Решение № 88 от 09.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Стара Загора, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Хр. Каменова

Членове:

Ива Н. Стефанова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря И.ка Г. Г.а в присъствието на прокурора Х. Г. М. като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500600316 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 16 от 09.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 1402/2023 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият И. М. Ч. е признат за виновен в това, че на 06.06.2023 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки слънчеви очила марка „QUECHUA“ на стойност 30,00 лв. и парична сума в размер на 12,00 лв., всичко на обща стойност 42,00 лв., от владението на Д.И.С. от с. К., обл. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила (ударил го с юмруци в носа и в дясната част на главата, в областта на ухото), поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим.

Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимият И. М. Ч., който я е обжалвал в законния срок чрез служебния си защитник адв. А. Т. . Счита, че присъдата е несправедлива и че наложеното му наказание е завишено, като моли въззивния съд да намали размера на същото.

Съображения за това са изложени във въззивната жалба. Такива развива в пледоарията си и служебният му защитник адв. А. Т..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1402/2023 г. по описа на 1

Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на И. М. Ч. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят И. М. Ч. няма възражения относно авторството на деянието, но счита, че наложеното му наказание е твърде тежко и моли въззивния съд да намали този размер.

С оглед събраните в хода на съдебното производство по н.о.х.д. № 1402/2023 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият И. М. Ч. е извършил престъплението, в което е обвинен – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

Оплакването на жалбоподателя Ч., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да му наложи наказание в понисък размер, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.198, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Ч., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал. 2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

Районният съд е направил това и след като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на подсъдимия Ч. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел критичното отношение на подсъдимия Ч. към стореното, тежкото му материално-битово положение, ниската стойност на отнетите вещи и това, че щетите са възстановени. Районният съд правилно е отбелязал, че грабежът е съставно престъпление и освен отнемането на чужди движими вещи, то включва и упражнена върху пострадалия принуда; както и това, че щетите не са възстановени от подсъдимия доброволно, а вследствие действията на полицейските служители и на родственица на подсъдимия, която предала в хода на досъдебното производство сумата от 12 лв. (равностойността на отнетата от пострадалия парична сума).

Като отегчаващи вината обстоятелства районният съд е приел лошите характеристични данни на подсъдимия Ч., многобройните му осъждания (вкл. с наложени ефективни наказания), трайно установените му престъпни навици, престъпната му упоритост при извършване на деянието, високата степен на обществена опасност на деянието и спецификата на 2 същото (посегателството е срещу таксиметров шофьор по време на работата му, чрез причиняване на лека телесна повреда на пострадалия и изоставянето му в това състояние сам в автомобила в непознат град).

Тъй като за престъплението по чл.198 ал.1 от НК законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода, районният съд правилно е определил, че на подсъдимия Ч. следва да бъде наложено наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода (близо до минималния размер на предвиденото в закона наказание). След като наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода се намали с една трета (една година и шест месеца), се получава наказание от три години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи от подсъдимия Ч. при първоначален „строг” режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия Ч. наказание. Както беше изложено по-горе, подсъдимият Ч., въпреки младата си възраст (роден е на 24.01.2005 г.), е осъждан многократно като непълнолетен за тежки умишлени престъпления против собствеността, като му са налагани и ефективни наказания. Очевидно, че същите не са му оказали нужното поправително и превъзпитаващо въздействие.

Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия Ч.

– четири години и шест месеца лишаване от свобода (три години лишаване от свобода след редукцията), е справедливо, законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и това наказание на подсъдимия Ч. е за тежко умишлено престъпление против собствеността, извършено единадесет месеца след излизането му от Затвора – Враца. Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.

Действително, жалбоподателят Ч. признава вината си и е в тежко семейно и материално положение, но тези обстоятелства не променят преценката на съда по отношение размера на наложеното му наказание.

Правилна е преценката на районния съд, че жалбоподателят Ч. е с утвърдени престъпни навици и с наказанието следва да се постигнат целите на чл.36 от НК.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на И.

М. Ч. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 от 09.02.2024 г., постановена по 3 н.о.х.д. № 1402/2023 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4