Решение № 180 от 10.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Благоевград, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500176 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Н. К. М., подадена в лично качество и в качеството й на правоприемник на ЕТ „Н. М. - Н.П.“, чрез адв.Ч.

П., срещу постановление с изх № 2751/1.11.23 г., обективиращо отказ да се прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 80/2018 г. по описа на ЧСИ Ал.Ц. спрямо физическото лице Н. К. М..

В жалбата се сочи, с влязло в сила Решение №900306/08.06.2023г., по търг.д. №33/2019г., по описа на ОС – Благоевград производството по несъстоятелността на ЕТ „Н. М. - Н.П.“ е прекратено на осн.чл.632, ал.4 от ТЗ като едноличният търговец е заличен. Сочи се, че от чл.739, ал.1 от ТЗ и ТР 2 / 13.7.20 г. по т.д. 2/18 г. на ОСТК следва, че за задълженията на едноличния търговец след като е заличен, не следва да се ангажира личната отговорност на физическото лице, тъй като вземането е погасено. Твърди се, че разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ТЗ е неприложима, предвид § 99 от ПЗР на ТЗ, обн. в ДВ бр. 66/1.8.23 г., където е предвидено, че заварепите висящи производства се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено, докато производството по 1 несъстоятелността на ЕТ „Н.П.“ е приключило преди измененията.

Затова се иска от съда да отмени постановлението и се укаже на ЧСИ да издаде акт, с който да прекрати изп.дело № 80/2018 г. и по отношение на физическото лице Н. М., поради погасяване на вземането, както и да вдигне наложените запори и възбани върху имуществото на длъжника /физическо лице/.

Взискателят и ответник по жалбата - „Г.Х.“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че независимо от заличаването на едноличния търговец, последният продължава да бъде физическо лице и да отговоря с едно и също свое имущество за всички свои задължения независимо дали са възникнали от упражняване на търговката му дейност или от други отношения. Обстоятелството дали вземането е погасено включително и по силата на закона съотв. дали съществува материалното право спрямо длъжника в изпълнителното производство е въпрос, който не може да се изследва от ЧСИ и да послужи като основание за прекратяването.

Затова съображенията в жалбата аргументирани с чл. 739, ал 1 от ТЗ са неоснователни Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на ЕТ нямат отношение към основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал- 1, т. 1-8 от ГПК.

Твърди се, че разп оредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ТЗ е приложима, а срокът визиран в нея от 3 години не е изтекъл. Счита жалбата за неоснователна.

Взискателят и ответник по жалбата - „Д.Т.“ ЕООД също изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нормата на чл. чл.739, ал.1 от ТЗ не води до извод за погасяване на вземането им по давност, защото дружеството го е предявило в производството по несъстоятелността.

Останалите взискатели не изразяват становище по жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Ал.Ц. е посочил, че искането на жабоподателя е неоснователно, тъй като константната съдебна практика е, че дори едноличният търговец да е заличен от ТР, то физическото лице продължава да бъде носител, независимо дали са възникнали задълженията му от упражняване на търговската му дейност или от други частни правоотношения.

2

За преценка доводите на страните по повод атакувания акт съдът счита следното:

Видно е, че по изпълнителното производството взискатели са „Г.Х.“ ЕООД /с предишно наименование „А.“ ЕООД/, „Д.Т.“, ЕООД, „К.“, ЕООД и “Е.С.Т.“, ООД, а длъжник -ЕТ „Н.П.“, представляван от физическото лице Н .

К. М..

Видно е, че спрямо длъжника е открито производство по несъстоятелност като впоследствие с Решение №900306/08.06.2023г., по дело за несъстоятелност №33/2019г., по описа на ОС - Благоевград, на осн. чл.739, ал.1 ТЗ във връзка с чл. 632, ал.4 от ТЗ производството е прекратено, а едноличният търговец - заличен. Решението според отбелязването е влязло в сила на 16.6.23 г.

Поради заличаването му с молба е поискано от длъжника изпълнителното производство да се прекрати. В молбата до ЧСИ длъжникът се е позовал на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, според който непредявените в производство по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват, както и на ТР 2/13.7.20 г. по т.д. 2/18 г. на ОСТК.

По повод молбата му с постановление от 1.11.23 г. изпълнителното производство по отношене на длъжника ЕТ „Н. М.-Н. П.“ е прекратено, като със следващ диспозитив изрично е постановено, че изпълнителното производство продължава срещу физическото лице Н. К. М. до погасяване на вземаненето или прекратяването му на друго основание.

С жалбата се атакува отказа да се прекрати изпълнителното производство, който според настоящият състав е обективиран в диспозитива за продължаване на производството срещу физическото лице.

Отказът да се прекрати производството е измежду актовете, които може да се атакуват от длъжника, предвид изричното му визиране в т. 6 на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Затова и при съобразяване, че жалбата е подадена от длъжника, като съдът приема, че е спазен срока за обжалването му, тъй като няма данни за връчване на постановлението на длъжника, следва, че жалбата е допустима.

Жалбата съдът счита за неоснователна, поради следнотото:

Основанията за прекратяване на изпълнителното дело са посочените в 3 чл.433, ал.1, т.1- т.8 от ГПК. Обстоятелствата, на които се позовава длъжникът не попада в нито едно от тях.

При извършване на принудително събиране по реда на ГПК съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнесе по възражение за давност или друго, имащо отношене към съществуването на изпълняемото право в т.ч. и поради погасяването му по силата на закона , на което основание цитирайки чл. 739, ал. 1 от ТЗ се позовава Н. М.. Поради изложеното с оглед правомощията на съдебния изпълнител, настоящият състав счита жалбата за неоснователна. Счита, че за длъжникът съществуват други способи, с които да защити твърдяните права като установи, че вземанията срещу него не подлежат на принудително изпълнение /като напр. иска по чл. 439 ГПК/.

По отношение становището на ЧСИ, че дори едноличният търговец да е заличен от ТР, то физическото лице продължава да бъде носител, независимо дали са възникнали задълженията му от упражняване на търговската му дейност или от други частни правоотношения, следва да се отбележи, че е правилно. Но то е изразявано в хипотези, при които не се е имало предвид последиците от прекратеното производство по несъстоятелност спрямо едноличния търговец и заличаването му, изрично уредени в ТЗ. Ако не се съобразяват последиците визирани в ТЗ, то воденото производство по несъстоятелност спрямо ЕТ, изхождайки от целта и характера му - се обезмисля.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава постановление с изх № 2751/1.11.23 г., обективиращо отказа на ЧСИ да прекрати производството по изпълнително дело № 80/2018 г. по описа на ЧСИ Ал.Ц. с постановяването, че изпълнителното производство продължава срещу физическото лице Н. К. М. до погасяване на вземането или прекратяването му на друго основание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5