Определение № 400 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. София, 24.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000453 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 536, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 7.05.2025 г. на заявителя сдружение „Български олимпийски комитет“, представляван от новоизбрания председател В. Н. Л., срещу определение от 29.04.2025 г. по ч.т.д. № 616/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-17 състав, с което по искане на Б. И. Г. на осн. чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛН е спряно регистърното производство, образувано по заявление образец А15 № 20250321163934 пред Агенцията за вписванията за вписване в ТРРЮЛНЦ на промени в обстоятелствата по партидата на сдружение „Български олимпийски комитет“ до приключване на производството по търг. дело № 591/2025 г. на СГС.

В жалбата се твърди, че определението е недопустимо в частта, с която е спряно цялото регистърно производство по заявлението, доколкото с него било поискано вписване на промени във връзка с четири решения на ОС от 19.03.2025 г. /по т. 8, 9, 10 и 11/, а искането за спиране обхващало само вписването на решенията по т. 9, 10 и 11, спрямо които бил предявен и иск за отмяна. Извън предмета на този иск и на искането за спиране било вписването на промените по решението по т. 8, с произнасянето по което съдът нарушил диспозитивното начало. Поддържа се и, че в противоречие с целта на чл. 536 ГПК постановеното спиране на регистърното производство не защитавало интереса на сдружението, а частните интереси на предходните членове на управителния съвет. Сочи се, че спирането на вписването на новоизбраното ръководство на БОК нанасяло непоправими щети на българския олимпийски спорт и компрометирало българската държава и нейната спортна общност в международните среди.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли искането за спиране на регистърното производство.

Ответникът по жалбата Б. И. Г. – молител по искането по чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ – в писмения отговор оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. И. Г. с молба от 24.03.2025 г., с която на осн. чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ е поискано спиране на регистърното производство, образувано по заявление образец А15 № 20250321163934 пред Агенцията за 1 вписванията за вписване в ТРРЮЛНЦ на промени в обстоятелствата по партидата на сдружение „Български олимпийски комитет“ с ЕИК – 000690735. Поискано е спирането да бъде постановено до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството п о търг. дело № 591/2025 г. на СГС, образувано по подадена от молителя искова молба с вх. № 35112/21.03.2025 г., с която са предявени искове за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението, проведено на 19.03.2025 г., по т. 9, 10 и 11 от дневния ред, касаещи избора на нов председател на сдружението и нови състави на изпълнително бюро и контролен съвет. Посочено е, че молителят е индивидуален член на БОК.

Към молбата е приложен препис от посочената искова молба с вх. № 35112/21.03.2025 г.

От служебна проверка в електронната партида на ответното сдружение в ТРРЮЛНЦ се установява, че процесното заявление № 20250321163934 e подадено от адвокат, упълномощен от В. Н. Л., за вписване на следните промени:

1) в поле 10а „Представляващи“ – заличаване на С. Г. К. и вписване на В. Н. Л. като председател на сдружението;

2) в поле 12д „Органи на управление“ – Изпълнително бюро – заличаване на Н. К. И., Е.

С. Д., А. К. Т., В. А. Г., Х. Г. М., С. А. К., М. З. Г., П. П. К., З. Й. Й., Т. Г. Г, Х. С. С., К. И. И.,

С. Г. К. и Х. Д. М.;

3) в същото поле – вписване на В. Н. Л., Г. Н. Г., В. З. З., Т. Г. Г, Я. Ц. А., И. Д. К., Г. И. А., К. Л. П., С. П. Б. И. Г. К., В. Н. Х., И. Р. С., Р. Д. Я. и М. Г. М..

Вписването е поискано въз основа на приложен протокол за проведено общо събрание от 19.03.2025 г., което е проведено по приет дневен ред, част от който са и следните точки: т. 8 – Освобождаване от длъжност и отговорност на членовете на Изпълнителното бюро, Контролния съвет и Председателя на БОК поради изтичане на мандата; т. 9 – Избор на председател на БОК; т. 10 – Избор на състав на Изпълнителното бюро и БОК и т. 11 – Избор на състав на Контролния съвет на БОК.

За да постанови обжалваното определение от 29.04.2025 г. СГС е приел, че са налице предпоставките на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид висящия исков спор по посочената искова молба, който бил преюдициален по отношение на обстоятелствата, чието вписване се иска.

Регистърното производство по същото заявление е било спряно и с предходни: 1) определение № 1236/24.03.2025 г. по ч.т.д. № 614/2025 г. на СГС, потвърдено с определение № 346/1.06.2025 г. по ч.т.д. № 386/2025 г. на САС – до приключване на производството по искова молба с вх. № 35547/21.03.2025 г., подадена от Ж. А. В.; и 2) определение № 1245/24.03.2025 г. по ч.т.д. № 615/2015 г. на СГС, потвърдено с определение № 341/29.05.2025 г. по ч.т.д. № 384/2025 г. на САС – до приключване на производството по искова молба с вх. № 35470/21.03.2025 г., подадена от П. П. К., по което е образувано т.д. № 597/2025 г. на СГС.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ за да се постанови спиране на регистърното производство следва да са налице основанията по чл. 536 ГПК или други предвидени в ТЗ случаи. Основанията за спиране по чл. 536, ал. 1 ГПК са: 1) наличие на висящо дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт, и 2) по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата, в който случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска, като производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен. В ТРРЮЛНЦ се вписват факти /обстоятелства/ и се обявяват актове /чл. 2 ЗТРРЮЛНЦ/, които следва да са резултат на правомерно възникнали и развили се правоотношения. Поради това от двете основания за спиране по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК за регистърното производство е приложимо само първото /наличието на исков спор 2 относно преюдициално правоотношение/, доколкото второто основание предполага самото правоотношение да е пряк предмет на установяване с акта за вписване в ТРРЮЛНЦ, което е извън обхвата на действието на вписването по чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ. Едно правоотношение е преюдициално по отношение на подлежащото на вписване обстоятелство тогава, когато то е условие за валидното възникване /съществуване/ на това обстоятелство. В подобна хипотеза установяването по исков път на първоначалната липса /вкл. поради нищожност/ или последващото отпадане на преюдициалното правоотношение /поради унищожаване, разваляне, отмяна на юридическия факт, от който е възникнало/ води и до липса или отпадане на обстоятелството, чието вписване се иска. Следователно, правоотношението е преюдициално ако от него зависи съществуването на подлежащото на вписване обстоятелство.

В конкретния казус такава зависимост е налице. Видно от процесното заявление № 20250321163934 с него е поискано заличаване на досегашния представляващ сдружението и вписване на нов представляващ, както и заличаване на част от досегашните членове на управителния орган /изпълнителното бюро/ и вписване на нови членове. Не е спорно, че тези обстоятелства са резултат на взети решения от 19.03.2025 г. на общото събрание на сдружението, но е спорно дали това са само решенията по т. 9 и т. 10 от дневния ред /за избор на председател и изпълнително бюро/, които са атакувани от молителя с предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, или и на решението по т. 8 от дневния ред /за освобождаване на досегашните председател и ИБ/, което решение не е предмет на този иск. По-конкретно спорът е дали част от поисканите промени /за заличаване на досегашния председател и част от членовете на ИБ/ произтичат само от решението по т. 8.

Въззивният съд намира, че всеки избор на нови ръководни органи на сдружението имплицитно включва и освобождаване на досегашните членове на тези органи, дори и изрично да не е казано. Не е възможно да се избере нов персонален състав на съответния орган, ако не се замени стария персонален състав. В случая това по несъмнен начин следва и от съдържанието на протокола на процесното ОС, сочещ именно на такова намерение.

Поради това дори и да не беше прието решението по т. 8, то с избора на други персонални състави на органите по т. 9 и т. 10, старите персонални състави се считат за освободени, освен за тези членове, които са преизбрани и в новия орган. Действително, не е невъзможна и хипотезата на освобождаване изцяло или отчасти на досегашни членове на органите, без избор на тяхно място на нови – стига това да е намерението, волята на общото събрание. В случая обаче процесното ОС е проведено при предварително обявен дневен ред, включващ изрично нов избор на персонален състав на органите на управление на сдружението. По тази причина т. 8 от него няма самостоятелно значение, а следва да се разглежда като част от комплексното решаване на въпроса с избора на ново ръководство, предмет и на следващите т. 9 – 11. От това следва, че волята на ОС е била да избере ново ръководство за нов мандат, а не просто да освободи старото ръководство, без нов избор, в който случай сдружението би изпаднало в парадоксалната ситуация на изцяло липсващи управителни органи. Ето защо следва да се приеме, че освобождаването на старото ръководство е резултат и на решенията по т. 9 и т. 10 от дневния ред, а не само на т. 8.

При това положение предявеният от молителя иск по т.д. № 591/2025 г. на СГС, по предмет отговаря на условието на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. и в частта за заличаването на старото ръководство, което основание за спиране на регистърното производство ще бъде налице докато е висящо исковото производство.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд допустимостта на самото исково производство и основателността на иска са ирелевантни за производството по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, а от значение е единствено неговата висящност. Единствено в правомощията на съда, пред когото е висящо исковото производство, е преценката дали предявения иск е редовен и допустим, а всички останали съдилища следва да зачитат неговото решение – чл.

297 ГПК.

Вярно е, че в настоящото производство подлежи на преценка наличието на интерес за молителя от самото спиране на вписването по партидата на сдружението, но такъв е налице 3 винаги, когато искането е подадено от лице, намиращо се в членствени правоотношения със сдружението. Същото като юридическо лице е само правна форма, чрез която членовете осъществяват собствената си нестопанска дейност. Членовете са действителните собственици на сдружението, поради което всеки член има интерес да спре което и да е вписване по партидата на сдружението, а още повече – относно персоналния състав на управителния му орган. В случая молителят е член в сдружението, поради което е легитимиран да подаде искането по чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.04.2025 г. по ч.т.д. № 616/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-17 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4