вземания към него не са предмет на настоящото производство.

От качеството на ответниците на съсобственици произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия, което не се и оспорва от тях.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 4 регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В случая не се спори, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м.08.2021 г. – м.04.2023 г. до същия е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума 1 680 лв.

Ответниците отговарят за задълженията в приетите от съда квоти, както следва: В. К. К. – 4/18 (възлизаща на сумата 373, 33 лв.) А. К. К. – 4/18 (възлизаща на сумата 373, 33 лв.), което надвишава претендираното от ищеца по отношение на тях, и С. В. К. – 1/18 (възлизаща на сумата 93, 33 лв.), което е в размер, по-малък от претендирания от ищеца.

С оглед изложеното и при спазване принципа на диспозитивното начало исковете по отношение на ответниците В. К. К. и А. К. К. следва да се уважат изцяло, а по отношение на ответницата С. В. К. – до размера на сумата 93, 33 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.