Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3000 от 23.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10746/2022
Вид
Решение № 3000
Подписан
23.06.2023
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3000 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110210746 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 402447/2022 от 19.04.2022г., издадено от Заместник кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.2 и чл.13, б. „б” от ЗАНН, чл.48 и чл.49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/ на А. В. Г. е наложена „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.18, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

Недоволна от това Наказателно постановление е останала А. В. Г., която подава жалба в СРС. В жалбата се твърди, че в процесната вечер не е имало билети за продан на спирката и от шофьора. В допълнение към жалбата (приложено на лист 39-40 от делото) Г. заявява, че не е виновна за вмененото й деяние, тъй като не е намерила в продажба билети на спирката и при шофьора на автобус 310. Освен това жалбоподателката посочва, че е в затруднено финансово състояние, има дете и наложен запор от „Топлофикация София“ ЕАД, поради което заплащането на наложената й глобата е непосилно за нея. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателката А. В. Г. се явява лично. В съдебно заседание на 02.11.2022г. Г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 10.01.2023г. Г. пледира за отменя на Наказателното постановление като изтъква, че се намира в затруднено финансово състояние.

Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община се представлява пред СРС 1 от юрк. Владимирова. В съдебно заседание на 01.11.2022г. тя оспорва жалбата. В хода по същество пред СРС на 10.01.2023г. процесуалният представител на въззиваемата страна моли СРС да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват извършеното нарушение. Пледира се за потвърждаване на Наказателното постановление в цялост.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

А. В. Г. работи като секретар във фирма „***“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева и допълнително възнаграждение от 63,90 лева. Тя има дете на навършени 12 години. Срещу А. В. Г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД и има наложен запор върху трудовото й възнаграждение.

На 19.03.2022г. свидетелите Раева и П. (служители на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД) извършили проверка на А. В. Г. докато последната пътувала в автобус 310 с инвентарен № 2034. Проверката била реализирана около 18:14 часа на 19.03.2022г. след спирка „Западен парк“, с посока ул. „Оряхово“, в района на бул. „Сливница“. В хода на проверката се установило, че А. В. Г. пътува без превозен документ. Пред проверяващите контрольори от „Центъра за градска мобилност“ ЕАД А. В. Г. обяснила, че не е имало от къде да си купи билет, тъй като такъв не се е продавал и на спирката, и при шофьора на превозното средство. В хода на проверката Г. отказала да си закупи карта на еднократно пътуване, продавана от контрольорите по редовността на пътниците. Поради това св. Раева поискала личната карта на Г., за да й състави Акт. В присъствието на св. Ж. С. П., св. Т. съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 402447 срещу А. В. Г. за това, че на „19.04.2022г.“ в 18.14 часа в автобус 310 жалбоподателката пътува без редовен превозен документ, което било констатирано след спирка „Западен парк”, посока ул. „Оряхово”, в района на бул. „Сливница“ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което нарушила чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. А. В. Г. подписала АУАН и получила екземпляр от него срещу подпис на 19.03.2022г.

В Акта, съставен срещу А. В. Г., фигурира бланковото съдържание на АУАН „пътува без редовен превозен документ или с нередовен превозен документ по смисъла на чл.10, чл.11, чл.12 и чл.32 от „Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община”: * с невалидна карта; * с превозен документ, който не съответства на пътуването (период на валидност или маршрутна линия);

* с персонализирана карта, издадена на лице, различно от ползвателя; * с нетаксувана електронна карта, заредена за 10 пътувания за един пътник за тролейбусен и трамваен транспорт; * нетаксувана електронна карта, заредена за 10 пътувания за метро; * с подправен превозен документ; * с персонализиран превозен документ, непридружен от документ за самоличност; * с преотстъпен превозен документ за преференциални пътувания“. В Акта е подчертано, че А. В. Г. „пътува без редовен превозен документ” и е допълнено, че „отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по 2 редовността на пътниците” като с това е нарушила чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 402447/2022 от 19.04.2022г., с което Заместник кметът на Столична община на основание чл.53, ал.2 и чл.13, б. „б” от ЗАНН, чл.48 и чл.49 от НРУПОГТТСО е наложил на А. В. Г. административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО - за това, че на „19/03/2022“ в 18.14 часа в гр. София, в автобус 310 с инвентарен № 2034, констатирано след спирка „Западен парк”, посока ул. „Оряхово”, в района на бул. „Сливница“ жалбоподателката пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.

Това Наказателно постановление е било изпратено до кмета на район „Люлин” за връчване. От там били изпратени две покани до А. В. Г. за явяване в 7-дневен срок от получаване на писмото в Столична община – район „Люлин“ за връчване на Наказателното постановление. Поканата била с изх. № РЛН22-ГР94-2967-{23} от 21.07.2022г. и била изпратена по пощата. Същата била получена от Г. на 03.08.2022г. На 03.08.2022г. А. В. Г. получила лично и срещу подпис и препис от НП № 402447/19.04.2022г. На 05.08.2022г. по пощата А. В. Г. подала жалба срещу това Наказателно постановление директно в СРС.

Жалбата е входирана в СРС под № 166428 от 10.08.2022г. По повод на тази жалба, след изискване на административно – наказателната преписка от Столична община, на 25.08.2022г. е образувано настоящото НАХД № 10746/2022г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

Съдът приема за безспорно установена посочената по-горе фактология след като анализира събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите Т.Р. и Ж. П.; плик от жалба с пощенско клеймо; Заповеди на Кмета на Столична община с № СОА18-РД08-455 от 10.05.2018г., с № СОА18-РД15-4780 от 09.05.2018г. и с № СОА20РД09-1062 от 13.01.2020г.; писмо от Столична община – район „Люлин“ с вх. № 222945 от 20.10.2022г. с приложени п окана с изх. № РЛН22-ГР94-2967-{23} от 21.07.2022г. , известие за доставяне на поканата и попълнена разписка за получено НП № 402447 от 19.04.2022г.;

Трудов договор № 10/04.11.2013г.; Допълнителни споразумения към Трудов договор № 10/04.11.2013г. от 01.04.2022г., 04.01.2016г., 01.07.2015г., 05.01.2015г., 01.01.2021г. и от 03.01.2017г., Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ; Удостоверение за получен доход;

Удостоверение за раждане от 01.06.2010г.; Покана за доброволно изпълнение; Изпълнителен лист; Запорно съобщение, както и АУАН № 402447 от 19.03.2022г.

Съдът кредитира цитираните по-горе писмени доказателства, тъй като те са обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Писмените документи, предоставени от А. В. Г. и приложени на лист 41-54 от делото са взаимно подкрепящи се, достоверни и непредубедени. Поради това съдът ги кредитира и приема, че А. В. Г. работи като секретар във фирма „***“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение /след 01.04.2022г./ в размер на 710 лева и допълнително 3 възнаграждение от 63,90 лева; с едно дете на навършени 12 години /към момента/ и с наложен запор върху трудовото й възнаграждение.

Приложените на лист 26-29 от делото писмени документи също следва да се кредитират от съда, тъй като са взаимно допълващи се и с достоверна дата. От съвкупната преценка на писмото от Столична община – район „Люлин“ с вх. № 222945 от 20.10.2022г., поканата с изх. № РЛН22-ГР94-2967-{23} от 21.07.2022г. , известието за доставянето й и попълнена разписка за получено НП съдебният състав достига до извода, че чрез Столична община – район „Люлин“ Наказателно постановление № 402447 от 19.04.2022г. е било връчено на А. В. Г. на дата 03.08.2022г.

Пликът на лист 6 от делото също има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това СРС кредитира и това писмено доказателство и съответно приема, че жалбата на Г. срещу Наказателно постановление № 402447 от 19.04.2022г. е била изпратена директно до СРС по пощата на 05.08.2022г.

По делото са приложени Заповеди на Кмета на Столична община с № СОА18-РД08-455 от 10.05.2018г., с № СОА18-РД15-4780 от 09.05.2018г. и с № СОА20РД09-1062 от 13.01.2020г. Тези Заповеди са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява напълно. От Заповед № СОА18-РД15-4780 от 09.05.2018г. на Кмета на Столична община се установява, че Кметът на Столична община е възложила на Албена Христова Атанасова – Заместник кмет на Столична община, Направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“ да замества Кмета на Столична община в периода 10-11 май 2018г. като изпълнява функциите на Кмет на Столична община. От Заповед № СОА18-РД08-455 от 10.05.2018г. на Кмета на Столична община се установява, че оправомощената с кредитираната по-горе Заповед заместваща Кмета на Столична община е възложила със Заповед от 10.05.2018г. на Т. да съставя АУАН съгласно чл.47, ал.1, вр. чл.45 от НРУПОГТТСО. Поради това съдът приема, че Акт с бланков № 402447 от 19.03.2022г. е съставен от оправомощено за целта лице. Със Заповед № СОА20-РД09-1062 от 13.01.2020г.

Кметът на Столична община е възложил на К.Д.К. – Заместник кмет на Столична община да изпълнява функциите на административно-наказващ орган по преписки, образувани въз основа на съставени Актове за нарушения по НРУПОГТТСО, вкл. и да издава Наказателни постановления. Поради това, на основание чл.48, ал.1 от НРУПОГТТСО, доколкото процесното НП е подписано на 19.04.2022г. именно от К.Д.К. в качеството му на Заместник кмет на Столична община, съдът приема, че атакуваното Наказателно постановление изхожда от овластено лице.

Показанията на св. Т.Р. се характеризират като вътрешно логични, последователни, непредубедени и достоверни. Те намират опора в АУАН и отчасти в показанията на св. Ж.

П.. Поради това съдът кредитира думите на Раева.

Показанията на св. Ж. П. се явяват неинформативни относно самата проверка на пътничката А. Г. , тъй като тази свидетелка няма спомен „какво е станало“ и въз основа на 4 това, че е съставен Акт прави извод, че „пътничката е била или с неперфориран билет, или без превозен документ“. Доколкото свидетелите следва да дават показания за възприети от тях факти и обстоятелства, а не за собствените си умозаключения, в цитираната тук част показанията на св. П. не следва да се кредитират, тъй като освен неинформативни, те по същината си не представляват и свидетелско показание, а предположение. Същевременно доколкото св. П. твърди, че шофьорът на превозното средство не е продавал билети и в тази част показанията Ж. П. намират опора в думите на Т.Р., а освен това звучат и житейски достоверно, съдът ги кредитира и приема за доказана тезата на жалбоподателката, че не е имала от къде да закупи билет. Показанията на св. П. за това, че е работила в екип със св.