Решение № 2813 от 30.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2813

Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Членове:

ЯНА КОЛЕВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ канд № 20267040600405 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. Й. И., [ЕГН], чрез упълномощен представител, против решение № 171 от 07.12.2025 г. по АНД № 327/2025 г. на Районен съд – Несебър.

Жалбоподателят иска да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и да бъде отменено потвърденото наказателно постановление. Намира, че решението е неправилно, тъй като е постановено при грешна и липсваща преценка на доказателствата по делото. Твърди, че липсва разпоредба, въз основа на която е наложено наказание „глоба”. На следващо място сочи, че нарушението е първо за касационния жалбоподател и за дружеството, където същият работи. В наказателното постановление не били изложени мотиви за доказателствената стойност на иззетите документи. Оспорват се показанията на свидетеля Д.. Оспорва се кой и как е установил, че се касае именно за превоз на ученици.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена защита оспорва жалбата. Намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и не е допуснато съществено процесуално нарушение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил наказателно постановление № 22-0002316 от 20.05.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) – Бургас, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер [рег. номер]., за административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП.

За да постанови решението, на първо място, въз основа на доказателствата по делото, съдът установил относимите факти. Приел, че изложените в АУАН фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него НП и се подкрепят от показанията на актосъставителя – старши инспектор в ОО „АА” – Бургас, присъствал при установяване на нарушението. Тези показания се подкрепяли изцяло от показанията и на другия допуснат до разпит свидетел – Директор на ОУ Св. Св. К. и М., [населено място]. Съдът приел, че на процесната дата – 02.05.2025 г., И. като водач е извършил обществен превоз на ученици с описаното в наказателното постановление МПС, което не е било вписано в издадения на Транс груп Обзор ЕООД лиценз на Общността № 10544 за превоз на пътници. В съдебния акт са изложени мотиви, според които нарушението е ясно описано, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, поради което са намерени за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не било ясно какво точно нарушение е извършил. Като неоснователно е преценено и възражението, че в НП не била посочена санкционна разпоредба, съдържаща предвидено наказание за установеното нарушение. Посочено е, че такава е разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Действително в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАвП не се съдържа размер на наказанието, но това е защото нормата не е санкционна, а е материалноправна императивна норма. Относно вписването в АУАН като свидетел на директора на училището съдът е изяснил, че АУАН и обжалваното наказателно постановление не са издадени въз основа на изпратеното от свидетеля Д. писмо, ведно с приложени документи, а след извършване на конкретна проверка по повод извършен конкретен превоз на ученици от [населено място], общ. Несебър до [населено място] на конкретното МПС, с което е извършен превоза и на която проверка Д. случайно е присъствала.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

На първо място трябва да се посочи, че въз основа на всички относими доказателства, районният съд прецизно е установил относимите към спора факти. Въз основа на тези факти е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваното НП.

Възраженията в касационната жалба са идентични с тези в жалбата, сезирала първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и с подробни мотиви е намерил всички възражения за неоснователни. Касационният състав напълно споделя тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

За пълнота:

Както правилно е изяснил районният съд – нарушението е ясно описано, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. В нито един етап от производството не е нарушено правото на защита на касатора. Същият е имал възможност да разбере какво е вмененото нарушение и в пълен обем да осъществи защитата си.

Неоснователно е възражението, че в НП не е вписана разпоредба, въз основа на която е наложено наказание „глоба”. Изрично е посочена нарушената разпоредба – чл.6, ал.1 от ЗАвП и санкционната разпоредба – чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Последната предвижда глоба в размер [рег. номер]. за нарушителя именно за първо нарушение.

Противно на твърдението в касационната жалба, наказателното постановление съдържа всички реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Районният съд е обсъдил, че АУАН и НП не са издадени въз основа на писмените и устни твърдения на свидетеля Д., а след извършване на конкретна проверка, на конкретното МПС, на конкретен превоз на ученици, на която Д. случайно е присъствала. Няма данни същата предварително да е била уведомявана за проверката. Възраженията в тази насока са неоснователни.

Горното дава основание на касационния състав да приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, двадесет и шести състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171/07.12.2025 г. по АНД № 327/2025 г. на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: