Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 98 от 10.03.2021, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 32/2021
Вид
Определение № 98
Подписан
10.03.2021
В сила
10.03.2021
Състав
Валентина Генжова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • §13,т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Габрово , 10.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Валентина Генжова

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20214200500032 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 19 от ГПК.

Постъпила е частна жалба подадена от „Делта Кредит „ АДСИЦ/ с предишно наименование „Алфа Кредит „АДСИЦ/- гр. ******** против определение № 4219/15.12.2020г., постановено по гр.д. № 20204210101387 на РС-Габрово с което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на спора пред гражданските съдилища, заради наличие на арбитражна клауза в договора между страните, на която ответникът се е позовал в срока за отговор по чл. 131 ГПК.

Твърди се, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът не съобразил разпоредбата на чл. 19, ал.1 ГПК, в изменението и от 2017г., която изрично забранява уговаряне на арбитражни клаузи в договорите, по които страна е потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП.Не съобразил и новата ал.4 на чл. 3 от ЗЗП, която изрично предвижда, че всяка клауза в договор сключен между търговец и потребител, с която се възлага на арбитражен съд разрешаването на спор между тях е недействителна.

Неправилно съдът приел, че след като изменението на чл. 19, ал1 ГПК е влязло в сила на 24.01.2017г. ,а договора между страните е сключен пред 2014г., то това изменение като процесуална норма не намира приложение за конкретния случай, тъй като действа занапред, а договора е сключен преди това. Касаело се в случая не за обратно действие на процесуалния закон, а за приложение на този процесуален закон към заварено правоотношение, т.е. изменението в процесуалния закон е влязло в сила към датата на образуване на съдебното производство спрямо ответника, поради което и следвало да намери приложение. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тази теза.

Претендира се отмяна на определението за прекратяване на делото пред РС – Габрово и връщането му на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът ,чрез назначения му особен представител адв. Н.Д. е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения.

Окръжният съд, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и спрямо подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество я счете за основателна по следните съображения:

1

За да прекрати производството по делото поради неподведомственост на спора пред гражданския съд, първоинстанционният ГРС е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал.1 ГПК и чл. 143,т.16 от ЗЗП не намират приложение, тъй като процесуалната разпоредба забраняваща отнасянето към арбитраж на спор, една от страните по който е потребител е приета на 24.01.2017г. и няма обратно действие, а възражението за неподведомственост на делото пред националните съдилища е направено от потребителя. Изводите на съда са неправилни.

Законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, /обн. ДВ, бр. 8/2017 г. според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - § 8, т. 5 от ЗИД на ГПК и чл. 47, ал. 2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение по предявените след влизане в сила на цитираните норми искове. Без значение в случая е, че в договора сключен преди цитираното изменение страните са се споразумели и са договорили арбитражна клауза. Касае се до приложението на процесуална норма към заварено договорно правоотношение, и следва да намери приложение актуалната процесуална норма, която забранява разглеждането на споровете от арбитраж, по които страна е потребител, какъвто е и настоящият случай, като е без значение, дали именно потребителя се е позовал на залегналата в договора клауза за арбитраж.

На основание изложеното, ще следва обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание изложеното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 4219/15.12.2020г., постановено по гр.д. № 20204210101387 на РС-Габрово, с което е прекратено производството по делото, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на Габровски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2