Решение № 206 от 06.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500371 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на РБ против Решение № 248/ 22.06.2023 г. по Гр.д. № 17/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Ж. И. П. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца и 20 дни над определения срок, в размер на 15 000 лв.

Жалбоподателят счита за неправилно приетото от съда, че ищецът е надлежал определеното му наказание със 7 месеца и 20 дни. Поддържа, че ако съответните органи на Кралство Испания, което е приело за изпълнение наложеното на ищеца наказание от 1 г. и 2 м. лишаване от свобода, не са съобразили приспадането на реално изтърпяното наказание по някоя от групираните присъди, Прокуратурата не следва да носи отговорност за това. Отделно излага, че от събраните доказателства се установява, че испанските власти са приспаднали 3 м. от общото наказание. Моли решението да изменено, като се намали присъденото обезщетение съобразно срока на надлежаване от ищеца, който според него е 4 м. и 11 дни – за периода от 24.07. до 05.12.2022 г.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Ж. И. П. не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустима и 1 следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, които са следните: С Определение на №102/ 17.05.2017 г. по ЧНД №107/2017 г. по описа на РС – Кнежа на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК на ищеца Ж. П. е определено едно общо най-тежко наказание по влезлите в сила присъди по НОХД № 987/2009 г. на РС – Плевен, НОХД № 241/2008 г. на РС – Кнежа и НОХД № 65/2009 г. на РС – Кнежа, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим, и е постановено да се приведе в изпълнение наложеното на осъдения П. наказание по четвърта присъда срещу него – тази по НОХД № 199/2008 г. на РС – Кнежа от 3 месеца „лишаване от свобода“. В диспозитива на определението е посочено, че на основание чл.25 ал.2 НК от определеното общо наказание се приспада „фактически изтърпяното /изцяло или отчасти/ наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от присъдите, включени в групирането, до привеждане в изпълнение на определението. В мотивите е отразено, че към датата на произнасяне П. е изтърпял по НОХД № 987/2009 г. на РС – Плевен и НОХД № 65/2009 г. на РС – Кнежа наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца – за периода от 11.07. до 11.10.2015 г. С Решение № 154/ 07.07.2017 г. по ВЧНД № 629/2017 г. по описа на ОС – Плевен е прието, че постановеното от РС приспадане на фактически изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ е без необходимата конкретика и определението на РС е изменено, като е конкретизирано, че се приспадат изтърпените три месеца по НОХД № 987/2009 г. на РС – Плевен и НОХД № 65/2009 г. на РС – Кнежа. Т.е. установено е, че общия размер на наказанието, което ищецът е следвало да търпи по всички присъди е общо 1 година и 2 месеца: определено му е най-тежко наказание 1 година и 2 месеца по три кумулирани присъди спрямо него, от което следва да се приспаднат 3 месеца фактически изтърпени /за периода от 11.07. до 11.10.2015 г./ и се добавят 3 месеца, приведена в изпълнение присъда по НОХД № 199/2008 г. на РС – Кнежа.

Ищецът Ж. П. е издирван за привеждане в изпълнение на влязлото в сила 2 определение за групиране, не е открит в страната и е обявен за международно издирване, при което е задържан във Валядолид, Испания. Във връзка със задържането е приведена в изпълнение издадената срещу него Европейска заповед за арест от 13.03.2018 г., в която е посочено, че му е наложено наказание от 1 година и 5 месеца лишаване от свобода, приспадат се изтърпени от него 3 месеца и остатъкът от срока за изтърпяване е 1 година и 2 месеца. На основание на ЕЗА за периода от 07.03.2019 г. до 15.04.2019 г. – 1 месец и 8 дни – ищецът е бил задържан в Кралство Испания с оглед екстрадирането му в Република България. В производството по ЕЗА П. е направил искане да изтърпи наложеното му наказание в Испания. Изготвено е предложение на РП – Кнежа от 12.07.2019 г. до Кралство Испания наказанието по Определение на №102/ 17.05.2017 г. по ЧНД № 107/2017 г. по описа на РС Кнежа да бъде изпълнено в тази държава. Преди да приеме за изпълнение определението испанският съд е изискал конкретизация от Прокуратурата относно конкретното подлежащо на изпълнение наказание; времето на предварително задържане на лицето в България, което подлежи на приспадане; дали лицето е започнало да търпи наказанието по кумулацията и ако да – колко е изтърпяло с оглед изчисляване на останалия период на изпълнението. Това се установява от писмо на л.319 от преписката на Прокуратурата. В отговор от 16.10.2019 г. – л.322 – 323 от преписката на Прокуратурата по въпроса какво конкретно наказание трябва да изтърпи П. в Испания РП – Кнежа е посочила, че му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по влезлите в сила присъди по НОХД № 987/2009 г. на РС – Плевен, НОХД № 241/2008 г. на РС – Кнежа и НОХД № 65/2009 г. на РС – Кнежа за срок от 1 година и 2 месеца, а на въпроса относно времето на предварително задържане на лицето в България, което следва да се приспадне от кумулативното наказание е даден отговор, че с постановление на прокурор е приспаднато времето от 11.07. до 14.07.2015 г. и този времеви период е зачетен при изпълнение на определеното едно общо най-тежко наказание. С определение на испанския съд от 12.11.2019 г., издадено по съдебна поръчка № 68/2019 СО в процедурата по ЕЗА и екстрадиция – л.363 – 365 от Преписката на Прокуратурата, Определение на №102/ 17.05.2017 г. на РС – Кнежа е признато и прието за изпълнение.

В акта е посочено, че на П. е наложено кумулативно наказание по четири присъди в размер на 1 година и 2 месеца, изтърпяването на което не е започнало и в съответствие с чл.86.1 изпълнението на присъдата ще бъде в съответствие с разпоредбите на испанската правна система. В периода от 11.08.2021 г. до 30.05.2022 г. – 9 месеца и 18 дни ищецът е търпял наказанието в затвора в гр. Сеговия, Кралство Испания. При завръщането му в България на 10.06.2022 г. е задържан на летището, бил е задържан в ареста 3 дни и от 13.06. до 05.12.2022 г. – общо 5 месеца и 22 дни – е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Плевен.

Установено е, че на 23.08.2022 г. майката на ищеца е сезирала РП – Плевен, че синът й изтърпява повторно наложеното му наказание и е отправила искане 3 наказанието да му бъде прекъснато, което искане не е уважено. След изтичането на три месеца от задържането му тя е сезирала ОП – Плевен с искане да бъде прекъснато изпълнението на наказанието му поради реална опасност същият да надлежи присъдата си, но с Постановление от 03.10.2022 г. ОП е приела, че не е налице опасност от неоснователно задържане и е отказала да прекъсне изпълнението. Във връзка с оплакванията на майката на ищеца Прокуратурата е изискала редица справки. На 01.12.2022 г. в РП – Плевен е постъпило решение от 22.06.2022 г. на Централен наказателен съд № 1 – Мадрид – л.434 – 436 от преписката на Прокуратурата/, с което съдът е обявил за погасена наказателната отговорност на Ж. П. на основание чл.130.2 от НК на Кралство Испания, съдържанието на която норма е изложено в акта, а именно, че наказателната отговорност се погасява с изпълнение на присъдата. Видно е, че решението е издадено по съдебна поръчка № 68/2019 СО в процедура по ЕЗА и екстрадиция и е посочено, че съдебната поръчка следва да бъде архивирана след извършване на съответни записи в Централния наказателен регистър на м-во на правосъдието. От мотивите на решението става ясно, че на 30.11.2021 г. е издадено „решение за одобрение на изпълнението на осъдителна присъда, с което наказанието ще се счита за изпълнено на 30.05.2022 г.“ Това решение не е представено по делото и не е налично в приетата като доказателство преписка на Прокуратурата.

При изяснената фактическа обстановка, ВТАС намира за правилен извода на първоинстанционния съд за осъществяване на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.6 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за причинените на ищеца П. неимуществени вреди вследствие на изпълнение на наложеното му с влязъл в сила съдебен акт наказание над определения срок. Отговорността на Държавата е обективна, защото законът не се интересува дали увреждането се дължи на виновното поведение на конкретно длъжностно лице. Прокуратурата на РБ е субституент на Държавата в производството и отговорността й в конкретната хипотеза произтича от дадените й в чл.5 ал.1 ЗИНЗС и чл.146 ЗСВ правомощия да упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията. Поначало Прокуратурата не прави оплаквания срещу извода на съда, че е налице надлежаване от ищеца на наложеното му наказание, а спорът пред настоящата инстанция е от една страна до размера на надлежаването и от друга – до справедливия размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди.

Както бе посочено, ищецът П. е следвало да търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, който срок включва кумулирано наказание по три присъди в размер на 9 месеца, предвид приспадането от определеното най-тежко наказание от 1 година и 2 месеца на фактически излежаните 3 месеца за времето от 11.07. до 11.10.2015 г., и още 3 месеца по приведената в изпълнение четвърта присъда.

В ЕЗА от 13.03.2018 г., която е инициирала производство пред испанския съд, правилно е било отразено, че П. следа да търпи остатък от наложеното му наказание в 4 размер на 1 година и 2 месеца, но от издаването на ЕЗА до задържането на ищеца на 07.03.2019 г. е изминал период от 1 година и след направеното от последния искане да търпи наказанието в Испания, испанският съд е изискал актуална информация.

Дадената му такава относно остатъка от наказанието е некоректна и според ВТАС именно това е причината да се стигне до последвалите проблеми със срока на лишаване на ищеца от свобода. Видно от писмото на РП – Кнежа от 16.10.2019 г., в него е коментирано само кумулираното наказание по присъди по НОХД № 987/2009 г. на РС – Плевен, НОХД № 241/2008 г. на РС – Кнежа и НОХД № 65/2009 г. на РС – Кнежа, но не и наказанието по приведената в изпълнение присъда по НОХД № 199/2008 г. на РС – Кнежа. Зададеният от испанския съд въпрос е бил какво е конкретното наказание, което трябва да се изпълни в Испания, т.е. какъв е целият срок на наказанието, което ищецът следва да изтърпи в Испания, а не какво е кумулираното наказание по част от присъдите, което за него е ирелевантно. Вярно е, че в случая срокът на най-тежкото общо наказание съответства на сбора между остатъка от найтежкото общо наказание след приспадане на фактически изтърпяното и наказанието по приведената присъда по НОХД № 199/2008 г., но съществено в случая е, че на въпроса относно времето на предварително задържане на лицето в България, което следва да се приспадне от целия размер на наказанието, е даден отговор, че с постановление на прокурор е приспаднато времето от 11.07. до 14.07.2015 г. – 3 месеца. Това нито е време на предварително задържане, нито е време, относимо към общия размер на наказанието по Определение на №102/ 17.05.2017 г. по ЧНД №107/2017 г. – това е излежана част от присъда, наказанието по която е кумулирано с наказанията по други присъди и тази изтърпяна част подлежи на приспадане само от определеното общо най-тежко наказание, а не от целия размер на наказанието. Видно от въпроса, испанският съд се е интересувал от предварителното задържане на ищеца по конкретния подлежащ на изпълнение акт, което задържане следва да се зачете за изтърпяно наказание и да се приспадне при изчисляване на остатъка от срока.