Решение № 260570 от 13.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 372

13.12.2021 г. град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: Дарина Йорданова при секретаря Станка Чавдарова като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова гражданско дело № 2488 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на М.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, против „Гаранционен фонд”, Булстат *********, адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представляван заедно от: Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря А.М.Р., настъпила на 30.01.2020 год., в следствие на осъществено ПТП с верижен багер марка „Хюндай“, с регистрационен номер****, без валидна застраховка “гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на ответника Гаранционен фонд – 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 05.06.2020 год. – денят, следващ изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, до окончателното погасяване на задължението.

Ищцата твърди, че на 30.01.2020 г. в гр.Каблешково, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, верижен багер с марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7А с рег.№****, управляван от неправоспособния В.Н.К., застъпва с дясната си верига А.М.Р. с ЕГН ********** и причинява смъртта й. В исковата молба се твърди, че произшествието е констатирано със свидетелстващи документи, като отговорността за настъпването му е изцяло на водача В.К.. Твърди се, че е налице пряка причинно-следствена връзка между събитието и последвалите увреждания, които са довели до вредоносен резултат за ищцата. Твърди се, че са образувани пр.пр.№699/20 год. по описа на ОП Бургас и сл.д.№16/20 год. по описа на ОСлО към БОП, които не са приключили.

Ищцата заявява, че към датата на описаното вредоносно събитие липсва валидно застрахователно правоотношение за верижния багер, което обуславя пасивната легитимация по иска на Гаранционен фонд. Твърди се, че съгласно §6, т.11 от ПЗР на ЗдвП верижният багер е моторно превозно средство и според т.10 е и пътно превозно средство, а по см.на §6 т.30 инцидентът, довел до смъртта на А.Р.представлява пътнотранспортно произшествие.

Сочи се, че гражданската отговорност, която подлежи на застраховане по КЗ, обхваща не само случаите, при които МПС се използва за придвижване, но и случаите, когато то се ползва съобразно друго свое предназначение, както в случая багерът се е ползвал за дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци. Ищцата счита за доказани настъпването на събитието, неговата противоправност и виновността на дееца, а оттук и за доказани предпоставките за наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл.557 ал.1 т.2“а“от КЗ

Заявява се, че ищцата, в качеството на увредено лице, е депозирала на 14.05.2020 год.застрахователна претенция, ведно с доказателства. Твърди се, че с писмо от 03.06.2020 год. ГФ изискал представяне на допълнителни доказателства – влязъл в сила акта на компетентен орган срещу виновния водач и е последвал отказ. Тъй като ищцата не е обезщетена, тя насочва претенцията си против ГФ по съдебен ред.

Сочи се, че смъртта на А.Р.– дъщеря на ищцата, изцяло променила живота й. До момента на ПТП двете били стабилно и любящо семейство, ищцата претърпяла и продължава да търпи болки и страдания, дискомфорт в своето ежедневие, психологични и психиатрични проблеми.

Претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди е в размер на 200 000 лв. Ангажирани са доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Ответникът счита, че в случая с инициираната административна процедура пред Гаранционния фонд, ответницата е целяла постановяването на бърз отказ от негова страна, поради липсата на доказателства за механизма на процесното произшествие, вината на водача и другите елементи, обосноваващи наличието на предпоставките за приложение на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Заявява се, че липсва влязла в сила присъда или друг съдебен или административен акт срещу сочения като виновен водач В.К.. Оспорва се механизма, причините и обстоятелствата относно ПТП. Сочи се, че липсват данни за хода и резултата от досъдебното производство.

На следващо място претенцията се оспорва по размер, като прекомерно завишена спрямо критериите по чл.52 от ЗЗД.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице, при 50% участие за настъпване на вредите. Сочи се, че основна причина за настъпване на вредоносния резултат е било поведението на А. Р., която поставила в опасност живота и здравето си, като не е спазила чл.33 от ЗЗБУТ, заставайки в опасна близост до работното оборудване. Ангажирани са доказателства.

Направено е искане за привличане на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд на основание чл. 219, ал.1 от ГПК, а именно на посочения за виновен за процесното ПТП водач В.Н.К..

Правния интерес на ответника от привличане се обосновава с правото на регресен иск по чл.288 ал.12 от КЗ.

С нарочна молба ответникът е уведомил съда, че против него е бил насочен иск от две от децата на починалата – Д.и Е., на които с решение по гр.д.№1973/20 год.

Бургаски окръжен съд присъдил обезщетение, след отчетено съпричиняване от 30% от страна на загиналата. С решение №1/11.01.2021 год. УС на ГФ определил общо 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и изплатил на М.М.С. (ищца по настоящото дело) 84 000 лв., при условията на съпричиняване от 30% от страна на починалото лице.

С определение от 06.08.2021 г. като трето лице помагач на ответника е конституиран водача В.Н.К..

С определение от 21.09.2021 г. е прието направеното изменение на претенциите по размер, като производството по делото е прекратено поради отказ от иска за горницата над 116 000 лв. до пълния заявен размер от 200 000 лв.-неимуществени вреди.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 557 ал.1, ал.

1 т.2 б.“а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд, съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според ал. 5 на същата разпоредба увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако фонда не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице, не е съгласно с размера на определеото обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.

В хода на процеса са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че на 30.01.2020 г. е настъпило процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на А.М.Р., която е дъщеря на ищцата, от което са произлезли неимуществени вреди за ищцата – болки и страдания, както и че за управляваното по време на инцидента от В.Н.К. транспортно средство не е била сключена застраховка „Гражданка отговорност“. По делото не се спори още, че от страна на Гаранционния фонд е постановен отказ за изплащане на обезщетение.

С оглед приетите за безспорни факти, представените по делото писмени доказателства, както и приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, съдът приема за установен следния механизъм на настъпване на вредите:

На

30.01.2020 г. в гр. Каблешково, местността „Пъдарска могила“ имот № 7190, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали собственост на ЕТ Шилсън – В.Н., водачът В.Н.К., управлявал верижен багер с марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с peг. №*****. Към този момент той не притежавал необходимата правоспособност за управление на верижна самоходна машина, каквато безспорно се явява посоченият багер, съгласно § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че водачът се е опитвал да достигне до метален отпадък, като за целта предприел маневра напред и надясно с максимално разпъната стрела. В началото на маневрата пострадалата А.Р.се намирала в непосредствена близост до предна дясна страна на багера, където отишла за да хвърли някакъв отпадък на купа. Водачът на багера нямал видимост на дясно, поради наличието на стандартно оцветено черно панорамно стъкло, както и от монтираната стрела, ведно с хидравличните цилиндри. Така при преместване на машината бил застъпен крака на пострадалата и тялото й било премазано до кръста от дясната верига на багера. А.Р.незабавно била откарана в УМБАЛ Бургас в тежко състояние, където въпреки оказаната спешна хирургична интервенция тя починала след няколко часа.

Вещите лица инж. Б.А. и инж. Ж.Е., по приетата автотехническа експертиза са посочили, че по време на злополуката не са спазени изискванията за безопасна работа с машината, установени в Закон за здравословни и безопасни условия на труд, наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Произшествието е признато за трудова злополука, като е посочено, че пострадалата е работила без трудов договор. Полето на обсег на стрелата на багера не е било обозначено по никакъв начин, не е бил извършен инструктаж и обучение за безопасност на труда, няма създадена организация за обезопасяване и сигнализиране на района на работа.

От показанията на свидетелите А.Д.- дъщеря на починалата и Я.К.- син на В.К. - очевидци на процесния инцидент, се установява, че по указания на свидетеля К. пострадалата се насочила към купа с метали, за да изхвърли едно желязо. Свид. К. уточнява, че купът е на разстояние от около 15 метра, а багерът - на около 5 метра от купа. Когато отишла да изхвърли ламарината багерът се движил напред към купа с опъната стрела. На връщане А.решила да го изпревари и затова е минала точно пред веригата. Когато видели, че багерът се насочва и застъпва А.двамата свидетели се развикали и дали сигнали с ръце да спре и побягнали към багера.

Не се спори по делото, че непосредствената причина за смъртта на А.Р.са уврежданията в резултат от прегазване на тялото й от багера.

Отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване на вредите също не е предмет на оспорване, с оглед направеното в хода на процеса плащане от страна на ответника на обезщетение в размер на 84 000 лв. в полза на ищеца М.М.С..

Същото се цени от съда като признание на факта на дължимост на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в следствие от смъртта на А.М.Р..

За пълнота следва да се отбележи, че независимо от мястото на настъпване на инцидента, за верижния багер е задължително сключването на застраховка “гражданска отговорност” съгласно чл.14 от Наредба № 15 за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Именно поради липсата на такава застраховка Гаранционният фонд се явява отговорен за изплащане на обезщетение за претърпените вреди, съгласно чл. 557 КЗ. Също така е без значение за настоящия процес дали се касае за трудова злополука, доколкото прекият причинител на вредата, работодателят и застрахователят отговарят на различни основания, но за едни и същи вреди. Затова, с оглед защита на интереса на увредения той разполага с право да предяви искове срещу всеки от тях, но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях погасява задълженията на другите. /в този смисъл и решение №29/11.07.2019 по дело №1865/2018 на ВКС, ГК, III г.о./.