Решение № 62 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200940 по описа за 2025 година

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитниците на подсъдимата А. Д. А. срещу присъда № 8 от 02.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 511/24 по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

С присъда № 13 от 15.05.2024 г., постановена по нохд № 310/2023 г. на Районен съд – Кюстендил, подсъдимата А. Д. А., с ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че на 19.05.2022 г. в с. Копиловци, обл. Кюстендил, по ул. „Стоян Тренев“ е управлявала моторно превозно средство – „Нисан Алмера“ с рег. № ............, след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, като на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

С въззивната присъда постановеният съдебен акт е изцяло отменен, като подсъдимата А. А. е призната за виновна по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК и на това основание във вр. с чл.54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъда в сила.

Наложена е и глоба в размер на 500 лв.

В касационната жалба и допълнението към нея са заявени касационните 1 основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, аргументирани и в представени впоследствие писмени бележки. На първо място се поддържа, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като решението на съда не било взето въз основа на разкрита обективна истина и при правилно формирано вътрешно убеждение. Част от доказателствените източници били игнорирани, а други – преценявани фрагментарно, като защитните възражения не били обсъдени. Конкретно се твърди, че само част от показанията на свидетелите К. и Г. били кредитирани, без да са изложени съображения за тяхната цялост и налични противоречия по между им, като в тази връзка се препраща и към повторния разпит на свид. Г. с настояване и за неяснота относно необходимостта му. Отправена е критика към извършената преценка на останалите свидетелски показания – на Б. и Б. и обсъдените отговори на експертите С. и П. в съдебно заседание. Твърди се също непоследователен подход при кредитиране на писмените доказателства с изключването на протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества от доказателствената съвкупност, без да е процедирано по същия начин и с протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, съдържащ различно описание на проверяваното лице от направеното от свидетелите – полицейски служители, което противоречие не било коментирано. Изложени са и множество доводи относно значимостта на употребеното спрямо А. физическо насилие на пътя като обстоятелство, което поставя началото на причинно –следствената връзка в развитието на последвалата проверка и конкретно за реализирането на „съмнителна акция“ спрямо нея. Изричен акцент е поставен на нарушено изискване на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози (Наредба № 1/17 г.) за запечатване със стикерите по чл.3, ал.3 от нея на епруветката с изследваната контролна кръвна проба, която не била защитена и така се предоставяла възможност за манипулации или замяната й от широк кръг лица, включително и служители на МВР – гр. Кюстендил. По отношение на първоначалното експертно изследване във ВМА – София е оспорена възможността в наказателния процес да се презюмира изпълнението на визираното изискване за запечатване въз основа на липсата на отразена нередовност на пробата.

В жалбата се оспорва и обективността на постановената присъда, поради участието във въззивното производство в нарушение на чл.29, ал.1, т.7 от НПК на прокурор Б., като се сочи близката му роднинска връзка със свидетеля М. Б..

По тези съображения се твърди неправилно осъждане на подсъдимата въз основа на недоказано по несъмнен начин обвинение. Направени са алтернативни искания за оправдаването й или за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения.

2

В касационното съдебно заседание подсъдимата не се явява, а защитниците й поддържат становището си в жалбата срещу въззивната присъда, като допълват с аргументи, свеждащи се основно до твърдение за неправомерни действия на полицейските служители, инициирали проверката на пътя и използването й за оказване на натиск спрямо А. в съответствие с отправената й закана от страна на свидетел по делото. Акцентира се на неправилно според защитата с оглед разпоредбата на чл.23 от Наредба № 1/2017 г. позоваване на резултата от извършения тест при наличието на кръвно изследване; на нарушеното изискване за поставяне на стикери, което не било формално, както и на липсващ по делото протокол за предаване на кръвната проба от болница МБАЛ „Св. Анна“ в НИК – МВР.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага оставянето й без уважение, тъй като при постановяване на съдебния акт не са допуснати процесуални нарушения. В него са обсъдени относимите към предмета на делото доказателства, като няма спор, че подсъдимата е управлявала автомобила към момента на спирането й за проверка. Според прокурора от значение е и настъпилата след деянието нормативна промяна, изискваща установяването на наркотичното вещество да е по надлежен ред, който в случая също е спазен. По възражението за запечатване на изследваната кръвна проба се сочи, че използваната епруветка е била с наличен по дължината й стикер, а капачката е била облепена и парафинирана.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Преценката й по същество сочи, че същата е неоснователна.

На първо място не може да бъде споделено направеното оплакване за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при самото провеждане на въззивното производство с оглед участието на прокурор, спрямо когото са били налице предпоставките за отвеждането му. Видно от наличния по делото протокол (на л.31 от внохд № 511/24 на ОС - Кюстендил) единственото участие на прокурор Б., сочен за баща на свидетеля М. Б., е в съдебното заседание на 17.02.2025 г. В него само е допуснат допълнителен разпит на свидетелката Меган К. по искане на защитата и делото е отложено, включително и за извършването на очна ставка с вече допуснатия, но неявил се в това заседание свидетел К. Г.. Липсата на извършени действия по събиране на доказателства в рамките на въззивното съдебно следствие лишава от основание довода за опорочаване на производството и необективност на постановения съдебен акт.

3

Касационният съд не констатира и допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в пропуск да се изясни в пълнота обективната истина.

Проверката на извършената аналитична дейност на въззивния съд сочи, че вътрешното му убеждение е формирано на базата на приобщени по съответния ред доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност с извършен коректен прочит на същите.

Изложените съображения за постановената присъда дават основание за извода, че в съответствие с правомощията си въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на протестираната пред нея оправдателна присъда. Констатираната неправилност в оценката на първата инстанция е основана не толкова на различен прочит на доказателствената съвкупност относно пътния инцидент, в който е участвала подсъдимата и който е станал впоследствие косвен повод за проверката й, но главно на различната преценка относно значимостта му за резултатите от проверката за употреба на наркотично вещество. Основното усилие на защитата по делото е да установи наличието на мотив за манипулиране на резултата от проверката и конкретно на изследваните кръвни проби, поради което и напълно резонно въззивният съд е концентрирал усилията си да провери налице ли са съмнения в тази насока и може ли да се направи извод за изследване проби именно от подсъдимата. В тази връзка всички доводи в жалбата за необсъдени противоречия в показанията на свидетелите, касаещи случилото се преди извършената проверка не могат да се счетат за основателни и обосноваващи процесуално нарушение, отразило се на вярното изясняване на фактите, включващи се в предмета на доказване по делото. Така показанията на свидетелите К. и Г., както и соченото в жалбата противоречие помежду им нямат значението, придавано им от защитата, тъй като дори същите да се обсъдят в твърдяната насока и на тази основа да се приеме тенденциозност на извършената проверка, то само това не води до различни фактически изводи по решаващия въпрос дали подсъдимата е управлявала превозно средство след употребата на наркотично вещество. Независимо от това съдът е отдал нужното внимание на факта, че сезирането на полицейските органи и извършената от тях проверка спрямо подс. А. е сторено именно по повод възникнал конфликт между нея и свидетеля Г. и взаимните им оплаквания, от които първо по време е било това на подсъдимата. Процесуално издържано са обсъдени и показанията на свидетелите Б. и Б., спрели я за проверка към момента на управление на превозно средство. За разграничението от дадената им оценка от първоинстанционния съд, въззивният такъв е изложил в пълнота и в съответствие с вътрешното си убеждение съображенията си (на л.11 –л.12 от мотивите), които е основал на извършената съпоставка само с оценените като процесуално годни доказателствени източници, от които е изключил ползваната от районния съд докладна записка и материали по полицейска преписка, неприобщени като писмени доказателства. Въз основа на преценката за липсата на данни за лична предубеденост, аргументирано е счетено, че обсъдените показания установяват неспорния по делото 4 факт за извършване на проверката от полицейските служители въз основа на разпореждане от прекия им ръководител, без от това да е възможна направата на други решаващи за изхода на делото изводи. Не са налице и съмнения относно редовността на извършеното на място тестване за употреба на алкохол и наркотични вещества с годно за целта техническо средство – „Дръг тест 5000“, като липсват основания да се счита, че е възможно манипулиране на резултата от същото. Изводът за употребата на наркотично вещество не е основан само на това изследване, а е съпоставен с подробно обсъдените две заключения на изготвените по делото химико-токсикологични експертизи, изследвали взета кръвна проба. Без основание е оспорено и експертното качество на специалистите С. и К., тъй като независимо от липсата на вписване като вещи лица, компетентността им за изготвянето на посоченото изследване е безспорна (с квалификация „химик“, съобразно изискването на чл.24, ал.1 от приложимата Наредба), а участието им в производството е несъмнено в качеството им на лица, разполагащи с необходимите за предмета на делото специални знания в съответната област на науката.

За изясняване на относимите по делото факти не е от съществено значение коментираното от защитата противоречие за състоянието на подсъдимата, описано в протокола за извършена проверка (ясен изговор и произношение) и даденото й от свидетелите при разпита им в съдебно заседание (неясен и несигурен говор, блуждаещ поглед). Този въпрос също не е игнориран от съда, като изрично е отговорено на защитните доводи в тази насока, че липсата на подпис в протокола препятства установяване на автора му, което от своя страна да позволи и обсъждането на противоречие. По-същественото е, че съдът не само не е счел това обстоятелство за решаващо, но е и приел за меродавно именно установеното впоследствие при освидетелстването на подсъдимата нейно адекватно състояние, описано в протокола за медицинско изследване в МБАЛ „д-р Н. Василев“- гр. Кюстендил. Поради това и е без значение изключването на протокола за проверката от годните доказателствени източници с оглед липсващия подпис на съставителя му, като в отговор на защитните възражения за етапа, на който това е сторено, следва да се посочи, че обективирането на съдебната воля относно писмените доказателства следва да е именно в мотивите за постановената присъда, както правилно е процедирано в случая.