Решение № 62 от 27.11.2020, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Радка Д. Дражева Първанова

Яница С. Събева Ченалова

Ивайла Т. Куманова Г.а като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20202200600435 по описа за 2020 година Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

С атакуваната присъда подсъдимият Г. З. Г. е признат за виновен в това, че на 21.03.2017г. в гр.Сливен, ***, е нанесъл лека телесна повреда на П. Н. П. от гр.Сливен, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.30 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Подсъдимият Г. З. Г. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец П. Н. П. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума.направените от последния разноски в размер на 412 лв.

Подсъдимият Г. З. Г. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец П. Н. П. сумата от 852 лв., както и сумата от 548,52 лв., представляващи направените по делото разноски.

Подсъдимият Г. З. Г. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по смета на СлРС следващата се държавна такса в размер на 50лв. върху уважения граждански иск.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство 1 пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен – немотивиран и незаконосъбразен. Заявява се, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Оспорва се доказателствената преценка на съда, като се заявява, че неоснователно са кредитирани в пълнота само доказателствата събрани по почин на тъжителя, за сметка на останалите доказателства. Твърди се, че релевантни за делото доказателства и обстоятелства са били пренебрегнати и не са били обсъдени и анализирани от съда.

Обосновава се извод, че деянието на подсъдимия не е престъпно поради своята малозначителност респ. че ене предстъвлава обществена опасност. По отношение на уважевния в пълен обем граждански иск се заявява, че същият не е бил доказан нито по основание, нито по размер. Настоява се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Впоследствие е депозирано писмено възражение от частния тъжител и граждански ищец П. Н. П. , чрез повереника му, в което се оспорва основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия и същата се определя като неоснователна.

Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда и се настоява за потвърждаването й. Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.

Подсъдимият Г. З. Г. , редовно призован, не се явява лично, а за него се явява упълномощения му защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си против присъдата на посочените в нея основания. Аргументира тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и че не е доказан размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан и по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло.

Частният тъжител и граждански ищец П. Н. П. , редовно призован, не се явява, а за него се явява упълномощения му повереник. Последният поддържа възраженията си срещу въззивната жалба, намира същата за неоснователно и настоява за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Претендира направените разноски за въззивната инстанция

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства принципно правилно, а и в достатъчна степен пълно е приел за 2 установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Г. в и частният тъжител П.П. се познавали. Живеели в един и същи блок и вход в гр. Сливен, ****.

През месец март 2017г. тъжителят се върнал от Германия, където работел.

Подсъдимият Г. имал подозрения, че тъжителят П. и съпругата му /по това време/ имат интимна връзка.

На 21.03.2017г., около обяд, тъжителят П. и негов приятел - свид. Н.В., който живеел в същия вход, имали среща пред блока, където живеели, за да пият кафе. Свид. В. слязъл пред входа малко преди частния тъжител. Пред блока той видял подс. Г., който бил до автомобил си, заедно с друго непознато за свид. В. лице - свид. П.М.. Малко след това, пред входа на блока слязъл и тъжителя П. и двамата със свид. В. тръгнали към колата на частния тъжител.

Тогава към тъжителя П. се приближил подс. Г., попитал го има ли да му каже нещо, след което му ударил плесник по лицето, а след това го свалил с удар с юмрук на земята в градинката пред блока, където започнал да го рита, а частния тъжител се предпазвал с ръцете си.

Малко след това към тях се приближил свид. С.С., който бил разбрал за случващото се от съпругата си - свид. Г.С. и от клиенти на офиса на Изипей, където тя работила, които му били казали, че подсъдимият бие частния тъжител. Когато свид. С. ги приближил, тъжителят П. бил прав, зачервен, с прашни дрехи и притеснен, а подсъдимият Г. го заплашвал, че ще плати, за да пребият него и баща му.

Викове от страна на подс. Г. към тъжителя П. чула и свид. Д. от терасата си.

Сред пристигането на свид. С., подс. Г. се качил в автомобила си и тръгнал заедно със свид. М., а малко след това частния тъжител и свид. В. седнали на кафенето на свид.

С., като тъжителят П. изглеждал изплашен, бузите му и шията му били зачервени.

По-късно същият ден тъжителят П. и свид. В. посетили съдебен медик - доктор Ч., който прегледал П. и издал СМУ № 121/2017г, в което описал, че при прегледа на П. установява контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявото слепоочие, болки в областта на дясната половина на челото и дясното слепоочие и болки в дясната поясна област и в областта на корема, като болките се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на снагата. Посочил още, че тъжителят, съобразно предварителните сведения, е получил и остра стресова реакция. При извършване на прегледа лекарят констатирал и че по долнището от спортния екип, с който е облечен тъжителят се вижда зеленикаво зацапване, което наподобява такова от намачкана трева. Заключението на медицинското лице е, че установените увреждания са могли да бъдат получени по време и начин, както съобщава П. и са му причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота", тоест разстройство на здравето, 3 извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Вечерта след инцидента и следващите 3-4 дни тъжителят П. изпитвал болки в главата, пиел болкоуспокояващи, оплакал се, че го боли и гърба. Споделил, че се притеснява от Георги.

На 24.03.2017г., във връзка със случилото се, тъжителят П. подал съобщение за извършено престъпление до Началника на РУ на МВР Сливен, като на подс. Г. бил съставен протокол за полицейско предупреждение, в който полицейският служител го предупредил в да не осъществява физически и психически тормоз над П. и семейството му, да не го обижда и заплашва.

След няколко месеца, на 04.07.2017г. по повод подаден сигнал на тел. 112 от частния тъжител и на него, и на подсъдимия били съставени протоколи за полицейско предупреждение да не осъществяват един спрямо друг физически и психически тормоз, да не влизат в саморазправа помежду си.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно и в достатъчна степен пълно, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна принципно до изложените по-горе фактически констатации. Освен това, първоинстанционния съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил и задълбочен анализ на наличните доказателства и доказателствени средства /намерил израз в мотивите към присъдата/, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена.

В тази връзка се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба на защитника на подсъдимия както за необоснованост на атакувания съдебен акт /с оглед на възраженията по отношение на извършената от страна на районния съд преценка на доказателствените материали и приетата за установена фактическа обстановка/, така и за постановяването на същия при противоречивост на доказателствените материали и неправилна преценка на същите /с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в допълнителната жалба, с които се оспорват изцяло доказателствените изводи на районния съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на наличия по делото доказателствен материал/.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд по отношение на преценката на тези доказателства, както и изложените в тази връзка достатъчно 4 убедителни доводи и аргументи. Първата инстанция е коментирала задълбочено и обективно всички налични по делото доказателства, вкл. и тези които са били представени от подсъдимия в негова защита, а от друга страна в действителност не са налице такива големи и непреодолими различия в доказателствата, въз основа на които е била обоснована обвинителната теза.

С основание първоинтанционният съд е приел, че приета от него фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.В., С.С., Г. С.а Б. Д., които правилно са преценени и кредитирани като логични, последователни и взаимнодопълващи се, както и подкрепени от събрания в хода на производството доказателствен материал.

Настоящата инстанция споделя преценката относно показанията на свид. В., че същите се подкрепят от изготвеното медицинско удостоверение, в което съдебният медик в деня на инцидента е прегледал тъжителя П. и е установил наранявания както в областта на главата, така и н областта на дясната поясна област и корема, както и върху долната част на спортния му екип е имало петно от зеленикаво зацапване, наподобяващо такова от намачкана трева. Това действително съответства на твърденията на свид. В. относно начина, по който са били причинени телесните повреди на тъжителя П.. Съответства и на показанията на свид. С., който е видял тъжителя П. зачервен, с прашни дрехи и е чул отправените закани от страна на подсъдимия към тъжителя. Подкрепят се индиректно и от изводите, които свид. С. си е направил от външния вид на тъжителя, а именно че е бил бит, както и от думите, които е чул от клиенти на „Изипей", че подсъдимият е бил частния тъжител.