Решение № 349 от 14.11.2019, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр. Враца, 14.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,

Гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: М.

АДЖЕМОВА

Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар Лилия Горчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. дело № 551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 707/10.08.2019 г., постановено по гр. дело

№ 5069/2018 г. Врачанският районен съд, първи граждански състав, е признал за установено по отношение на С.М.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. ***, по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът С.М.С. не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца сумата от 4 640,78 лв., представляваща паричната равностойност на количеството начислена вода, съгласно разпоредбата на чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на „ВиК”, вр. Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, която сума е обективирана в Писмо с изх. № 9400-528/08.11.2018 г. на „ВиК” ООД – Враца, издадено въз основа на Протокол № 11443/07.11.2018 г., като е отхвърлил иска за сумата от 272,95 лв. над тази сума от 4640,78 лв. до пълния предявен размер от 4 913,73 лв.

Срещу така постановеното решение в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 124 от ГПК и е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 640,78 лв., е подадена въззивна жалба от адв.

Ц.С. – пълномощник на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца, в която се излагат съображения за неправилност на същото. Навеждат се доводи, че решението в атакуваната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционното решение е вътрешно противоречиво, тъй като в съдебния акт първо се посочва, че за сумата от 272,95 лв. искът следва да бъде отхвърлен, а изложението продължава с крайния извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. В подкрепа на твърдението за неяснота на действителната воля на съда се цитира практика на ВКС. Въззивникът изтъква, че правилно районният съд е намерил за неоснователен довода, че ищецът не отговаря за заплащане на начислената сума, тъй като не е потребител, но че неправилно съдът е приел, че „ВиК” ООД – Враца не е претърпяло вреда в размер на 4 640,78 лв., като сочи, че дружеството основава вземането си на разпоредбата на чл. 47, вр. чл. 46 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите и на чл. 37, вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г., които предвиждат отговорност за вреди от непозволено увреждане и начина на определяне на дължимите суми. Твърди, че въззиваемият дължи заплащане на цялата сума от 4 913,74 лв. за периода от 07.11.2017 г. до 07.11.2018 г., при приложение на чл. 162 от ГПК и като се вземе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въззивникът обсъжда подробно събраните по делото доказателства, като изтъква, че безспорно е установено съществуването на незаконно присъединяване към водопроводната мрежа, което може да бъде осъществено и от лице, което не е обвързано с договор, какъвто е и настоящият случай. Посочва, че това лице дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред в размер на стойността на количеството вода, което би могло да се изразходва за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.

Иска се от въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Претендират се и разноски, направени пред двете съдебни инстанции, включително заплатените адвокатски възнаграждения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна С.М.С., чрез адв. М.С., в който се изразява становище за неоснователност на същата. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Въззиваемият не споделя доводите на въззивника за противоречие в мотивите на обжалваното решение, като по отношение на изложеното, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, твърди, че се касае за техническа грешка и с изключение на това, мотивите изцяло кореспондират с диспозитива на съдебния акт. Изтъква се, че въззиваемият е собственик само на сграда за ремонтна работилница, находяща се в поземлен имот № 212001 – собственост на Държавен поземлен фонд, а съгласно приетата съдебно-техническа експертиза водопроводната шахта е разположена именно в ПИ № 212001, който е частна държавна собственост. Излагат се съображения, че районният съд в мотивите си е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но вещото лице по нея е работило само по зададени от въззивника параметри съобразно Наредба № 4/2004 г. и Общите условия на дружеството. Твърди се, че въззивникът не е доказал твърденията си, обективирани в Протокол № 11443/07.11.2018 г., тъй като не е извършена техническа експертиза на място, която да потвърди размера на полиетиленовата тръба и скоростта, с която водата преминава през нея, за да се изчисли със съдебно-счетоводната експертиза евентуалното количество потребена вода и неговата парична равностойност. Посочва се, че в случая също така не се касае за действителна консумация на вода, а за начислена такава съобразно разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. и Общите условия, като претенцията на водоснабдителното дружество е останала недоказана по основание и размер.

Навеждат се доводи, че правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 162 от ГПК.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се и разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Врачанският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът С.М.С. не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца сумата от 4 913,73 лв., представляваща паричната равностойност на количеството начислена вода, съгласно разпоредбата на чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на „ВиК”, вр. Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че при липсата на установено виновно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в извършени от него действия по незаконното присъединяване към ВиК системата по смисъла на чл. 37 от Наредба № 4/2004 г., пределите на отговорността му се разпростират върху действително претърпените вреди от ответника, равняващи се на потребеното количество вода в имота. Установил е, че по делото няма данни въз основа, на които да се определи количеството на действително ползваната вода и точния период на ползване, при което следва да се приложи нормата на чл. 162 ГПК, като последното отчетено количество вода е било в период, когато е била ползвана целогодишно сградата за отглеждане на животни.

Съдът е намерил, че следва да бъде взето предвид това показание за реално отчетено количество вода за почти едногодишен период – от 20.02.2012 г. до 29.01.2013 г., което е в размер на 152 м3. Вещото лице е посочило цените за 1 м3 вода на „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца, които са одобрени от контролния орган. По реда на чл. 162 ГПК съдът е определил размерът на претъпряната от ответното дружество вреда в размер на 272,95 лв., като за този размер искът е бил отхвърлен.

В постъпилата искова молба ищецът твърди, че е собственик на два поземлени имота в землището на с. ***, общ. Мизия: поземлен имот № 212006 с ЕКАТТЕ 68148 с площ от 13,016 кв.м., начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при неполивни условия: пета; имотът се намира в местността „Край село“ при граници и съседи: имот № 212003, имот № 212002, имот № 212001, имот № 212005, имот № 000057, имот № 000056, имот № 000046, имот № 000084, имот № 000049 и имот № 000055, и на сграда за ремонтна работилница/Стретификалня Битовка/ със застроена площ от 400 кв. м., построена през 1962 г., находяща се в имот № 212001 в землището на с. ***, ЕКАТТЕ 68148, с площ на имота 2,271 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, вид собственост: държавна частна; категория на земята при неполивни условия: четвърта; поземленият имот се намира в местността „Край село“ при граници и съседи: имот № 212006 и имот № 212002. Имотите били закупени от него с НА № 8, том 12, рег. № 4316/19.12.2012 г., акт № 8, том 12, дело № 2043/2012 г. Твърди, че сградата се намира в имот частна държавна собственост, представляващ имот № 212001, като излага, че същият навлиза в собствения му имот № 212006. Сочи, че в близост до границата на двата имота, но в рамките на държавния имот се намира водопроводна/разклонителна/ шахта. Твърди, че не е клиент на ответника „ВиК“ ООД – Враца. Излага, че на

07.11.2018 г. била извършена проверка от представители на ответника, като констатациите от нея били обективирани в Протокол № 11443/07.11.2018 г. Проверката била осъществена в отсъствието на ищеца. Било посочено, че водоподаването в имота било прекъснато от 01.02.2013 г. с протокол № 676 и пр. № 0686834. Било констатирано, че водоподаването било възстановено самоволно, като не било мерено и заплащано използваното количество питейна вода. Проверката била извършена в присъствието на работник на собственика на имота. Ищецът получил копие от протокола от присъствалото лице и посетил ответното дружество, където му било връчено писмо изх. № 9400-528/08.11.2018 г., с което го уведомили, че поради установеното незаконно присъединяване към мрежата му е начислена вода на стойност 4 913,73 лева. Изчисленията били извършени на база проводимост на един брой водопроводно отклонение Ф-25мм РЕ при потребление 6 часа в денонощието със скорост на водата V-1м/с за едногодишен период, съгласно чл. 37 от Наредба 4/2004 г. на МРРБ и чл. 46-47 от Общите условия на „ВиК“ ООД – Враца. Твърди, че лицето К.Р. не е присъствало на проверката. Сочи, че е невярна констатацията, че шахтата се намира в имота на ищеца. Ищецът изцяло оспорва констатациите, отразени в посочения протокол.

Твърди, че от закупуването на имота не е ползвал услуги на „ВиК“ ООД – Враца, като отрича да се е присъединявал незаконно към водопреносната мрежа и да е въздействал на шахтата, намираща се в държавния имот. Твърди, че имотите са незаградени и е налице невъзпрепятстван достъп от трети лица. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи посочената сума.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е постъпил отговор, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди се, че при извършена проверка от негови служители е установено незаконно присъединяване към мрежата, за което бил съставен протокол, съгласно изискванията на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ. Било установено, че присъединяването е реално и може да бъде използвано за водоснабдяване. Присъединяването се изразявало в унищожаване на ограничаващата пломба, монтиране на накрайник и поставяне на маркуч, по който водата се отвежда в имота, като било установено, че конструкцията е ефективна. Водоподаването в имота било прекъснато на 01.02.2013 г. поради незаплатени задължения. Твърди, че в чл. 37, ал. 1, изр. първо вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. била установена презумпция за потребление и неговото количество в хипотезата на присъединяване чрез незаконно отклонение. Сочи, че отговорност носи собственикът на имота, който е ищецът. Не било необходимо установяване на лицето, което фактически е извършило присъединяването, плащане се дължи от собственика на имота, който е имал реална възможност да ползва вода от това отклонение. Сочи, че промяната в собствеността на имота не е била заявена и не е била поискана промяна в партидата за него от новия собственик – ищецът, към момента на придобиването му. Била издадена фактура за начисленото количество вода. Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, претендира съдебни разноски.

Разпечатката съдържа 28 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d85fb64-42c3-413d-a66a-3068555bdc32