Решение № 5085 от 15.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3608/2023
- Вид
- Решение № 5085
- Подписан
- 15.12.2023
- Състав
- Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 и 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 и 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5085 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330103608 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, гр. София, бул. „Македония“ № 3, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал.1, КЗ ,чл.45 и 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 255,91 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 240,91 лв. за увредения л.а. марка „******* въз основа на застраховка „****” по застрахователен договор № ******** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на ***** г., когато при движение по републикански път между селата П. и Х., водачът на увреденото МПС преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и сумата от 15 лв.ликвидационни разходи, ведно със законна лихва върху главницата, считано от ***** г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че на ***** г., когато при движение по републикански път между селата П. и Х., водачът на увреденото МПС преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което се сочи, че са настъпили щети по автомобила. При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „****“, сключена със „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с валидност от ****** г.
Сочи, че в резултат на процесното ПТП са нанесени щети на застрахования лек автомобил, които са описани в опис-заключение по щета № ******* – увредена предна дясна гума.
1
Изразява становище, че щетите са оценени на база цени и методика , прилагани от застрахователя, като въз основа на калкулация и подадена претенция за обезщетение е определена сума в размер на 240,91 лева. Ищцовото дружество е одобрило сумата и е изплатило същата на застрахования. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната община, тъй като тя е отговорна за поддържането и обслужването на пътя. Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 255,91 лв. - главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.
Постъпило е становище, с което се оспорва единствено факта на настъпване на описаното в исковата молба ПТП на посоченото място, поради липса на протокол за ПТП. Заявено е и възражение за съпричиняване, което обаче не е в законоустановения срок, поради и което не следва да се разглежда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Отделено е като безспорно обстоятелството, че е настъпило ПТП, че ответникът отговаря за поддържане на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП, че са причинени вредите в посочения размер и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Оспорва се единство факта, че процесното ПТП е настъпило на мястото, на което се сочи в исковата молба.
Не се оспорва и от приетата като писмено доказателство полица се установява, че към датата на ПТП л.а. марка „******* е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
С уведомление за щета от **** г. управляващият Б. В. Д. е уведомил застрахователя за настъпило ПТП на ***** г. на пътя посока *****, при което управляваният от него лек автомобил л.а. марка „****** е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което е увредена предна дясна гума, като е повикал пътна помощ, тъй като колата не е снабдена с резервна гума и го закарали в сервиз, където сменил и четирите гуми с нови, тъй като нямало същата марка, а увредената гума е предоставена на застрахователя за оглед. В Приложение № * към уведомлението, което е предявено на разпитания като свидетел водач на автомобила е описано, че времето е било ясно, а пътят е бил сух, кат трафикът е бил интензивен.
В деня на депозиране на уведомлението за щета е направен опис – заключение по 2 щета, в която е отразена щетата изразяваща се в необходимост от подмяна на предна дясна гума. Съгласно калкулацията на претенцията щетата е оценена в размер на 240,91 лв., като така определеното застрахователно обезщетение, изразяващо се в стойността на щетата е изплатено на **** г.
На **** г. на ответника е връчена от ищеца регресна покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в размер на 240,91 лв., както и сумата от 15 лв.ликвидационни разноски.
В отговор на получената регресна покана ответникът е заявил, че не следва да заплаща претендираните суми, доколкото не е установено отговорността му- елементите от фактическия състав на деликта, за което ищецът носи доказателствена тежест.
От разпита на св. Б. Д., управлявал процесното превозно средство, се установява, че това не е единственото дело, което има, което касае участъка между с. ******, доколкото пътят не е бил отремонтиран, бил е в много лошо състояние. Доколкото има два случая на този път в много кратък период от време, то първоначално свидетелят се обърква и дава показания за другия случай, при който са били увредени двете гуми на автомобила. След предявяване на уведомлението си спомня за конкретния случай, като посочва, че на пътя не е имало сигнализация или обозначение за наличие на неравности. Потвърждава описаното в уведомлението щета, като посочва, че след като е описал, че е викал Пътна помощ значи е викал пътна помощ, като не си спомня конкретно. Спомня си, че предна дясна гума е попаднала в голяма дупка при завоя на Винарната между *****.
Съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Същите са отразени в заявлението и потвърдени впоследствие от разпитания свидетел.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Според нормата на чл. 8, ал. 2 ЗП, той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура" в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно найкратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП/. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Безспорно се установява, че в резултат на неизпълнение на задълженията по поддържане на съответния участък от републиканския път водачът на застрахованото ППС е претърпял ПТП, изразяващо се в попадане на управляваното от него ППС в непредвидимо,
3 необезопасено препятствие на пътното платно/ нарушено пътно покритие – дупка, при който е констатирано увреждане на посочените в Опис- заключение по щета детайли, като настъпилите вреди за водача на ППС-то са в рамките на претендираните размери и настъпването им е в причинно – следствена връзка с гореописаното ПТП. Установено е и плащането на дължимата за отстраняване на вредата сума от застрахователя на застрахованото лице – увредено от процесното ПТП, което е основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника – АПИ по отношение на застрахователя – ищец.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, чийто размер се установява от неоспореното експертно заключение, дори и в по – голям размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер, с оглед диспозитивното начало и доколкото същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока в общ размер от 218 лв., от които сумата от 50 лв.- държавна такса и 168 лв. – адвокатско възнаграждение
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, гр. София, чрез Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“ бул. Витоша, №89Б сумата от 255,91 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 240,91 лв. за увредения л.а. марка „****** въз основа на застраховка „***” по застрахователен договор № ****** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на ***** г., когато при движение по републикански път между селата ******, водачът на увреденото МПС преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и сумата от 15 лв.- ликвидационни разходи, ведно със законна лихва върху главницата, считано от ****** г. до окончателното й изплащане, както и 218 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5