Решение № 214 от 18.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500978 по описа за 2025 година

С Решение № 121/10.07.2025г., постановено по гр.д. № 367/2024г. на Свогенския районен съд, са отхвърлени исковете, предявени от „Пелучи“ ЕООД с ЕИК 204760440 за признаване за установено по отношение на Н. В. Н. с ЕГН **********, че същата дължи на „Пелучи“ ЕООД сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 170/2024 г. на Районен съд Своге, а именно: 2390 лева - главница, включваща в себе си 490 лева по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, и 1900 лева, неустойка по чл. 5 (А) от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“.

Със същото решение е признато, че документите „Дневник Теория“ и „Присъствен Дневник“, в частта им относно положените подписи срещу „подпис на курсиста“, са неистински, и същите са изключени от доказателствата по делото.

Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Пелучи“ ЕООД срещу горното решение, което жалбоподателят счита за неправилно и необосновано, и моли съда да го отмени, като уважи предявените искове и присъди разноски в негова полза. Оспорва изводите на СвРС, че:

1

Н. не била запозната със Заповед за начало на курс и форма на обучение с начална дата на курса 28.06.2023 г., доколкото в нея присъствали професия и специалност, които не кореспондират с договора за спонсорство, договорът за обучение бил за друго направление, а не за това, за което е подписан договорът за спонсорство, и

Н. въобще не била обучавана.

Намира, че първият от горните изводи противоречи на приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство в о.с.з. на 25.03.2025г., че между страните по делото на 13.06.2023 г. е подписан Договор за обучение с № 270, а на 12.06.2023 г. е подписан и Договор за спонсорство (както и липсата на спор между страните по тези въпроси). Счита, че използваната терминология съответства на чл. 2 от Наредба № 15 от 18 юни 2020 г. за придобиване на квалификация по професията "маникюрист-педикюрист".

Прави извод, че между страните по делото са възникнали отношения по силата на сключен Договор за спонсорство от 12.06.2023г. за финансиране на обучението на ответницата по професионално направление Фризьорски и козметични услуги, специалност Маникюр. Подчертава задълженията на ответницата по този договор. Намира за доказано, че в изпълнение на тези задължения е бил сключен и Договор за обучение №270/13.06.2023г. за обучението на ответницата, по който ищцовото дружество е заплатило всички дължими към този момент такси за обучението й, а именно - сумата от 490 лева по Фактура №2985/16.06.2023г. Доказано било също, че след сключването на тези два договора започнало и реалното обучение на Н. в салон на търговско дружество “ПЕЛУЧИ" ЕООД, като на 23.06.2023г. ответницата получила пълен достъп до всички учебни материали, в подкрепа на което се позовава на приетите по делото доказателства. Сочи, че по делото няма спор между страните, че ответницата е преустановила обучението си и не го е завършила, което представлявало предпоставка по чл. 5 б. „в“, т. 3 от Договор за спонсорство от 12.06.2023г. за неговото прекратяване без предизвестие. Позовава се на Заповед за прекратяване на курс №94/28.02.2024г. на управителя на Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД подкрепа на тезата си, че е прекратен и Договор за обучение №270/13.06.2023г., за което ответницата била уведомена на 01.03.2024г. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд за липса на връзка между договора за обучение и договора за спонсорство и развива съображения в тази насока и се позовава на съдебна практика.

Намира, че районният съд неправилно не бил ценил показанията на разпитаните свидетели, като черпи аргументи от тях във връзка с обучението на ответницата. Позовава се и на представения Договор за съвместна дейност между ищцовото дружество и Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД №186/15.04.2023г.

Анализира съдържанието на договора за спонсорство и договора за обучение, като акцентира върху задълженията на ответницата по тези договори и оспорва доводите й, касаещи качеството на обучението.

Прави извод, че е налице предпоставката на чл. 5, б. А от раздел V на Договор за спонсорство от 12.06.2023г. за ангажиране на отговорността на ответницата.

Счита за неоснователни наведените възражения от страна на 2 ответницата в писмения й отговор, като особено внимание обръща на възражението, че ответницата била поставена в невъзможност да завърши обучението си по причина, за която отговарял ищецът.

Подчертава, че ответницата не оспорва явяването си в изпълнение на сключения договор на датите, посочени в Дневник теория от 28.06.2023г. и Присъствен дневник от 28.06.2023г., независимо от установеното по делото, че подписите в тези дневници не са нейни.

Прави извод, че добросъвестно и в пълнота е изпълнявал всички свои задължения по всички процесии правоотношения, по които е бил страна, а ответницата черпи права от собственото си неправомерно поведение, навеждайки голословни възражения по договори, по които се е ползвала.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да признае за установено, че Н. В. Н. с ЕГН ********** дължи на “ПЕЛУЧИ" ЕООД с ЕИК 204760440 сумата в общ размер на 2390 лева, от които сумата от 490 лева по Фактура №2985/16.06.2023г. по Договор за обучение №270/13.06.2023г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на ответницата по професионално направление Фризьорски и козметични услуги, специалност Маникюр, и сумата от 1900 лева, представляваща неустойка по чл. 5 (А) по Договор за спонсорство от 12.06.2023г. за незавършено обучение по професионално направление Фризьорски и козметични услуги, специалност Маникюр, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 18.03.2024г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането, във връзка с издадена Заповед №101/18.03.2024г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №170/2024 г. по описа на PC- Своге.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор (наречен „възражение“), с който въззиваемата оспорва въззивната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Оспорва довода на жалбоподателя за допуснати от районния съд процесуални нарушения, като акцентира върху уважаването на всички негови доказателствени искания и заявеното от процесуалния му представител, че няма възражения по доклада. Счита, че цитираната от жалбоподателя Наредба № 15 дава само рамката на изискуемото обучение, а в случая проблемът е в неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца. Твърди, че обучение по процесните договори не е провеждано. Излага своя интерпретация на отношенията между страните, като отново подчертава, че не са й предоставени учебни материали и не й е провеждано обучение – противно на посоченото в подписаните договори. Намира, че е налице пълно неизпълнение на договорите от страна на ищеца, вкл. поради неустановяване на лицата, които са провеждали обучението, поради непосочване на хорариуми за теория и практика по двете специалности, както и поради непосочване на график за изпълнението им. Излага съображения, че вместо да се обучава, тя всъщност е работила за ищеца. Оспорва да е била в базата в Ботевград, където се е провеждало обучението по двете специалности.

Обръща внимание върху несъответствието между твърденията на ищеца, че обучението е извършено от академията, и свидетелските показания, че то е трябвало да се извърши от управителя и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество - П. П.. Сочи, че част от твърденията на жалбоподателя се релевират едва пред въззивната инстанция, а и са ирелевнатни. Моли съда 3 да остави жалбата без уважение и в сила обжалваното съдебно решение.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззивната жалба и изложените съображения в него, като счита, че направените с него твърдения и внушения не отговарят на обективната истина и на събрания доказателствен материал. Моли съда да уважи въззивната жалба. Намира за установено наличието на предпоставки, необходими за реализирането на отговорността на ответницата по делото. Счита, че жалбоподателят стриктно е изпълнявал поетите задължения по процесните правоотношения, а ответницата не е изпълнила основаното си задължение, а именно - да довърши своето обучение. Счита, че районният съд не е кредитирал събраните гласни доказателства само заради това, че един от свидетелите е фактически съжител на управителката на дружеството, но не се сочат причини, поради които не се кредитират показанията на втория свидетел. Поддържа възражението си за недобросъвестност на ответницата.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и съдебна практика.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата не се явява. Представлява се от адв. П., която оспорва жалбата и поддържа отговора.

Счита, че районният съд е допуснал всичко, което можело да се допусне на ищеца, вкл. при промяна на твърденията. Оспорва относимостта на представената съдебна практика, като счита, че случаите са различни, а в настоящия не е извършено обучение. Подчертава, че доверителката й нито е обучавана, нито е държала изпит, нито е получила диплома за тази специалност, както и не работи към настоящия момент. Моли, жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащане.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а 4 съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

ІІI. По същество

Видно от приетите от районния съд доказателства, между страните по настоящото дело е бил сключен договор за спонсорство от 12.06.2023г., по силата на който „Пелучи“ ЕООД се е задължило да предостави на Н. Н. сумата от 3200 лева, представляваща дължима такса за обучението й в обучаваща организация, а тя е поела задължението да завърши обучението си по професионално направление „маникюр“, след което да работи не по- малко от пет години в обект на спонсора (л. 8-10 от първоинстанционното дело).

Със Заявление № 270/13.06.2023г. до директора на ЦПО към „Академия за професионални обучения“ ЕООД Н. Н. е заявила желание да бъде включена в квалификационен курс за придобиване на професионално образование по маникюр (л. 110 от първоинстанционното дело).