Решение № 51 от 19.02.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. .., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – .., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20231210201461 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „...“ЕООД, със седалище и адрес на управление в .., представлявано от управителя ..., против НП №01-2300388/13.09.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-.., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лв., във връзка с нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН. Алтернативно се застъпва, че вмененото нарушение е маловажен случай пи смисъла на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяна на обжалваният акт .

Санкциониращият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно и апелира за потвърждаването му като такова.

Заинтересованата страна ДИТ-.. , надлежно призована не ангажира представител и становище по делото. / За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен 1 от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от 2

АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / РП-.., надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните и закона, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./ НП е връчено на 11.09.2023г. чрез ... и в законният 14-дневен срок, срещу него е депозирана процесната жалба- на 27.09.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка по работни места на 27.06.2023г. , около 19.40часа, във връзка със спазване на трудовото законодателство в обектснек бар „Примо“, находящ се в .., ...., стопанисван от процесното дружество, осъществена от свидетелите И. и А., двамата служители при санкционният орган /инспектори/, било констатирано , че това дружество, в качеството му на работодател , е допуснало на тази дата лицето ..., да извършва трудова дейност /да работи на длъжност готвач в кухня/, без да й е предоставен 3 екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни, както и без да й е предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Проверяващите лица предоставили на лицето ... писмена декларация по КТ, в която тя собственоръчно удостоверила и посочила, че извършва трудова дейност в провереният обект към момента на проверката , именно на длъжността „ готвач“, с работно време от 18.00 часа до 23.00 часа и 2 почивни дни. В Декларацията си ... отразила също, че трудовото й правоотношение е започнало с този работодател на 27.06.2023г., както и, че има с него договорено трудово възнаграждение по 5 лв. на час. След приключване на проверката на жалбоподателя е предоставена възможност да представи документи, във връзка с насрочената на 25.07.2023г. втора проверка по документи, в рамките на която процесното дружество е представило сключен трудов договор между него и ... на 27.06.2023г., който съгласно нарочна справка в системата на НАП е бил и надлежно регистриран там на 27.06.2023г. в 20.27 часа /след извършената проверка./ Описаните констатации на проверяващите лица са квалифицирани като административно нарушение на жалбоподателя по чл.

63, ал.2 от КТ, в качеството му на работодател и за него св.И., в присъствието на св. А., е съставил срещу процесното дружество , АУАН№012300388 /25.07.2023г.

За извършените две проверки е изготвен и нарочен констативен на 25.07.2023г. , в който са материализирани идентични констатации на проверяващите лица като тези отразени в АУАН.

Въз основа на АУАН, на 13.09.2023г., Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- .., е изготвила атакуваното НП№01-2300388, с което за описаното в този акт административно нарушение по чл.63, ал2 от КТ, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, а именно 1500.00лв. НП е връчено лично и срещу подпис на представител на процесното дружество /упълномощено лице/ на 11.09.2023г.

/Пълномощно за ... е приложено и към преписката и с него жалбоподателят му е делегирал правомощия за получаване на актове и подписване на такива от името на процесното дружество при проверки от контролни държавни органи в страната, какъвто е и санкционният орган в казуса. / Изложените фактически твърдения в АУАН се потвърждават от разпита на 4 свидетелите И. и А.. Те установяват, че лично извършили проверката по работни места и в процесният обект / снек –бар“Примо“, находящ се в ../, където на заварените да работят в обекта лица били раздадени декларации по КТ за удостоверяване съществуването на трудово правоотношение. Такава декларация била предоставена и на работника ..., която попълвайки я удостоверила, че работи при процесното дружество от датата на проверката, с договорено работно време и установено работно място на длъжност „готвач“, без да й е предоставен трудово договор от работодателя преди започване на тази работа в обекта и уведомление по КТ. Именно заради това нарушение на дружеството-работодател, св.И. издал процесният акт в присъствието на св.А. и, същият бил връчен на пълномощник за работодателя.

Според приложената собственоръчно попълнена декларация от ... в хода на процесната проверка по работни места на 27.06.2023г., тя действително е удостоверила, че е ангажирана на работа по трудово правоотношение при процесното дружество като неин работодател от тази дата, на длъжността „готвач“ в снек-бар „Примо“. Посочила е също, че има договорени с работодателя 2 почини дни, работно време от 18ч до 23 часа и договорено трудово възнаграждение по 5 лв. на час . Този трудов договор, сключен между жалбоподателя и ... е и приложен към преписката на л.13 от делото и има същите реквизити, като тези попълнени от въпросният работник в декларацията му пред контролните органи на ДИТ, с изключение на възнаграждението, което е фиксирано като месечно такова в размер на 195.00лв. и допълнително възнаграждение за стаж от 0.60%.

Видно от приложена по делото справка за регистрация на договори на процесното дружество в ТД на НАП, към датата на проверката, трудовият договор , сключен между процесното дружество и ..., е надлежно регистриран от работодателя на 27.06.2023г., след часа на процесната проверка/20.27 часа/.

Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП в процесният казус се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката, Заповед №3-0693/15.08.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.

Изведената фактическа обстановка се обосновава с посочените гласни и 5 писмени доказателства, които са безпротиворечиви, логични и кореспондиращи по между си, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина.

При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон. В НП ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява / проверки по работни места и по документи, както и със свидетели/, отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя, както и санкционната норма, въз основа на която е отмерено определената имуществена санкция. АУАН и НП са и надлежно връчени, чрез упълномощено за това лице. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН, който е мотивирал издаването на обжалваното НП. Ето защо, съдът приема, издаденото НП за процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя в обратна насока, намира за неоснователни.

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин и, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.