Решение № 260147 от 22.04.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4899/2019
- Вид
- Решение № 260147
- Подписан
- 22.04.2021
- В сила
- 28.05.2021
- Състав
- АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 261773 от 02.11.2020 · АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
- Определение № 260459 от 27.11.2020 · АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
- Определение № 260065 от 25.01.2021 · АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
- Разпореждане № 260379 от 12.02.2021 · АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.401 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.3а · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.Пазарджик,22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№4899 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.А.К. с ЕГН ********** *** ищецът „АСВ“ЕАД с ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. твърди, че на 27.11.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г. и Анекс от 27.11.2018г неразделна част от рамковия договор между „А. Ф.“ООД с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК ... по силата на който произтичащото от договор за кредит „Бял акарта“№406260, сключен между „А. Ф.“ООД и ответника Г.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Договорът за кредит съдържа изрична клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице – чл.17, ал.3 от договора. Твърди се, че на 03.05.2019г е подписано Приложение№1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г, между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ... и „АСВ“ЕАД с ЕИК
********* по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит „бяла карта“№...., сключен между „А. Ф.“ООД и Г.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране н авземания“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви ,такси, комисионни и други разноски.
Съгласно т.1.8 от параграф 1 от рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и „АСВ“ЕАД от 03.05.2019г. Приложение №1 представлява списък / таблица, електронен вариант , подписан с квалифициран електронен подпис на страните , поради което представеното към доказателствата приложение №1 не съдържа мастилен подпис и печат на страните по договора. Съгласно чл.4.5 от договора за цесия от 03.05.2019г „АСВ“ЕАД се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Съгласно пълномощно от управителя на „А. Ф.“ООД „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД е упълномощено да уведомява от името на „А. Ф.“ООД длъжниците по вземанията, които са цедирани съгласно рамковия договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. между „А. Ф.“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД нотариално заверено.
Ищцовото дружество е преупълномощено съгласно горепосоченото пълномощно да уведомява длъжниците по вземанията на „Аксес Файненс“ ООД за извършената цесия на 11.11.2016г съгласно пълномощно от 03.05.2019г. от законов представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД в качеството на упълномощено лице.Ищцовото дружество е упълномощено да уведомява длъжниците по вземанията , които са цедирани съгласно договор за цесия от 03.05.2019г. на 22.05.2019г. от ищцовото дружество в качеството на преупълномощено лице е изпратено до ответника уведомление за станалата цесия на основание Рамковия договор от 11.11.2016. и Анекс от 27.11.2018г. На същата дата до ответника е изпратено уведомление за извършената на 03.05.2019г цесия . Двете писма са изпратени едновременно чрез
Български пощи ЕАД до постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за заем.
На 28.11.2019г до ответника са изпратени повторно две уведомителни писма за двете цесии. Двете уведомителни писма са изпратени едновременно до настоящия адрес на длъжника, посочен в договора за заем , чрез куриер- товарителница №68667066 като писмото отново е върнато в цялост.
Твърди се, че на 31.05.2017г между ответника в качеството на кредитополучател и „А. Ф.“ООД в качеството на кредиторе е сключен договор за кредит „Бяла карта“№.... по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя договорената сума лв. под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 500лв. под формата на разрешен кредитен личит, който се усвоява чрез международна кредитна карта бяла карта/Access
Finance iCard, а длъжникът се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С подписването на договора съгласно чл.2, ял.2 и 3 кредитодателят е предоставил на кредитополучателя от името на „И. Ф.“АД/ картоиздател/ кобрандирана кредитна карта с №.... като кредитополучателят е удостоверил, че заедно с картата е получил отделен запечатан плик, който съдържа ПИН-код за ползване на картата. Кредиторът е изпълнил задължението да предостави максималния кредитен лимит, уговорен в договора посредством зареждане на картата с тази сума в момента на активирането и , а именно на 31.05.2017г.От усвоените суми по предоставяния кредитен лимит чрез кредитна карта към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500лв. Върху усвоената по кредита сума длъжникът дължи договорна лихва в размер на 184.56лв. за периода от 02.06.2017г – датата на първата транзакция по картата до 06.04.2018г. датата на настъпилата предсрочна изискуемост.Твърди се, че съгласно чл.15, ал.1 и 2 от договора в случай, че кредитополучателя не заплати тези задължения на падежа съгласно условията на сключения договор същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитора допълнително обезпечение чрез поръчител, за което кредитора и поръчителя подписват договор за поръчителство със срок от 30 дни . Съгласно чл.15, ал.4 задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущо задължение на падежа.
На основание чл.20 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението и на 6 то число на месеца, в който текущото задължение не е погасено до 5 то число на следващия месец. На посоченото основание на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 302.50лв. за периода от 06.07.2017г до 06.04.2018г. В случай, че кредитополучателя не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж е длъжен да предостави на кредитора както обезпечение за поръчителство така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит , която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. Съгласно чл.21, ал.4 от договора при забава на плащане на текущото задължение или на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит кредитополучателя дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50лв. за всеки ден до заплащане на сумите. Освен това на основание чл.21 ал.5 от договора кредитополучателя се е съгласил при настъпване на предсрочна изискуемост да заплати такса в размер на 120лв. включваща разходите на кредитора за действията на лице/ служител , което осъществява и администрира дейността по извънсъдебни събиране на задълженията на кредитополучателя. В настоящия случай на кредиторът е начислил разходи за събиране в общ размер от 123.38лв. Съгласно чл.21, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателя не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца като поде един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит то цялото задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо . В случая предсрочната изискуемост е обявена на 06.04.2018г. като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си поради което от този момент се начислява обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва, а именно 44.79лв. за периода от деня, следващ настъпването на предсрочната изискуемост- 07.04.2018г до 13.03.2019г. датата на подаване на заявлението в районния съд, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Твърди се, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми по ч.гр.д.№1246/2019г. по описа на РС-Пазарджик. След това вземането е прехвърлено на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г. и като титуляр на това вземане в качеството му на цесионер това дружество е активно легитимирано да предяви иска по чл.422 от ГПК. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1246/2019г по описа на РС-Пазарджик, а именно : главница в размер на 500лв., договорна лихва в размер на 184.56лв. за периода от 02.06.2017г до 06.04.2018г , неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 302.50лв. за периода от 06.07.2017г до 06.04.2018г, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 44.79лв. за периода от 07.04.2018г до 13.03.2019г., законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения и представител, е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че кредиторът не е уведомил изрично ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в момент, предхождащ подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Налице са множество нищожни клаузи, без които договорът не може да съществува. При условията на евентуалност счита ,че са налице нищожни клаузи описани в чл.4, ал.1т.2 и т.4 касаещи лихвен процент 43.20% и ГПР -45.90%. на основание чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК.
В договора за кредит е посочено единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР като не е разписана методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита/ кои компоненти са включени в него и как се формира същия/. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита , настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. и тези дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставяния кредит. Според чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 о ал.2 и чл.12, ал.1т.7-9 от ЗПК договорът е недействителен. Отделно от това претенциите за договорна лихва и неустойка са недействителни, поради нищожност на тези клаузи. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за пращане на възнаградителна лихва е действително е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. В настоящия случай уговорената договорна лихва е 43.20% годишно и 0.12% дневно , което надхвърля трикратния размер на законната лихва и това представлява нарушение на добрите нрави и противоречи на принципа на добросъвестността при договаряне.
Клаузата за неустойка е нищожна ,тъй като освен обезпечителна и обезщетителна по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок след настъпване на падежа при забава в плащането, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Така както е уговорена неустойката е единствено с цел да санкционира заемателя за виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване неизпълнението в срок на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.
Разпечатката съдържа 20 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d87cae3-30bf-4406-a5d6-b821d75caa90