Определение № 212 от 21.04.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 119/2026
- Вид
- Определение № 212
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212 гр. Разград, 21.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500119 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1091/06.03.2026г. по ч. гр. д. № 356/2026г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против И. В. В. за заплащане на сумите:
307,32 евро – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40010096634/ 13.06.2022 г., 68,38 евро лева – непогасено договорно възнаграждение и 85,25 евро – мораторна лихва. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането – жалбоподателят оспорва възможността на заповедния съд да прави анализ за противоречие на сделката на закона или добрите нрави. Счита, че не са налице и неравноправни и противоречащи на закона клаузи в договора за кредит. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част, като се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните с частната жалба суми.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Профи кредит България“ЕООД против И. В. В. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 40010096634/ 13.06.2022г.: 307,32 евро, представляваща неплатена падежирала главница, дължима до датата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 10.12.2024 г. до 10.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 68,38 евро, представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до датата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 10.12.2024 г. до 1
10.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 115 евро, представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до датата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 10.12.2024 г. до 10.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 167,62 евро, представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до датата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 10.12.2024 г. до 10.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 204,52 евро, представляваща неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, 85,25 евро, представляваща мораторна лихва, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 11.04.2024 г. до 25.02.2026 г. Към заявлението е представен договорът за потребителски кредит, видно от който на И. В. В. е предоставена в заем сумата 900 лева, определен е годишен лихвен процент по заема 41 % и ГПР 48,71 %. Отразено е искане на кредитополучателя за закупуване на пакет допълнителни услуги Фаст срещу възнаграждение от 405лв. и Флекси срещу възнаграждение в размер 576лв. Представен е погасителен план, в който е отразен размер на месечната погасителна вноска 121,30лв., включващ както вноска по кредита в размер 66,80лв., така и вноска по закупени допълни услуги в размер 54,50лв. Срокът на кредита е 18 месеца. Приложени са Общи условия към ДПК и декларации.
Във връзка с дадени от заповедния съд указания, завителят е уточнил, че са извършени частични погасявания от длъжника в общ размер 536,38 евро.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението, като е приел наличието на противоречие на договорните клаузи за ГПР със закона и неравноправност, при което е дължима само главницата. Като е съобразил извършените плащания, надхвърлящи размера на главницата, районният съд е приел липса на останали задължения за плащане и съответно неоснователност на заявлението.
От правна страна въззивният съд приема следното: частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Възражението в частната жалба, че заповедният съд не разполага с правомощия служебно да проверява валидността на сделката в горните хипотези в случай на договор за потребителски кредит, е неоснователно. Горните разпоредби на закона са императивни и задължават съда, вкл. и в заповедното производство, да провери за наличието на посочените в тях хипотези.
Преценката следва да се извърши на база представения от заявителя договор заедно с приложенията и общите условия /чл.410 ал.3 ГПК/. Предвид горното, съдът не споделя възражението на „Профи кредит България“ЕООД в частната жалба, че районният съд е превишил правомощията си при проверката на фактите и преценката на правото при 2 постановяване на обжалваното разпореждане.
По същество съдът приема, че са изпълнени хипотезите на чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК. За обезпечаването на субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна, в случая длъжникът по договор за потребителски кредит, цената на услугата, включвща възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да е уговорена ясно и разбираемо за потребителя, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора.
Неизпълнението на това условие води до нарушение на чл.143 т.19 ЗЗП, който регламентира като неравноправна клаузата, непозволяваща на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е определен на 48,71 %. Въззивният съд счита обаче, че възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси, дължими на кредитора, значително оскъпяват договора за кредит и реално водят до увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Това плащане съставлява още разходи по кредитния договор, без да е включено в неговите клаузи при посочване на процента ГПР.
При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Освен, че в този случай клаузата се явява неравноправна по смисъла горецитираните разпоредби на ЗЗП, тя още нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което нарушение на самостоятелно основание води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, съответно влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът има задължение за връщане само на главницата. Същата е върнала изцяло заетата сума посредством извършените до този момент плащания и няма други задължения за връщане на суми.
Разпореждането в обжалваната част е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., против разпореждане № 1091/06.03.2026г. по ч. гр. д. № 356/2026г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е отхвърлено на 3 основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение против И. В. В. за заплащане на сумите: 307,32 евро – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40010096634/ 13.06.2022 г., 68,38 евро лева – непогасено договорно възнаграждение за периода от 10.12.2024 г. до 10.10.2025 г. и 85,25 евро – мораторна лихва за периода от 11.04.2024 г. до 25.02.2026 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4