Решение № 460 от 23.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Благоевград, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100416 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№416/2026г. по описа на Р е образувано по искова молба вх.№4242/19.02.2026г., подадена от В. М. С., ЕГН **********, гр.Бл чрез адв.Й. С., против „Е представлявано от Т-управител, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът В. М. С. не дължи на ответника „Епоради погасяването им по давност сумите, за които е издаден Изпълнителен лист от 27.10.2011г. по ч.гр.д.№3012/2011г. на Районен съд-Б, както следва:

-сумата от 2 859.26 лв.- просрочена главница по договор за потребителски анюитетен кредит №31401 от 04.07.2008г.

-сумата от 299.83 лв. – вземане за текущо начислени лихви за периода 03.06.2010г. до 24.10.2011г.

-сумата от 549.09 лв. – просрочена лихва за периода от 03.06.2010г. до 24.10.2011г.

-сумата от 382.15 лв. – вземания за неустойки за периода от 03.06.2010г. до 24.10.2011г.

-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 26.10.2011г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от:

-81.80 лв. – платена държавна такса

-262 лв. – платено адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист от 27.10.2011г. по ч.гр.д.

№3012/2011г. на Районен съд-Б ищецът В. М. С. е осъден да заплати солидарно с Е В на кредитора „А... посочените в него суми.

Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист срещу ищеца и солидарния длъжник било образувано изпълнително дело №655/2011г. по описа на ЧСИ Ал, рег.№701, с район на действие О. По изпълнителното дело в периода от 11.03.2014г. до 18.10.2016г. са постъпвали различни суми, видно от направените от ЧСИ отметки на гърба на изпълнителния лист. С молба от 18.02.2019г. „Е /чийто правоприемник е „Е/ е поискал да бъде конституиран като взискател, поради сключен договор за цесия с „А по силата на който е придобил вземането на банката по договора за потребителски анюитетен кредит №31401 от 04.07.2008г. С Разпореждане №546/07.03.2019г. на Ч е конституиран като взискател на мястото на първоначалния взискател – цедент „Ал

Твърди се, че ищецът е подал молба вх.№13711/25.08.2023г. за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С Постановление изх.№2351/01.09.2023г. изпълнителното дело било прекратено на посоченото основание поради настъпила перемпция на дата 18.10.2018г.

1

Сочи се, че последното изпълнително действие било извършено на 18.10.2016г. с постъпване на сума от запор по трудовото възнаграждение на ищеца, поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност.

Въпреки това, от началото на месец ноември 2025г. ищецът започнал да получава покани и обаждания от „Е с които претендират заплащане на задълженията по посочения договор за кредит, което обстоятелство обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че е кредитор на вземането, предмет на изпълнителния лист, по силата на Договор за цесия от 10.01.2019г., сключен с „А както и че Банката го е упълномощила да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Твърди, че по изпълнително дело №655/2011г. по описа на ЧСИ А са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността за вземането.

В съдебно заседание ищецът В. С. М. не се явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответната страна „Е не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По молба вх.№08457/04.11.2011г. на „А като взискател, на 04.11.2011г. е образувано изпълнително дело №655/2011г. по описа на Ч рег.№701, срещу длъжниците В. М. С. и Е въз основа на Изпълнителен лист от 27.10.2011г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №7837/26.10.2011г., издадени по ч.гр.д.№3012/2011г. по описа на Р с които длъжниците са осъдени да заплатят на кредитора „А, следните суми:

-сумата от 2 859.26 лв.- просрочена главница по договор за потребителски анюитетен кредит №31401 от 04.07.2008г.

-сумата от 299.83 лв. – вземане за текущо начислени лихви за периода 03.06.2010г. до 24.10.2011г.

-сумата от 549.09 лв. – просрочена лихва за периода от 03.06.2010г. до 24.10.2011г.

-сумата от 382.15 лв. – вземания за неустойки за периода от 03.06.2010г. до 24.10.2011г.

-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 26.10.2011г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от:

-81.80 лв. – платена държавна такса

-262 лв. – платено адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да се извърши опис и продажба на движимото и недвижимото имущество на длъжника.

На 10.01.2012г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. Изпратено е запорно съобщение изх.№00310/12.01.2012г. до работодателя „А, връчено на третото задължено лице на 17.01.2012г.

На 31.05.2012г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника В. С., насрочен за 20.06.2012г. Същият не се е състоял поради представени доказателства, че длъжникът не живее на адреса.

На 12.06.2013г. и 08.10.2013г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на двамата длъжници. Изпратено е запорно съобщение изх.

№11095/15.10.2013г. до работодателя на длъжника В. С. - „И връчено на третото задължено лице на 21.10.2013г.

От приложените по делото преводни нареждания, както и от отбелязванията на гърба на издадения Изпълнителен лист от 27.10.2011г. по ч.гр.д.№3012/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград се установява, че в периода от 11.03.2014г. до 18.10.2016г. по сметката на съдебния изпълнител са постъпвали суми от работодателя „И от наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. С., които съответно са преведени по сметката на взискателя – с последен превод към взискателя на 04.11.2016г. С писмо вх.

№11211/13.10.2016г. работодателят „Ип, че трудовото правоотношение на В. С. е прекратено, считано от 10.06.2016г.

На 03.04.2018г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника В. С., но такъв не е насрочен.

2

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2019г., сключен между „А е придобило вземанията на цедента спрямо длъжниците. На 18.02.2019г. цесионерът „Ео е подал молба за конституирането му в качеството на взискател по изпълнителното дело на основание сключения договор за цесия. С Разпореждане от 07.03.2019г. на основание чл.429 от ГПК като взискател в изпълнителното производство на мястото на „А е конституран „Е По молба на длъжника В. С. от 25.08.2023г., с Постановление на Ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим.

По въпроса за допустимостта на предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяване на кредитораответник с изпълнителен лист, при липса на висящо изпълнително производство за събирането му, е формирана практика на ВКС, според която ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Приема се, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, съответно ищецът има интерес да осуети възможността за иницииране на ново изпълнително производство /Определение №367 от 11.05.2021г. на ВКС по гр.д.

№903/2021г., III г.о.; Определение №513 от 24.11.2016г. по ч.т.д.№1660/2016г. на І т.о;

Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№1812/2015г. на ІV г.о., Решение № 31 от 09.09.2010г. по т.д.№400/2009г. на ІІ т.о. и др./.

В случая ищецът – длъжник търси защита, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на цедента изпълнителен лист. С оглед изложените в молбата фактически твърдения претенцията е допустима – ищецът основава иска си на твърдение за факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист.

При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл.124 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за принудително изпълнение. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл.118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния иск съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради погасена възможност за принудителното им изпълнение.

Разгледан по същество, предявеният иск е основателен. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита 3 прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.