Решение № 3293 от 05.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3293 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100514225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №16307 от 10.10.2023 г., постановено по гр. дело №67139 от 2022 г. по описа на Софийския районен съд, 75 състав, са отхвърлени предявените от ищцата Р. К. срещу „Специализирана болница за активно лечение по детски болести „П.И.М.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед №РД-20-226/10.10.2022 г. и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата от нея длъжност „медицинска сестра“ и за заплащане на сумата от 1 124,40 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 11.10.2022 г. до 07.11.2022 г.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата Р. К. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивницата поддържа, че обстоятелството, което е наложило преждевременното напускане на работното й място, е било обаждане от баща й, който е бил с влошено здравословно състояние, като същата е уведомила за това обстоятелство дежурния лекар, както и медицинската сестра, която е следвало да застъпи смяната. Поддържа се, че по делото не било доказано от страна на работодателя наличието на вътрешни актове, определящи реда и лицата, които следва да бъдат уведомени в подобни ситуации. Излагат се доводи, че на ищцата е наложено дисциплинарно нарушение по чл. 187,ал. 1, пр. второ от КТ за преждевременно напускане на работа, а съгласно чл. 190,ал.1,т.1 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения или 1 преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от един час, каквото в случая не било доказано. Оспорва се като недоказано и обстоятелството, изложено в заповедта за уволнение, че на 6-ти срещу 7-ми септември 2022 г. ищцата се е разкрещяла на санитар П.Х. пред колеги. Посочва се, че лицата не са били на работа по едно и също време, а относно вторият случай се твърди, че е ставало дума за изхвърлени ковид тестове от страна на санитаря, което наложило повтаряне на ковид тест на болно дете, и направена забележка от страна на ищцата. Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля на ищцовата страна. Релевира се довод, че на ищцата не й е бил предоставен разумен срок по чл. 193 КТ за излагане на обяснения. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от СБАЛ по детски болести – „П.И.М.“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства е било доказано по несъмнен начин извършеното дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, изразяващо се не само в преждевременно напускане на работното място, а и за други нарушения, формиращи състав на системни нарушения на трудовата дисциплина в периода от 30.07.2022 г. до 30.09.2022 г. Оспорват се като неоснователни и възраженията на въззивника за неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и за даване на писмени обяснения, като се твърди, че в предоставения й срок ищцата е депозирала подробни писмени обяснения, като по този начин е упражнила пълноценно правото си на защита. По изложените съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на подадената въззивна жалба като неоснователна.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.

2

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344,ал.1, т.1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ, предявени от Р. К. срещу „Специализирана болница за активно лечение по детски болести „П.И.М.“ ЕАД за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед №РД20-226/10.10.2022 г. и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата от нея длъжност „медицинска сестра“ и за заплащане на сумата от 1 124,40 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 11.10.2022 г. до 07.11.2022 г.

По така предявеният иск по чл. 344,ал.1,т.1 КТ в тежест на ответника – работодател е да докаже законосъобразността на уволнението. Уважаване на иска по чл. 344,ал.1,т.2КТ е обусловено от уважаване на иска по т.1. По осъдителният иск по чл. 344,ал.1,т.3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/.

Ищцата оспорва заповед №РД-20-226/10.10.2022 г. от работодателя „Специализирана болница за активно лечение по детски болести „П.И.М.“ ЕАД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за системно нарушение на трудовата дисциплина в периода от 30.07.2022 г. до 30.09.2022 г. за това, че на 30.07.2022 г. е напуснала преждевременно работното си място – 30 минути по-рано и е оставила без надзор приемния кабинет на болницата; на 26.09.2022 г. се е отнесла грубо и арогантно с кандидат за постъпване на работа в приемен кабинет на болницата – В. П., както и със служител на болницата, изпълняващ длъжността „санитар“ – П.Х.; на 6-ти срещу 7-му септември 2022 г. ищцата се е разкрещяла на служител на болницата, изпълняващ длъжността „санитар“ – П.Х.; за неуплътняване на работното време, тъй като било докладвано, че същата спи по време на нощните си смени, както и за открити фасове от цигари в коша за пране след нощно дежурство на мед. Сестра К..

Съгласно §1, т. 22 от ДР на КТ „Системни нарушения на трудовата дисциплина" са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. В настоящия случай се касае за дисциплинарни нарушения, за нито едно от които не е наложено дисциплинарно наказание. За да приеме съдът, че ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.

3 от КТ, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да установи извършването от страна на ищеца на поне три от нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение. Настоящата въззивна инсттанция намира, че не следва да коментира нарушенията, изразяващи се в неуплътняване на работното време и за намерени фасове след дежурство на ищцата, тъй като същите не са индивидуализирани по време и място.

За системни нарушения на трудовата дисциплина поначало важат 3 общите процесуални правила, трайно възприети и прилагани в съдебната практика, – че в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при оспорване от страна на ищеца той да е извършил дисциплинарните нарушения, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване, може да установи извършването им чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, като следва да проведе главно пълно доказване – по несъмнен начин – на всички конкретни спорни обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за дисциплинарно уволнение, е осъществено всяко едно от тези дисциплинарни нарушения, обуславящи системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.

От събрания по делото съвкупен доказателствен материал – писмени и гласни доказателствени средства се установява, че на 30.07.2022 г. ищцата е напуснала преждевременно работното си място. Това обстоятелство не се оспорва от ищцата както в подадената искова молба, така и в дадените писмени обяснения пред работодателя. Посочва се, че същата е уведомила дежурния лекар, но не твърди да е поискала и да е получила разрешение да отсъства от работното си място от ръководния орган на болницата. Това обосновава нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,ал.1, т. 1 КТ.

По безспорен начин се установяват и дисциплинарните нарушения, изразяващи се в грубо отношение и държане с другите служители на болницата, а именно – В. П. и П.Х.. В този смисъл са показанията на свидетелите Б.Б., М.Х. и П.М., които съдът кредитира като последователни, обективни и безпротиворечиви.

Тези изводи не се разколебават от свидетелските показания на св. К.Н., тъй като през процесния период същата не е била служител на болницата и не е възприела пряко факти и обстоятелства във връзка, с които е наложено процесното дисциплинарно наказание.

Съгласно константната практика на ВКС, установяването на системни нарушения на трудовата дисциплина и на искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения, намира приложение, само ако в исковата си молба ищецът е изложил твърдения и доводи, с които оспорва, че е извършил всички или част от дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение, или че за тях не са му искани или работодателят не е приел дадени от него обяснения по чл. 193 от КТ. Ако ищецът не е навел твърдения за такива обстоятелства и/или доводи в тази насока, съдът не може да обсъжда, като основания за незаконосъобразност и отмяна на дисциплинарното уволнение, обстоятелства относно извършването на съответното дисциплинарно нарушение и относно искането и даването на обяснения, които не са посочени с исковата молба като опорочаващи уволнението (решение № 258/01.07.2015 г. по гр. дело № 909/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 121/30.05.2017 г. по гр. дело № 3718/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

В настоящия случай видно от депозираната искова молба от страна на ищцата същата не оспорва по същество описаното в заповедта за уволнение поведение, а именно напускането преждевременно на работното място и 4 грубо отношение към останалите служители. Същата не излага конкретни доводи и срещу твърдените нарушения за неуплътняване на работното време и открити фасове след дежурства на ищцата. По отношение на първото нарушение твърди, че е напуснала поради здравословно състояние на баща си и след уведомяване на дежурния лекар, които обстоятелства не са установени нито пред съда, нито пред самия работодател в производството по налагане на дисциплинарно наказание. По отношение на конфликта, възникнал с В. П., в исковата молба не са изложени никакви конкретни доводи. Настоящата въззивна инстанция намира, че конфликтът между ищцата и обучаващия се персонал с използване на неподходящ тон и неимуестни забележки в присъствието на пациенти и работещи в болницата, възприето от работодателя като непристойно, грубо и неуважително държане към служител, съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187,ал.1, т. 8, пр. 2 от КТ. А по отношение на конфликта с П.Х. се позовава на контролни функции върху работата на санитарите, съгласно връчената й длъжностна характеристика, както и осъществяване на текущ контрол за спазване на хигиенните изисквания. Не може да се сподели доводът на въззивницата, че направената от нейна страна забележка на санитарите в изпълнение на тази контролна функция не следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. На първо място, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че се касае за грубо и невежливо отношение, а не за направена забележка. От друга страна, съгласно чл. 188 КТ забележката представлява дисциплинарно наказание, за налагане на което дисциплинарна власт притежава единствено работодателят, каквато компетентност безспорно няма медицинската сестра спрямо санитаря. Неоснователно е и оплакването, че лицата не са били на работа по едно и също време, тъй като видно от приложен по делото график за м. септември 2022 г. на 26.09.2022 г. същите са били на работа на 12-часова смяна, а на 6-ти също се вижда, че ищцата е била на работа – нощна смяна, а П.Х. – на 12-часова смяна.