Решение № 784 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Венелин П. Кръстев в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603049 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 28.01.2025г., СРС 93-ти състав е постановил по НОХД № 2179/ 2024г.

Присъда, с която признал подс.Б. Д. Г. за невиновен в това, че на 18.08.23г., в гр.София, кв.Орландовци, ул.********, се заканил с убийство на С.Е.И., като му казал „Чакам само майка ми да умре и ще те убия! Ще те застрелям право в десетката! Ще те направя на кайма и ще те изям“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на осн. чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 НК.

Против присъдата е подаден въззивен протест от СРП с отправено искане за отмяна на същата и постановяване на нова такава, по силата на която подсъдимият да бъде признат за виновен в осъществяване на вменената му с ОА престъпна деятелност.В депозирания протест съвсем лаконично и неподкрепено с конкретни съображения е наведен довод за неправилност на присъдата.В срока по чл.320 ал.4 НПК е депозирано и Допълнение към протестта, в което допълнение са наведени конкретни аргументи за твърдяната неправилност и необоснованост на постановената присъда, изразена в неправилен доказателствен анализ на приобщените доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на горното прокурорът излага свой собствен коментар на приобщената доказателствена съвкупност, като акцентира на част от показанията на 1 пострадалия, които по мнение на СРП съдържат категорични данни за извършено престъпление.

Депозираният въззивен протест е подаден в срока по чл.319 ал.1 НПК.

Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за неговата форма и съдържание, така и за движението му съгл.чл.321 НПК. Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се излагат искания за събиране на нови доказателства, като въззивният съд също прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.

В ход по същество пред настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение поддържа така подадения протест – както в частта му относно изложен от СРС неправилен доказателствен анализ, доколкото неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите И. и Г.а; така и в частта му относно отправеното искане за отмяна на постановената присъда и осъждане на подсъдимото лице, като в тази насока се развиват аргументи относно наличие на съставомерност на обективираното от дееца поведение, което е безспорно доказано.

Защитата на подс.Б.Г., в лицето на адв.Г., приема атакувания съдебен акт за правилен.В тази връзка излага твърдения, че изводите на СРС от правна страна са напълно резонни и същите кореспондират с приетите за доказани факти.Според адв.Г., при настоящия казус не би могло да става въпрос за закана с убийство по см. на чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК и в тази насока излага определен доказателствен коментар, като изтъква приложението на чл.281 ал.8 НПК, ограничаващо доказателствената стойност на прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК свидетелски показания.В заключение и предвид изложеното, защитата отправя молба за потвърждаване на постановената оправдателна.

Подсъдимият Г. в своя лична защитата се придържа към изразеното от своя защитник, а в предоставеното му право на последна дума моли за потвърждаване на постановената първоинстанционна присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени от процесните страни в хода на съдебните прения и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в пълнота в мотивите към присъдата.Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.Въззивният съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

2

През 2023г. подс.Г. живеел в гр.София, кв.Орландовци, ул. ********, заедно със своята майка св.А.Г.а и заедно с нейния приятел св.С.И..Подсъдимият често употребявал алкохол и наркотични вещества и в дома си често буйствал и викал, без видима причина.Това му поведение се отразило и на отношенията му с горните двама свидетели, като поради проявявана от него агресия, възниквали конфликти между тях и свидетелите търсели съдействие от МВР, подавайки сигнали на тел.112.Такава ситуация била възникнала на 13.08.23г., но въпреки намесата на полицията, подсъдимият продължил да проявява агресия по отношение на свидетелите Г.а и И.

На инкриминираната дата 18.08.23г. вечерта подс.Г. и свидетелите Г.а и И. се намирали в своя дом на горепосочения адрес.Около 20.00ч. подсъдимият излязъл и малко след това, към 20,30ч. започнал да рита кофите за боклук на улицата и да вика, след което започнал и да удря от външната страна прозореца на стаята, в която били двамата свидетели и скъсал поставената мрежа.Свидетелят И. се опитал да го успокои, но подс.Г. ги обвинил, че са спукали гумата на колелото му и отново излязъл.След като употребил алкохол, той се прибрал по-късно вечерта, около 22.00ч. и отново започнал да блъска по прозореца на стаята и по отношение на св.И. изрекъл на висок глас думите „мишка, излез навън, ела да видим кой е по-голям мъж … Ако нещо стане с майка ми, ще те убия! Ще те застрелям право в десетката“, след което се прибрал в стаята си.След това св.И. се обадил на тел.112, в резултат на което на място пристигнали свидетелите М.Н. и Т.Т., полицейски служители в 02 РУ – СДВР. В тяхно присъствие подсъдимият подновил агресивното си поведение и посочвайки пострадалия, заявил „Ей този ще го убия!“, след което бил задържан.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати груби логически грешки.Съдът е анализирал доказателствените източници и подробно е обосновал съображенията си за тяхната съотносимост към процесния спор и правдивост на описаните факти.В мотивите към проверяваната присъда са обсъдени обясненията на подс.Г., показанията на свидетелите А. Г.а, С.И., М.Н. и Т.Т., като са обсъдени и всички изготвени по делото експертизи.В тази вр. въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като почти изцяло споделя доводите и съображенията, отразени в мотивите към оспорваната присъда, но с известна корекция, която ще бъде изложена по-долу в съдебния акт.При тези съображения напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.Изводите на СРС касателно показанията на свидетелите М.Н. и Т.Т. и касателно изготвените и приети експертни заключения са напълно правилни и изчерпателни и поради това, и споделими, като настоящият съд препраща към същите в тази им част .

3

Необходимо е обаче да се даде отговор на релевираните от държавното обвинение възражения за неправилен доказателствен анализ, като в тази вр. се акцентира върху показанията на сочения за пострадал свидетел И. и на тези, дадени от св.Г.а.Тук следва да се отбележи, че показанията на тези двама свидетели съдържат данни за място, време и обективирана от подсъдимия деятелност, които фактически данни напълно се припокриват с инкриминираните такива – в частност свидетелите Г.а и И. заявяват, че на инкриминираната дата и място, а именно на 18.08.23г. в гр.София, кв.Орландовци, ул.******** подсъдимият изрича по адрес на пострадалия думите „Чакам само майка ми да умре и ще те убия! Ще те застрелям право в десетката!“. Безспорно е, че така заявените обстоятелства са съотносими такива и се ползват с нужната конкретика и категоричност и доколкото коментираните показания са резултат от преките и непосредствени възприятия на двамата свидетели-очевидци, то съдът дава вяра и кредитира с доверие същите, оценявайки ги за пряк доказателствен източник.Нещо повече – наблюдава се последователност в разказа на свидетелите И. и Г.а, тъй като всеки един от горепосочените факти се съдържа както в показанията им, дадени пред СРС, така и в тези, дадени в хода на ДП и прочетени по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК и чл.281 ал.5 вр.ал.1 НПК. Да, действително се установява определено несъответствие между показанията на пострадалия и подадения от него сигнал до тел.112 (чийто запис е обект на експертно изследване), като в това последно съобщение той сочи само и единствено обстоятелството на изразено от подсъдимия намерение „да го бие и да бие майка си“, а не сочи изречените думи с отправена закана за убийство.Това обаче несъответствие между отделните доказателствени източници не влияе на преценката за достоверност на показанията на св.И. – съдът отчита, че всяко едно от горните доказателствени средства се ползва с един и същи първоизточник на информация; в случая както показанията на св.И., така и визираната експертиза, изследвала запис на негово телефонно обаждане, се базират на възприятия и думи на самия пострадал; следва обаче да се отчете и различният времеви момент на реализиране на събитията, съдържащи се в тези два отделни доказателствени източника; в частност в показанията си свидетелят разказва за действията на подсъдимия, предхождащи подаването на сигнала до тел.112, като съдържанието на последния отразява и е пречупено през конкретното психично състояние на свидетеля в този последващ момент и поради това, съдът приема за допустимо и житейски логично констатираното известно разминаване.

В контекста на горното е нужно да се отбележи, че по отношение свидетелските показанията в частта им относно коментираните факти и найвече изречените от подсъдимия заканителни думи не намира приложение ограничението на чл.281 ал.8 НПК, каквато теза се застъпва от защитата – тези факти не се съдържат само в прочетените на осн. чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК показания, но и в показанията, дадени в хода на съдебното следствие.Тук също така е нужно да се подчертае, че и първостепенният съд се позовава на забраната по чл.281 ал.8 НПК, сочейки за единствен доказателствен източник 4 на изречените заканителни думи прочетените на горното правно основание показания.В тази им част мотивите на СРС действително се явяват неправилни такива, доколкото както вече се подчерта, в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие свидетелите И. и Г.а изразяват изречените от подсъдимия на инкриминираната дата думи (макар и не в последователността и терминологията, посочена в процесния ОА), като тези показания се подкрепят и от обясненията на самия подсъдим.Т.е. показанията на тези двама свидетели от ДП, прочетени на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК, не са единственият доказателствен източник.На следващо място и отново в контекста на обсъжданата забрана по чл.281 ал.8 НПК, СГС констатира и определена противоречивост в мотивите на основния съд - от една страна съдът се позовава на горното ограничение, а от друга приема за доказано от фактическа страна и изрично посочва обстоятелството на изречени от подс.Г. думи „Ако нещо стане с майка ми, ще те убия! Ще те застрелям право в десетката“; респ. приема за безспорно доказани факти, обхванати от забраната по чл.281 ал.8 НПК, на която се позовава в последствие в доказателствения анализ.Това противоречие в мотивите към проверяваната присъда представлява процесуално нарушение, което обаче не се оценява за съществено такова и по мнение на настоящия съдебен състав, макар и налично, горното противоречие не влияе върху цялостната правилност на проверяваната присъда, тъй като подлежи на отстраняване от въззивния съд.