Решение № 42 от 28.07.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кубрат - 7300, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20263320200086 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувавно е по жалба на А. Т. Х. с ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 25-0290-000766/10.03.2026 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро (300.00 лева) за извършено административно нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се претендира отмяната на обжалваното НП, тъй като нарушението е било установено на територията на бензиностанция, частна собственост, след като е паркирал управляваното от него МПС. Твърди се, че НП е незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован явява се лично и поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната незаконосъобразност на издаденото НП. Не оспорва, че е неправоспособен водач, но заявява, че на посочената дата и място неправилно му е съставен акт за установяване на административно нарушение.

1

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, при редовност в призоваването, не се явява и не се представлява.

РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:

От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител П. С. – полицай в РУ – Кубрат се установява, че на 09.09.2025 г. около 23:08 часа в гр. Кубрат, по ул.

„Княз Борис I“ и посока на движение към с. Каменово, А. Т. Х. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д“ с рег. № ***, собственост на С. В.

Т. от ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС.

От показанията на разпитания свидетел С. се установява, че на посочената дата са били в наряд „Автопатрул“ заедно с полицейски служител С. С.. Патрулният автомобил бил на ул. „Княз Борис I“, близо до бензиностанция „М-Петрол“, когато забелязали движението на „Мерцедес Спринтер 312Д“ с руг. № ***, на който една от светлините не работела. Това бил повод със служебния автомобил да последват МПС, което паркирало на паркинга зад посочената бензиностанция. При проверката е било установено, че водач на превозното средство е А. Т. Х., който е неправоспособен.

Констатирано било също, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация.

За това, че Х. управлява МПС без да е правоспособен водач св. С. съставил приложения към административнонаказателната преписка АУАН серия GA № 3699466/10.09.2025 г. като повдигнал обвинение за извършено административно нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Актосъставителят предявил акта на жалбоподателя, но последният отказал да го подпише. Отказът на нарушителя да подпише е удостоверен от свидетел на нарушението С. Д. С..

На 10.03.2026 г. Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат издал атакуваното в настоящото производство НП № 25-0290-000766, с което приел, че Х. е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил наказание глоба в размер на 153.39 евро (300 лева).

На 03.04.2026 г. издаденото НП е било връчено на жалбоподателя, който 2 на 21.04.2026 г. депозирал в РУ Кубрат Жалба вх. № 290000-3034, изпратена с пощенско клеймо от 17.04.2026 г.

Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени доказателства, приложени към жалбата и находящи се в приобщената административнонаказателна преписка и представени в хода на производството, както и от показанията на разпитания свидетел С..

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания като свидетел актосъставител, тъй като същият е без родствени отношения с жалбоподателя, и незаинтересован от изхода на делото.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е бил проверен на бензиностанция, която била частна собственост, след като паркирал МПС. На първо място процесната бензиностанция е обществено място, а отделно от това правомощията на служителите на МВР да проверяват и в частни имоти са регламентирани в ЗМВР. Безспорно от показанията на св. С. се установи, че същият е възприел движението на процесното МПС с неработещи светлини, след което го е последвал в района на бензиностанцията и след като ППС е спряло, същият се е представил и поискал документите на водача за проверка.

Самият жалбоподател не отрича, че той е управлявал автомобила до паркирането му в района на бензиностанцията, при което съдът намира за безспорно установено, че Х. е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.

Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на нарушението, като 3 позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – жалбоподателят на 09.09.2025 г., около 23:08 часа в град Кубрат, по улица „Княз Борис I“ с посока на движение към с.

Каменово, е управлявал лек автомобил лек автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д“ с рег. № ***, собственост на С. В. Т. от ***, без да притежава свидетелство за правоуправление.

При анализ на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна А. Т. Х. е извършил действия, с които е осъществил състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство, въпреки че никога не е придобивал правоспособност за това.

Посочената разпоредба въвежда задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.

152, ал. 1, т. 4.

По делото не се твърди и не се установява А. Т. Х. да е придобивал правоспособност да управлява МПС от която и да е категория.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на нарушението – за извършването на деветнадесет други такива нарушения за периода от 12.06.2006 г. до 15.03.2023 г. е санкциониран с единадесет други НП, влезли в сила срещу него, поради което несъмнено е предвиждал общественоопасните последици – увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност, и пряко ги е целял – жалбоподателят е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като никога не е придобивал правоспособност да управлява МПС, но въпреки това за пореден път е предприел управление на моторно превозно средство.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят А. Т. Х. е осъществил състава на нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

4

Относно наложеното му наказание: Санкционната разпоредба на чл.

177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП в редакцията й след 07.09.2025 г. предвижда наказание глоба в размер на 300 лева за всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач. Това мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради което наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0290000766/10.03.2026 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на А. Т. Х. с ЕГН ********** с адрес:

***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро (300.00 лева) за извършено административно нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 5