Определение № 754 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 125/2023
- Вид
- Определение № 754
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 27.03.2023
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21,ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 754 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500125 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от Р. Х. Х. с ЕГН:
**********, чрез адв.С. Н., ПАК, против определение №13890/16.12.2022г. по гр.дело №11195/22г на ПРС, 1 гр.с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото Решение №260117/03.02.2022г в частта за неприсъдените разноски на адв.С. Н. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и на ищцата - за ДТ. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се присъди в плоза на ищцата 50 лв. платена ДТ, както и 300 лв. адвокатско възнаграждение за адв.С. Н. по делото на чл.
38, ал. 2 ЗА.
От въззиваемата страна „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 с АУ-гр.София –е подаден отговор, с който счита ЧЖ за неоснователена.
ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 05.05.2022г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 04.05.2022 г., поради което ЧЖ е подадена в 7-дневния срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
С решение от 17.11.2022г. ПРС е уважил предявените от ищеца иск с пр.осн. чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,вр. с чл.21,ал.1 от ЗПК като е прогласил клаузата от договора за кредит от 07.07.2020 г. за заплащане на неустойка в размер на 237,07 лв. като противоречаща на добрите нрави. на осн.чл.78,ал.2 ГПК не е осъдил ответнотото дружество да заплати разноските на ищеца по делото, както и 300 лв. – на пълномощника му по делото – адв.С. Н. по чл.38 ЗАдв. С молба по чл.248 ГПК адв.С.
1
Н. е поискал да му бъде изменено решението като се присъдят на ищцеца направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.
В мотивите към обжалваното определение по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, е прието, че ищеца няма право на разноски, в т.ч. и адв.възнаграждение не следва да се присъжда на осн.чл.78,ал.2 ГПК, тъй като ответникът с оведенето не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.
Жалбоподателят счита, че неправилно РС е приложил разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като ответникът е признал иска, но с извънпроцесуалното си поведение е довел до необходимост от предявяване на иска, тъй като това е била единствената му възможност да защити правото си. Действително, процесната неустойка не е претендирана от ответника, но доколкото такава е уговорена в договора за кредит, във всеки момент е могла да бъде претендирана.
Ответникът по ЧЖ счита,че е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като веднага с отговора на ИМ е признал иска и с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за образуване на делото, тъй като ищецът не е заплащал на ответника сумата по договорената неустойка, ответното дружество не е изпращало покани на ищеца за заплащане на сумата по неустойката, не е предприемало каквито и да било извънпроцесуални действия за събиране на суми за неустойка, не е предявило по съдебен ред претенции за заплащане на суми по посочената клауза.Счита, че наличието на нищожна клауза в договора за кредит не обуславя съществуването на повод за предявяване на настоящия иск. – цит.о.№474/7.11.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.
№3063/19 г. на ВКС,4 ГО.
По направените доводи ПОС намира следното:
От приложеното дело е видно, че ищецът с отговора на ИМ е признал иска, не се спори между страните, че ищецът не е заплащал на ответника сумата по договорената неустойка, че ответното дружество не е изпращало покани на ищеца за заплащане на неустойката, не е предприемало извънпроцесуални действия за събиране на суми за неустойка и не е предявило по съдебен ред претенции за заплащане на суми по посочената клауза. В цит. от ответника съд.практика - о.№474/7.11.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3063/19 г. на ВКС,4 ГО, която е относима към предмета на спора и се споделя от настоящия състав е казано, че длъжникът има интерес от предявяване на иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен от процесуална или извънпроцесуална принуда, тъй като може да поиска решение при признание на иска, но ако ответникът направи признание на иска, като същевременно не е разполагал с изпълнителен титул, не е направил друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска, тогава не дължи разноски по смисъла на чл.78,ал.2 ГПК.
По излъженитe съображения, ПОС намира, че ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника по ЧЖ следва да се присъдят разноски 2 юриск.възраграждение в размер на 50 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Р. Х. Х. с ЕГН: **********, чрез адв.С. Н., ПАК, против определение №13890/16.12.2022г. по гр.дело №11195/22г на ПРС, 1 гр.с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото Решение №260117/03.02.2022г в частта за разноските.
ОСЪЖДА Р. Х. Х. с ЕГН: ********** от *** да заплати на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 с АУ-гр.София,ул."Славянска"№29,ет.7 юрисконсулско възнаграждене в размер на 50 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3