Решение № 315 от 10.05.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Силистра, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420100237 по описа за 2023 година

ИЩЕЦЪТ И. Н. К. с ЕГН **********, с. К., обл. С., чрез адвокат Д. Ч., със съдебен адрес: гр. С., ул.“Д.“ № , вх., ет. ап. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1895,40 лв., която представлява разликата между сумата от 22 744.80 лева, която му е изплатена и сумата от 24640,20 лева, която му се дължи като обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР за прослужените от него 13 години на длъжност за държавен служител в МВР, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска до окончателното плащане на сумата.

Претендира и разноски за производството.

Ищецът твърди, че с ответника са били в служебно правоотношение като ищецът заемал длъжността „Старши спасител в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РД„ПБЗН7 - С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГД“ПБЗН7 – МВР. Правоотношенията помежду им били прекратени със заповед № 1983К-1669 от 19.10.2022 г. Директорът на ГДПБЗН на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - „при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60, години“, считано от деня, следващ датата на навършване на възрастта, а именно - 11.11.2022 г. Работодателят - ответник в производството е счел, че на ищеца е дължимо обезщетение по чл.234, ал. 1 от ЗМВР вразмер на 12 брутни месечни възнаграждения по 1895.40 лева за прослужени 12 години в общ размер на 22744.80 лева, които е изплатил.Въпреки това, ищецът счита, че същият не е изпълнил задължението си за заплащане на 1 обезщетението в пълен размер, тъй като, макар и да е отразил положения от ищеца извънреден труд, не го е включил при изчисляването на общия му служебен стаж в МВР при пенсиониране. След извършени изчисления и превръщане на отработените 422 часа извънреден труд в дни следва, ищецът счита, че при изчисляване на дължимото обезщетение следва да се имат предвид още 52 работни дни и 6 часа иликалендарни - 2 месеца, 10 дни и 6 часа, поради което прослуженото време да се счита 13 години, 0 месеца, 24 дни и 6 часа, респективно – обезщетението при пенсиониране да бъде определено в размер на 13 брутни месечни възнаграждения. Изложени са подробни мотиви относно начина на изчисляване на служебния и осигурителен стаж във връзка с положения извънреден труд.

ОТВЕТНИКЪТ Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР С., представляван от директора главен комисар А. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции. Счита, че посредством твърденията в исковата молба, ищецът се домогва да установи осигурителен стаж, което е недопустимо. Твърди, че единствената последица от полагане на извънреден труд, призната в закона и пораждаща права за ищеца е да претендира заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, ако такова не е платено при прекратено служебно правоотношение, но не и признаване на трудов, осигурителен или служебен стаж.

Излага доводи и за неоснователност на исковата претенция като се позовава на разпоредбата на чл. 235 ЗМВР посочваща, че при определяне размера на обезщетението се взимат предвид единствено прослужените години като държавен служител, офицер или сержант в МВР, като срокът се изчислява по години и е налице обективен критерии за изчисляването му.

Според ответника прослужените години са различни от понятието „служебен стаж“, което не може да се тълкува разширително и конкретно - за определяне на размера на обезщетението по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, което следва да бъде обвързана единствено с реално прослужените години на държавна служба.

Прави неясно възражение за изтекла давност като се позовава на обстоятелство, че ищецът не сочи за кой период на полагане на труда е претенцията му.

Предявени са искове с правно основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД.

Между страните не се оспорват обстоятелствата, касаещи наличие на валидно правоотношение помежду им, прекратяването му на основание чл.

226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заплатено обезщетение по чл. 234, ал. 1 от МВР в размер на 12 брутни трудови заплати, наличието на полаган от ищеца извънреден труд и неговия размер.

Спорът между страните касае начина на изчисляване на прослуженото време и дали следва да се изчислява в календарно време или следва да бъде приравнено, съобразно сумарното изчисляване при конкретното правоотношение.

2

По делото са представени удостоверение образец В, № 110700891/02,12,2019 г., издадено от РД „ПБЗН“ - С., до 2019 г., от което е видно, че ищецът е положил извънреден труд в периода 01.04.2010 г. до 31.03.2019 г. в размер на общо 334 часа., както удостоверение УП-3 изх. № 110700892/02.12.2019 г., издадено от РД“ПБЗН“ С. за положен извънреден труд в периода 28.01.2009 г. до 28.12.2009 г. в размер на общо 88 часа.

Този извънреден труд е положен по трудовото правоотношение и логиката сочи, че прослуженото време следва да бъде съобразено след трансформиране на часовете положен от работника или служителя извънреден труд в осигурителен стаж.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 16 от НПОС, от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд, като в този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето, като зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. Същата е уредбата и съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Както нормата на чл. 234, ал. 1 ЗМВР, така и правилата за определяне на трудовия стаж са предназначени да регламентират последиците от упражняването на трудова дейност, поради което няма причина за прилагане на различен механизъм за формиране продължителността на стажа/прослуженото време в зависимост от това дали тази продължителност обуславя получаване на обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР или получаване на пенсия. Поради тези причини съдът счита, че прослужените години по чл.

234, ал. 1 ЗМВР следва да се изчислят в съответствие с правилата за определяне на осигурителен стаж и по конкретно чл. 38, ал. 15 НПОС, съгласно който от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд, като в този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето, като зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от 3 календарното време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. По правилото, определящо нормалната продължителност на работното време, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при 8-часов работен ден положените от ищеца 422 (334+88) часа извънреден труд се равняват на 52 работни дни и 6 часа /52 дни х 8 часа = 416 часа + 6 часа = 422 часа/, което превърнато в календарни дни прави 2 месеца, 10 дни и 6 часа.

Прибавени към трудовия му стаж от 12 години, 10 месеца и 14 дни се получават 13 години, 0 месеца и 24 дни и 6 часа. При наличието на 13 прослужени години като държавен служител в МВР полагащото се на ответника обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение следва да бъде в размер на 13 месечни възнаграждения, поради което искът за присъждане на неизплатената част от това обезщетение в размер на 1895.40 лв. е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължимата сума следва да се присъди заедно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14. 02. 2023 г., до окончателното й плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по производството в размер на 500.00 лв.

С оглед изхода на делото, ответникът на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса, възлизаща на 75.82 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР С., представляван от директора главен комисар А. Д. , да заплати на И. Н. К. с ЕГН ********** сумата от 1895.40 / хиляда осемстотин деветдесет и пет лв. и 40 ст./ лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14. 02. 2023 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в 4 размер на 500.00 / петстотин / лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР С., представляван от директора главен комисар А. Д. да заплати по сметка на СРС сумата от 75.82 / седемдесет и пет лв. и 82 ст. / лева – държавна такса по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра с въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5